Е вропейците пият все повече бутилирана вода, загрижени за своето здраве, фигурата си, природосъобразния начин на живот или пък опазването на околната среда.
Скорошно проучване обаче показва, че бумът в продажбите има своята "екологична" цена, коментира EUobserver.com.
През 2006 г. в ЕС са били потребени 50,3 млрд. л бутилирана вода, което представлява 3,3-процентен пазарен ръст спрямо 2000 г., сочат данните от проучването на "Кънейдиън енд Зенит Интернашънъл".
Посоченото количество е два пъти по-голямо от обема на езерото Бътърмиър във Великобритания, обяснява EUobserver.
Пазарите в някои страни обаче регистрират доста по-голям растеж - до 12% в Испания и Англия, като очакванията са за подобно нарастване да има и в балтийските страни и Полша през следващите пет години.
Единствената страна от ЕС, в която потреблението на бутилирана вода е намаляло - макар и съвсем малко, е Франция.
Най-"пристрастени" към бутилираната вода са италианците - годишното потребление на човек от населението там е 136 л, а продажбите представляват цели 76% от пазара на безалкохолни напитки.
Германия с годишна консумация от 133 л и Франция със 100 л не остават много по-назад.
В най-бързорастящите пазари като Великобритания и Испания количеството варира между 23 и 69 л, което говори за доста сериозен потенциал за развитие в бъдеще.
Маркетинговите специалисти обясняват, че изборът на 42% от потребителите е инспириран от удоволствието, на 35% - от удобството, а основен мотив за 23% е било здравето.
Именно в повишаващата се загриженост на хората за тяхното здраве ще дава облик на пазара в бъдеще, смята Джейк Маккол от консултантската фирма "Секънд Сайт Иновейшън".
"На ниско ниво всички безалкохолни напитки изпълняват основната си функция като течности - да хидратират. На по-високо равнище обаче нуждите придобиват различни емоционални окраски", коментират експертите на британския гигант "Бритвик", собственик на марки като "Пепси", "7up", "Гейторейд", "Танго".
Точно емоционалните и социалните аспекти, свързани с потреблението на бутилирана вода се набиват на очи в рекламите: "Перие" например от 30-те години насам се рекламира като "шампанското" на бутилираните води. Слоганът на "Евиан" пък е "Живей млад".
Възнаграждението за правилно улученото послание е огромно.
Миналата година френската компания "Данон", която притежава марките "Евиан" и "Волвик", е продала бутилирана вода за 3,1 млрд. евро. "Нестле", собственици на марката "Перие", пък са още по-напред - продажбите им на вода възлизат на 5,9 млрд. евро.
Макар бутилираната вода да се асоциира с натуралност, истината не винаги е точно такава - продаваният продукт понякога е не по-чист от чешмяната вода, а освен това оставя и камари отпадъци от използвани пластмасови бутилки.
Миналогодишно проучване на базираната във Вашингтон неправителствена организация "Ърт полиси инститют" сочи, че бутилираната вода обикновено е до 10 хил. пъти по-скъпа от чешмяната, макар да не е гарантирано, че е по-чиста от нея.
Около 40% от бутилираната вода всъщност е чешмяна, към която впоследствие са прибавени минерали, изтъква документът.
Бутилиращата индустрия на Стария континент използва ок. 1 млн. т полиетилен терефталат (PET), който се добива от петрол. Известна част от използваните бутилки се рециклират, но по-голямата част отива на сметищата, а естественото им разграждане отнема около 1000 години, коментира Euobserver.com.
Въпроси, свързани с екологията, се появяват и когато стане ясно, че голяма част - почти 60%, от продукцията на европейски марки като "Евиан" и "Волвик" са за износ. В същото време се плащат доста пари за вноса на екзотични продукти като изворна вода от Фиджи, например.
Европейските компании обаче осъзнават, че грижата за природата се превръща във все по-значим фактор за потребителите. Концерни като "Бритвик" например смятат, че бутилките, произведени от лесно разграждащи се полимери, произведени от биологични суровини, не след дълго ще се превърнат в нещо нормално.
41 млн. европейци нямат достъп до безопасни източници на питейна вода, а в световен мащаб числото достига 1 млрд. ООН си е поставила за цел да намали този брой наполовина. За финансирането на конкретни проекти са нужни около 23 млрд. евро годишно, припомня EUobserver.
