П резидентът Георги Първанов се надява, че тази е последната Коледа, която петте български медицински сестри ще прекарат в затвора в Триполи.
Имам основания да очаквам развитие на преговорния процес, което да доведе до пробив, до промяна и в крайна сметка до очаквания от дълго време положителен резултат, заявява президентът в интервю за Венелина Гочева и Йовка Димитрова от в. "24 часа", публикувано в събота.
Естествено, че ни предстоят още много усилия, на двете заинтересовани страни - България и Либия, и най-вече на нашите партньори отвън, които трябва да признаем, че много активно съдействат на справедливото приключване на този процес, казва Първанов.
Той подчертава, че преговорите са достигнали: "по-далече от всякога. Има наистина светлина в тунела. Но нека да е ясно - освобождаването ще има висока цена".
Каква? Материална ли? ? питат журналистките.
На такъв етап сме, че не мога да коментирам възможните измерения на договореността, която може да доведе до позитивен резултат, казва президентът.
По-нататък интервюто продължава така:
Въпрос: Изглежда, че част от Европа се кани да остави нас, българите, без големия късмет - да станем европейци през 2007 г. Мафия, престъпност, Държавна сигурност, "Петрол срещу храни", убийци на кучета - това са все публикации в чуждестранната преса от последните дни. Във в. "Билд" се появи нещо, наречено "Доклад за България". Защо така плашим Европа?
Първанов: Такъв доклад няма. Докладите на европейските институции са като цяло позитивни, отбелязват напредъка на България, имат и определени бележки. Има, разбира се, среди в Европа, които не желаят разширяването и това не е отношение само към нашата страна. Но в повечето от тези случаи става дума за българска следа", за разработки, писани под индиго тук. Естествено има и издания в някои европейски страни, които стават своеобразна пощенска кутия, проводник на вътрешнополитическото ни противопоставяне.
Въпрос: Кой в България не иска да влезем в ЕС? По това поне консенсус винаги е имало сред българите?
Първанов: Не бих казал, че някой не иска да влезем в ЕС, но има среди, които биха желали това да се отложи и да не бъде заслуга на една или друга политическа формация. Това не е нова тенденция. Нека си спомним, че имаше един депутат, който правеше изложби в Европа, с които показваше задния двор на България, показваше страната в мрачна, потискаща светлина.
Въпрос: Казахте, че най-добрият отчет за прокуратурата са съдебните дела. Ще видим ли наистина след тази Коледа известни престъпници зад решетките?
Първанов: Рано е да се правят категорични изводи, но за последните 10-ина години не е имало правителство, което така ангажирано да влезе в битката с престъпността. Самият факт, че някои от босовете все пак са прибрани в ареста, че има подчертана активност и в МВР, и в прокуратурата, и в съда, е предпоставка, ако не и гаранция, че този път нещата могат да бъдат доведени до успех.
Въпрос: В същото време точно това правителство е най-силно атакувано отвън, че не се справя с престъпността?
Първанов: Винаги е имало подобни тревожни публикации. Аз разбирам безпокойството на европейските държавници, които искат да видят защитени външните граници на ЕС. Разбирам и тревогите и препоръките на бизнеса, които иска да има 100% гаранции за инвестициите си в България. Но това е едната страна. От другата са недобронамерените, които искат да видят не само България, но и региона откъснати трайно от Евросъюза.
Въпрос: Възможно ли е бедността на България да я обрече да остане в преддверието на ЕС, дори и ако влезем през 2007 г.?
Първанов: Ще трябва да минем по пътя на някои от старите членки. Имаме добрия пример на Ирландия, на Португалия, на Гърция, на някои от новите 10. България е една от най-динамично развиващите се страни в Югоизточна Европа. Тази динамика за мен е гаранция, че можем ускорено да извървим онзи участък от пътя, който ще ни направи равностоен член на съюза.
Въпрос: Бихте ли поощрили известно усилие от правителството все пак за съставяне на "План Б" в случай, че бъдем отложени?
Първанов: Не очаквайте от мен да агитирам да вървим към резервния вариант. Важното е, че има подписан договор, което прави необратим процеса. Дали той ще бъде ускоряван или забавян, зависи не само от България, но и от това как ЕС си решава проблемите. Последната среща на върха показа, че по важни въпроси европейските политици действат като лидери. Вярвам, че когато става дума за разширяването, те ще запазят това ниво.
Въпрос: Влизате в годината на президентските избори. Правилно ли ви разбрахме, че имате колебания от личен характер да се кандидатирате за втори мандат?
Първанов: От 15 г. съм в политиката и виждам, че от това страдат най-близките ми хора - съпругата ми, децата ми. И аз в немалка степен в лично качество губя. Нормално е човек да мисли и за други варианти. Но казвайки това, искам да подчертая, че думите ми трябва да се тълкуват и така, че няма да ме откажат политическите атаки, дори и най-агресивните. Аз имам много инициативи като държавен глава и амбицията немалка част от тях да доведа до успешен край или да оставя добро наследство.
Въпрос: Тогава какво ви спира да заявите открито, че ще се кандидатирате повторно?
Първанов: Спира ме това, че е твърде рано за кампания. Като наследство от началото на прехода ние и досега разбираме политиката единствено като правене на избори. Приключва единият цикъл избори и веднага влизаме в следващия, независимо кога е датата на провеждането им. Има много повече неща да се направят.
Ще се опитам след някоя и друга седмица да дам тон на един дебат за визията за България след януари 2007 г. - постигната е голяма стратегическа цел, какво оттук нататък? Нито един от досегашните избори не даде храна за размисъл нито на експертите, нито на политиците за това какво ни предстои и какво трябва да направим в институциите и в гражданското общество по този въпрос.
Дайте да видим политиката като инструмент за решаване проблемите на хората, а не само като инструмент за печелене на избори. Това е принципното ми съображение, поради което не искам да коментирам каквото и да било мое отношение към предизборната кампания, която предстои след 10 месеца.
Въпрос: И преди сме говорили за бездната между управляващи и управлявани. Но с времето пропастта се увеличава, засилва се апатията към политическите и обществени процеси, намалява броят на гласуващите. Според вас има ли нужда от специални мерки за възстановяване на връзката между елита и народа?
Първанов: Има няколко механизма избирателите да реализират интересите си. За добро или лошо по-ефективен от партиите не е измислен. Затова пътят минава през оздравяването на самите партии, през идейното им обновление, защото виждам доста замрял идейният им живот, през организационното им укрепване. Все повече се върви към подценяване на необходимостта от изграждането на организационна мрежа като основен ресурс за правенето на политика.
Третият начин е в мощното кадрово обновление на партиите. Някои от тях предпазливо се опитват да направят това, но няма ефективни механизми. Няма ги подготвените млади хора в партиите, с високо образование и модерна квалификация. Все още печелят тези, които са по-активни, тези, които минават по апаратните пътища.
Въпрос: И къде могат да се намерят нови, модерни лица, които да внушават доверие? Навън или тук?
Първанов: Внос няма да има. Младите ни сънародници ще си дойдат, когато видят възможност да реализират потенциала си. В България също вече имаме високо подготвени хора, които все още са дистанцирани от политиката. Не им е интересно, защото тя се прави по начина, по който се правеше в началото на прехода. Тези, които сме били тогава, продължаваме да смятаме, че това е единственият начин за правене на политика Младите не го разбират така. Трябва да се потърсят нови форми, ако искаме да заинтригуваме младежта. Но най-важното е, че младите хора не виждат в политиката средство за решаване на техните си проблеми. Решават си въпросите без помощта на институциите.
Въпрос: Убеден ли сте, че младите сами решават проблемите?
Първанов: Немалко млади хора успяват вече. Аутсайдерите не са сред тях. За съжаление те са от 40 г. нагоре. Това са хора, които трудно се преквалифицират, все по-малко могат да бъдат реализирани в ново качество (фирмите ги държат настрани). Това е големият проблем.
Въпрос: Тревожи ли ви слабостта на опозицията? Може ли и иска ли президентът да я разбуди?
Първанов: Ако съдя по отношението към мен, президентът буди опозицията, защото тя фокусира огъня си към президентската институция.
При сегашното съотношение на силите в парламента опозицията не може да надскочи боя си. Нямам усещането, че тя е изтървала някой проблем, който да постави на дебат.
Без да звучи като оценка или съвет, смятам, че опозицията по инерция продължава да търси острите проблеми в миналото. Трябва да си дадат сметка, че в обществото вече няма чуваемост за теми като началото на прехода, първоначалното натрупване на капитала, отношението към специалните служби. Това са теми изхабени, дебатът по тях не мотивира избирателя.
Въпрос: Кога според вас хората ще спрат да се интересуват от "първия милион"?
Първанов: Допускам, че такъв интерес винаги ще съществува. Имаме закон, който при наличието на политическа и управленска воля би могъл да свърши доста работа. В Ирландия например са успели да разчистят терена, без да създават впечатлението за политически преследвания. Ако изпълним този закон, за мен това ще бъде достатъчно. А иначе могат да се правят парламентарни комисии, анкети, но съм скептик за резултата.
Въпрос: Приемате ли приписваното ви бащинство върху правителството?
Първанов: Друг кандидат има ли?
Въпрос: Как се справят според вас - под или над вашите очаквания?
Първанов: За мен оценката е положителна. Коалицията внушава стабилност и тук, и особено навън.
Второ, това е работеща коалиция - вижте броя на приетите закони. Струва ми се, че не са много парламентите, които са приемали така интензивно законодателство.
Трето, бих оценил високо професионализма на всички министри. Няма нито един, както е било в други случаи след първите 5 месеца, да бъде нарочен като несправящ се. Има високо качество и това прави впечатление. Естествено, не се приемат всички виждания за реформи, но това е вече въпрос на политика.
Въпрос: Как изглежда от вашата ложа хорът на "тримата големи"? Чий глас се чува най-добре?
Първанов: Естествено, гласът на премиера звучи най-отчетливо. Г-н Станишев няма колебанието да изразява позиция. Самият факт, че създаде благоприятен климат в "тройката" и в по-широкия състав на политическия съвет, за мен е обнадеждаващ.
Въпрос: Отстрани изглежда, че от този съвет се носи повече шушукане около разпределението на постове...
Първанов: Това не е точно. Срещите на тримата лидери и заседанията на съвета са по принципни въпроси. Вече съм коментирал скептично вземането на кадровите решения. Сега искам още по-категорично да кажа, че трябва да се скъса със стремежа на всяка цена да има квотно разпределение на длъжностите. Това е неприемливо, когато става въпрос за външната политика. Знам, че такава идея е имало и е добре, че лидерите са я отклонили, защото следващата стъпка беше да поискат квотно разпределение на генералите. - Браненето на територийте ли е слабото място на коалицията?
Слабото място е все още отсъствието на идейна хомогенност. Нека не забравяме, че основните партии тръгнаха от доста различни, понякога противостоящи си позиции. Те се виждаха като взаимна алтернатива. Дебатът помежду им в един момент създаде климат на подозрение. След първите месеци на управлението моето впечатление е, че доверието се възстановява. Виждам, че кабинетът работи все по-екипно.
Въпрос: А кой мете в държавата?
Първанов: Имам яркия спомен от 1997 г. и мога да преценя - в случая става дума за необходими и неотложни промени. В повечето случаи те са съгласувани в коалицията.
Въпрос: Значи коалицията мете съгласувано?
Първанов: Не е метла. Има освободени, които търсят алиби в политическата метла, защото са освободени заради некадърност или са натопени в далавери. Пресният пример е в митниците. Много по-дълбоко трябва да се пипне и не само там.
Въпрос: Смущава или ви успокоява, че полицейските автомобили се движат с включени светлини?
Първанов: В началото стряскаше, но сега се приема нормално и мисля, че ефектът е по-скоро положителен.
Въпрос: Как приемате акция "Респект", излизането на полицията на улиците?
Първанов: Като необходимо действие в тежък момент. Трябваше видим израз на това, че в обществото и в институциите нещо се е прекършило, за това, че не може да се кара по старому. За 2 дни ги прибираха да се разпишат и след това те излизат още по-горди и по-нахъсани и така с години - няма да го бъде повече така.
Въпрос: Да се възползваме от етикета ви на "социален президент" - доволен ли сте от начина, по който завърши учителската стачка?
Първанов: Важно е учителите да са доволни. Според мен нещата в този дебат бяха обърнати - трябваше да се започне с концепция за промените. Успоредно с нея, а не като резултат от реформите да се появи и по-сериозно финансиране, което да не бъде сведено само до заплащането, а и до подобряване на условията и оптимизиране на училищната мрежа. Твърде малко говорихме за качеството на образованието. Това е отговорност и на министерството, и на синдикатите.
Въпрос: Какво ви предизвика да се намесите лично?
Първанов: Намесих се, защото трябваше твърде малко, за да се формулира общата територия, върху която да се вземе решението. Никой като че ли не смееше да изрече конкретните цифри, никой не смееше да направи компромиса. В момента, в който аз направих това, всички въздъхнаха облекчено и нещата потръгнаха.
Въпрос: Как гледате на намерения за промяна на модела на здравеопазването? Въвеждането на доплащането при лечението няма ли да ощети най-бедните?
Първанов: Приветствам усилията на министър Гайдарски. Оказа се, че той не е просто голям специалист, но е и човек с характер. Иска ми се да видя по-отчетливо визията за реформата, защото нещата засега се свеждат главно до необходимите промени в управлението на болниците.
Аз разбирам идеята за заплащането като възможност по-платежоспособните да получат екстри. Това ще позволи да се натрупа повече ресурс, който да подобри качеството на здравното обслужване. Нека има възможност, който има да си плати, да си купи най-скъпото лекарство. Това не снема необходимостта лекарят да носи отговорност за предписаното лечение.
Въпрос: Вие познавате ли бъдещия главен прокурор?
Първанов: Доколкото познавам голяма част от политическия и юридическия елит, бих казал, че със сигурност ще е човек, с когото съм работил.
Въпрос: Този пост е един от най-силните. Политически или юридически ще е изборът на неговия титуляр?
Първанов: От многобройните разговори, които съм водил с политици и магистрати моето впечатление е категорично, че се изчистват всякакви политически критерии и амбиции. Ако не се объркат нещата, номинациите ще са изцяло на професионален признак. Дори и някой да се пробва от политиците, мисля, че той няма шанс. Уважавам професионализма на юристите, които се занимават с политика, но ситуацията е такава, че в органа, който взема решението (ВСС, б.а.), такива кандидатури няма да пробият.
Въпрос: Вие подписвате назначение на главния прокурор и вашата настройка ли е такава?
Първанов: Да, подкрепям този подход.
Въпрос: Очертайте качествата на "вашия" кандидат.
Първанов: Признат пофесионализъм, авторитет, почтеност и енергичност. Държа да бъде енергичен, защото му предстои много работа не само в изпълнение на изискванията отвън.
Въпрос: Защо толкова българи ви доверяват парите си за болните деца в "Българската Коледа"?
Първанов: Ще започна от това, което Веселин Топалов каза, правейки щедрия си жест към "Българската Коледа" - че дълго се е оглеждал къде да реализира дарението си и в лицето на тази инициатива е получил максимални гаранции за прозрачност, за това, че средствата бързо ще стигнат до болните деца и нуждаещите се здравни заведения. Ние правим точно това - запознаваме обществото със страдащите и търсим най-бързия ефект, като отчетността е до последната стотинка. Това е, което внушава доверие.
Според мен "Българската Коледа" показа освен всичко друго, че обществото има крещяща нужда от каузи. Ние даваме една немалка кауза - материализираме идеята за благотворителността...
Въпрос: Казват, че който познава историята, познава и бъдещето. Бихте ли пожелали нещо на българите за 2006 г. така, че то до голяма степен да се сбъдне?
Първанов: Догодина по същото време повече българи ще смятат, че живеят по-добре, отколкото към днешна дата. За мен това е по-значимо от някои политически, в това число и някои външнополитически цели, които трябва да реализираме.
(Интервюто е публикувано с незначитени съкращения)
