- Г-н Богданов, вчера стана ясно, че цените на тока и парното ще се увеличат от 1 юли. В днешната преса се лансира 10 процентно увеличение, Вие какво поскъпване очаквате?
- Имайки предвид опита през последните години, най-вероятно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще разреши такова покачване, което да покрие пряко възникналите по-високи разходи заради повишените цени на енергийните доставки. Основният компонент на топлофикациите е природният газ. За електрическата енергия трябва да видим какво ще се получи при изваждането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", защото към 2006 г. те продаваха на относително ниска цена спрямо другите заместващи мощности.
Вероятно повишението на крайните цени, което ДКЕВР ще разреши, ще бъде доста по-малко от очаквания скок на цената на газа, при все, че той формира 70% от разходите на топлофикационните компании. Не мога да дам точна прогноза, но не мисля, че ще има драматично повишение.
- Важи ли тази прогноза и за цените на всички останали продукти?
- При всички случаи нарастването на разходите влияе на решението на предприемачите на какви цени да продават. Паралелно с това действат пазарната конкуренция, повишаването на ефективността и т.н., което пък означава, че в крайна сметка цените се бутат надолу. Много зависи и за какви стоки и услуги говорим. Защото ще се предприеме увеличение при тези, в които енергията има много голям дял.
За българските домакинства енергийните разходи са относително висок дял от бюджета. По-високите стойности на тока и парното се пренасят в съотношение 1 към 10 спрямо индекса на потребителските цени. Тоест, 10% увеличение на тези услуги най-общо се пренася в 1% по-висока инфлация.
- Ще рефлектира ли членството ни в Европейския съюз (ЕС) пряко върху цените на стоките и услугите в България?
- Някакво еднократно увеличение само заради ЕС изглежда като катастрофичен сценарий, който най-често политиците изкарват на преден план. В определени сектори обаче, ще се наложат по-високи разходи за бизнеса, повече изисквания от страна на държавата към продуктите и начина им на производство.
Очевидно е, че това ще рефлектира в посока по-високи крайни цени. Ще си платим за по-добрите и по-надеждни стоки и услуги, които ще получаваме, дори и да не сме ги искали. Това ще се случи най-вече в хранителната индустрия, в производството на меса и месни продукти, в сферите, в които европейската регулация е доста по-строга от българската, прилагана през последните 10 години.
- Какъв е коментарът Ви относно решението на Министерство на финансите да се спре на рязко повишаване на акцизите?
- Политическата воля беше директно декларирана. Бяха поискани повече пари за отбрана. Логиката е, че при запазване на бюджетния баланс, щом има увеличение на разходите, някой трябва да плати за него. Трябваше да се увеличи някой данък и се избра акцизът, тъй като така или иначе това се очакваше през следващите години.
Като цяло това е вътрешнополитическо решение. То ще има доста негативен ефект върху българските потребители и по-конкретно върху тези, които се занимават с транспорт и употребяват горива. Политически погледнато обаче, е хубаво данъкоплатците да разберат, че всеки път, когато някой иска повече пари за дадена публична сфера, сметката трябва да се плати от някого.
- Можете ли да предвидите израз на обществено недоволство срещу това
- Както е ясно от притесненията на обществото, явно повишението на акциза върху домашната ракия е много по-важно от това при петролните продукти и много по-лесно предизвиква някакъв видим протест. Самият факт, че от една седмица се говори за ракията, а за бензина не, показва, че това не е толкова болезнена тема и не носи политическия ефект, който да застрашава стабилността на правителството.
Явно има някаква психология, че ракията трябва да е безплатна, всеки да си я вари и да си пие. Докато който кара кола, трябва да е психологически готов да си плаща бензина. При всички случаи акцизът върху горивата има много по-съществен ефект върху реалния разполагаем доход на домакинствата и покупателната им сила.
- Съгласен ли сте с позитивните оценки, които чухме от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров за договора между "Булгаргаз" и "Газпром"?
- Начинът да се гледа на такива договори предполага различни подходи. Единият момент е да видим сегашното състояние, това, което се подписа - очевидно е, че ще се плащат по-високи цени. От друга страна, трябва да се сравни с това, което можеше реалистично да се договори. Третият начин е да се анализира това, което други страни са договорили до момента като условия.
Ако гледаме по тези три критерия, като че ли има два позитива и един негатив. В един план нещата се влошават, но на фона на реалистичното за България и това, което други страни договарят, нещата не изглеждат чак толкова зле.
Големият въпрос е можеха ли да се парафират по-добри условия, но на него не знам кой може да отговори. Дори някой от присъствалите на преговорите не би могъл да знае дали руската компания е била склонна на други отстъпки.
- Допускате ли заплаха за енергийната независимост на България след подписването на новия договор с "Газпром"?
- Не виждам как този договор прави България по-зависима. Ако се говори за срока му, в много страни се подписват 25-30-годишни договори. Да, има енергийна зависимост от Русия и тя е самоочевидна, но подобно е положението в половината европейски страни. Има проблем в този смисъл, но той е от 60, а може би и повече години.
express.bg
