Но Мавродиев вярва, че не всичко е познато и все още има шанс да бъде интересно представено За да успее, той се опира на своя огромен сценичен опит и на вяра в таланта на колегите си актьори.
Георги Кадурин като Иван Войницки и Малин Кръстев като д-р Астров са двамата провинциалисти, убедени, че са пропиляли живота си.
Около тях се завърта красив и тъжен разказ за добри хора, които измъчват себе си и се измъчват един друг, и за всекидневната скука, която ги съсипва.
Илия Добрев като неспособният да предизвика и най-малка симпатия самовлюбен професор Серебряков, Станка Калчева като неговата млада, красива, умна и дълбоко нещастна жена, и Лиза Шопова като изгарящата от несподелена любов Соня допълват яркия екип на постановката.
"В представлението бягам от погрешната героизация на образите. Това нещо навремето дойде от съветския театър. Тогава на руснака се приписваха невероятни човешки дълбочини и богатства, които го отличават от целия свят. А героите на Чехов просто са обикновени хора", казва Стефан Мавродиев в интервю за Експрес.БГ
"При Чехов няма задни мисли, няма втори план, допълва той. Историята е построена като монтиран филм. В театъра велики цели и задачи няма, има донякъде суета. Ние сме само проводници на автора, които подаряват на хората добрия спектакъл".
Актьорът-режисьор напомня, че в тази пиеса е и смятаното за знаменито изречение "В човека всичко трябва да бъде прекрасно..."
"Но през годините то е извадено от контекста и звучи като дидактика, като лозунг, отбелязва Мавродиев. А всъщност, става дума за една обикновена пиянска сцена. "Какъв прекрасен човек, какви съвършенства!?". Въпреки, че героят го казва сериозно.
Зрителите ще ме разберат. Първо смятам да ги забавлявам много, след което така да ги разплача, че няма да могат да си тръгнат от театъра.
След това ще им олекне. А и плачът пречиства! Докато гледа, публиката трябва да си спомни за себе си. Зрителят е участник и главен герой на представлението. Това е смисълът на театъра", убеден е Стефан Мавродиев.
