Б ългария трябва да забрави идеята за "енергиен център на Балканите" и да използва по-добре наличните си производствени мощности, вместо да изгражда нови.
Това се препоръчва в стратегията за ускорено развитие на страната до 2020 г., подготвена от икономическите експерти на Българската академия на науките по поръчка на президента Георги Първанов.
Документът критикува проекта за АЕЦ "Белене", поддържан от президента и управляващото мнозинство.
Стратегията ще бъде представена на 15 юни на дискусия под егидата на държавния глава. За участие са поканени икономисти, общественици, ректори на университети, учени от БАН, представители на неправителствени организации и медии.
На форума ще бъде огласен и третият годишен икономически доклад, написан също по искане на президента от експерти на няколко министерства, учени и университетски преподаватели.
Това е началото на един по-сериозен дебат за основните приоритети на страната, обясниха във вторник от администрацията на президента.
Дискусията по двата документа ще изпревари с един ден извънредното заседание на 46-ия конгрес на БСП, на който се очаква да бъдат одобрени окончателно идеите на социалистите за промени в политиката на правителството.
Според икономистите от БАН България трябва да постигне 8-9% годишни темпове на растеж и в никакъв случай да не пада под 6 на сто през следващите 13 години, за да преодолее по-бързо изоставането от останалите членки на ЕС.
За сравнение, през миналата година икономическият ръст беше 5.6%.
Според учените ускоряването може да се постигне чрез по-добро управление на наличните ресурси. Предприятията в страната използват само 70% от мощностите си, голяма част от земята се обработва неефективно, а българската икономика е една от най-енергоемките в света, посочват експертите на БАН.
Към потенциала се включват неоползотворени възможности на туризма и перспективите пред работната сила. Опцията за ускорено развитие се опира и на очаквания за значителен ръст на инвестициите по линия на европейските фондове.
Докладът очертава основните насоки за по-бързо икономическо развитие, макар че не дава конкретните механизми. За аграрния сектор например се предлага да се създадат 50-60 хил. модерни и едри частни ферми и 15-20 хил. животновъдни стопанства.
Това трябва да стане чрез комасация и стимулирането на покупко-продажбите на земя, въвеждането на кадастър и имотен регистър.
Българската икономика продължава да е сред "най-лакомите" на енергия и рецептата е повишаване на енергийната ефективност, смятат от БАН.
Екипът, изготвил стратегията, отхвърля плановете на НЕК за строеж на нови мощности с цел износ на ток. Като аргумент се привеждат цифрите, че България внася 74% от енергийните суровини и изнася едва 3.2% от произвеждания ток.
Според авторите на документа чрез рехабилитация на действащите в момента електроцентрали страната може да задоволи енергийните си потребности до 2017 - 2020 г. и дори да останат излишъци за експорт.
Ако се строят нови мощности, те трябва да са до 400, максимум 600 мегавата, за да не се рискуват сигурността и гъвкавостта на системата. Проектът за АЕЦ "Белене" включва два реактора по 1000 мегавата.
Специално внимание е отделено на човешките ресурси като основен фактор на растежа. До 2020 г. броят на заетите трябва да се увеличи с над 1 млн. души и равнището на заетост да достигне 75%. В момента заетостта в България е малко над 56 на сто и по този показател страната е на последно място в ЕС.
