Слуховете за евентуалното наличие на тайни затвори на ЦРУ на САЩ извън Америка не спират.
В някои информации се намесва името на България. Могат ли тези твърдения изобщо да бъдат доказани и как биха се отразили на европейските претенции на България.
Бистра Узунова от "Дойче веле" разговаря с директора на Института по въпросите на политиката за сигурност към университета в Кил проф. Йоахим Краузе.
- Проф. Краузе е политолог, който не се смущава да заема непопулярни в Германия позиции. Така беше навремето, когато България подкрепи САЩ за войната в Ирак.
В сегашните спекулации около наличието на тайни затвори на ЦРУ на чужда територия той се включва с нежелание, защото няма потвърдени обективни информации по темата.
А възможно ли е твърденията за тайни затвори и тайни транспорти на затворници да бъдат изобщо доказани?
- Смятам тези разследвания за гротеска. Щом като се прави опит да се поръча на Европейската агенция за сателитите да набави снимки дали е имало затвори, това е политическа гротеска от най-лош вид, защото агенцията изобщо не разполага със собствени сателити.
Тя може само да закупи сателитни снимки с различно качество от американци, индийци, китайци и французи, доколкото те разполагат с подобни неща.
Тези страни сега ще се напечелят, цените ще скочат незабавно, а и какво ще може да се разкрие с помощта на тези сателитни снимки.
В най-добрия случай - дали в определен период от време е имало строителни работи на някои места, това е всичко. Затова цялата работа е гротеска.
- Разкриването на твърденията за тайни затвори е едната страна на въпроса. Другата обаче опира до това колко големи компромиси с човешките права са оправдани в името на борбата срещу тероризма?
- Не съм за това да се нарушават човешките права, но съм против това да се взима предвид само гледната точка на правозащитниците, а не и същината на проблема.
Аз казах, че не е достатъчно да се настоява за спазването на конвенциите за човешките права, защото тогава терористите би трябвало да бъдат пускани на свобода след 48 часа, а те обикновено са хора, които нямат задръжки да убиват себеподобните.
Тук има политическа и морална дилема, която почти не се поддава на решение със средствата на правовата държава. Дискусията при нас поне показа, че сме склонни да игнорираме проблема и да ругаем онези, които имат подобни затворници и се опитват да ги държат така, че да не им се дава възможност да създават нови проблеми. В това се крие същината на проблема.
- Ако предположим обаче, че част от твърденията за тайни затвори и тайни полети на затворници се потвърдят, може ли това да се отрази по някакъв начин неблагоприятно на българската кандидатура за ЕС?
- Да, мисля, че е напълно възможно това да се превърне в
проблем по пътя на България към ЕС,
и се опасявам, че някои от тези проблеми се раздуват до голяма степен и поради това, за да се забави членството на някои страни като вашата.
Понякога подобни политически теми са инструмент за постигането на други цели. На първо място, те са инструмент на една политика, която се опитва да нападне САЩ и да им навреди.
Напълно възможно е обаче те да са инструмент и на политика, която си поставя за цел да ограничи европейското разширяване.
Затова в България трябва да бъдат много предпазливи и да видят до какви последици ще доведе това, а и да се опитат да разберат чии интереси се крият зад цялата работа.
