С ъстезанието с ракетите в Южна Азия се разгаря. Но Индия и Пакистан не гледат единствено един към друг, твърдят експертите, цитирани от Al Jazeera.
На 20 август Индия обяви успешното изпитание на междуконтиненталната балистична ракета Agni-V от тестов полигон в Одиса, на източното крайбрежие на Бенгалския залив.
Ракетата Agni-V, чието име на санскрит означава "огън", е дълга 17,5 метра, тежи 50 000 кг и може да носи ядрена или конвенционална бойна глава от над 1 000 кг. Способна да прелита над 5 000 км с хиперзвукова скорост почти 30 000 км/ч, тя е сред най-бързите балистични ракети в света.
Тестът на Agni бе извършен точно седмица след като Пакистан обяви създаването на ново командване на армейските ракети (ARFC), което според експертите цели да запълни пропуските в отбранителната му позиция, разкрити от Индия по време на четиридневния конфликт между двете ядрени държави през май.
Но експертите посочват, че последният индийски тест може да е послание не толкова към Пакистан, колкото към друг съсед, към когото Ню Делхи постепенно се отваря отново: Китай.
Обхватът на Agni поставя повечето части на Азия, включително северните региони на Китай, както и части от Европа, в обсега си. Това бе десетото изпитание на ракетата от 2012 г. насам и първото от март миналата година, но времето на теста има голямо значение, според анализаторите.
То се случи точно преди пътуването на индийския премиер Нарендра Моди до Китай за срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в условия на облекчаване на напрежението след години на конфликти по спорната граница, което бе ускорено от тарифната война на САЩ срещу Индия. В сряда американските мита върху индийски стоки бяха удвоени до 50% заради напрежение около закупуването на петрол от Русия.
Въпреки този обрат в отношенията с Пекин, Индия продължава да разглежда Китай като основна заплаха в региона, подчертават експертите, като акцентът на развитието на средни и дълги ракети на Индия е именно срещу Китай.
South Asia’s missile race is heating up. But India and Pakistan aren’t only eyeing each other, say analysts https://t.co/03R8iU4xbO pic.twitter.com/7YKHVhu7Em
— Al Jazeera English (@AJEnglish) August 28, 2025
- Предимството на Индия пред Пакистан
Докато Индия признава загубата на неопределен брой изтребители по време на сблъсъците през май, тя нанесе значителни щети на пакистанските военни бази, особено с хиперзвуковите крилати ракети BrahMos.
BrahMos може да носи ядрена или конвенционална бойна глава до 300 кг и има обхват около 500 км. Ниската ѝ височина и изключителната ѝ скорост я правят трудна за прихващане, позволявайки лесно проникване в пакистанска територия.
Много експерти твърдят, че контекстът показва, че тестът на Agni-V не е пряко свързан с обявлението на Пакистан за ARFC. Вместо това той вероятно е сигнал към Китай. Индийски и китайски войски са били в очи в очи на спорната им Хималайска граница четири години след смъртоносния сблъсък през 2020 г., преди Моди да се срещне с китайския президент Си Дзинпин в Русия през октомври 2024 г., за да започне процес на разреждане на напрежението.
Посещението на Моди в Китай за срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в неделя ще бъде първото му в страната от 2018 г. насам. Индия често се е чувствала предадена от предложенията на Китай, които, твърди тя, често са били последвани от агресия от страна на Пекин по границата.
"Необходимостта на Индия от дългобойна, но не междуконтинентална ракета е продиктувана от възприятието й за заплахата от Китай", каза Манприт Сети, старши сътрудник в Центъра за изследване на въздушната мощ в Ню Делхи, пред Al Jazeera.
"Agni-V е балистична ракета с ядрен потенциал и обхват 5 000 км, която Индия развива като част от ядреното си възпиращо средство срещу Китай. Тя няма отношение към Пакистан", добави Сети.
Кристофър Клъри, асистент по политически науки в Университета в Олбани, също се съгласи: "Докато Agni-V може да се използва срещу Пакистан, основната му мисия е да удря Китай. Източното крайбрежие на Китай, където са най-важните му икономически и политически градове, е трудно достижимо от Индия и изисква дългобойни ракети."
Индия призна: Загубихме изтребители в сблъсъка с Пакистан
- Състезанието с ракети в Южна Азия
Индия и Пакистан постепенно разширяват ракетните си арсенали, като представят нови системи с увеличен обхват.
Преди да обяви ARFC, Пакистан показа крилатата ракета Fatah-4 с обхват 750 км и възможност да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави.
Индия пък работи върху Agni-VI, който се очаква да има обхват над 10 000 км и да носи множество самостоятелно насочваеми бойни глави (MIRV), технология вече налична при Agni-V.
MIRV-ракетите могат да носят няколко ядрени бойни глави, всяка от които може да удари различна цел, като значително увеличават разрушителния потенциал.
Мансур Ахмед, хоноруван лектор в Центъра за стратегически и отбранителни изследвания на Австралийския национален университет, заяви, че последният тест на Индия демонстрира растящите й междуконтинентални възможности.
"С разработването на различни варианти на Agni с множество способности, този тест беше технологична демонстрация за изгряващите способности на Индия за подводници с балистични ракети (SLBM)," каза Ахмед.
"В зависимост от конфигурацията на бойните глави, Индия ще може да разположи между 200 и 300 бойни глави само чрез своите атомни подводници (SSBN) през следващото десетилетие," добави той. В момента Индия разполага с две SSBN, а две други са в строеж.
Пакистан, от своя страна, не притежава дългобойни ракети или ядрени подводници. Неговата най-дългобойна оперативна балистична ракета Shaheen-III има обхват 2 750 км.
"Пакистан има също първата в Южна Азия MIRV-балистична ракета Ababeel с обхват до 2 200 км, но тя е най-късобойната MIRV-система, разположена от ядрена държава," посочи Ахмед.
Туграл Ямин, бивш пакистански бригадир и експерт по ядрена политика, заяви, че ракетните амбиции на двете държави отразяват различни приоритети: "Програмата на Пакистан е изцяло насочена към Индия и е отбранителна, докато амбициите на Индия надхвърлят субконтинента. Дългобойните ѝ системи са предназначени за глобална проекция на мощ, особено спрямо Китай, и за утвърждаване като велика сила с достоверно възпиращо средство срещу големите държави."
Някои експерти обаче твърдят, че програмата на Пакистан не е само за Индия. Ашли Телис, председател по стратегически въпроси в Carnegie Endowment for International Peace, каза, че докато "Индия иска да може да удря Китай и Пакистан", Исламабад изгражда способността да държи в обсега си Израел, и дори САЩ, освен Индия.
"Конвенционалната ракетна мощ на двете страни е предназначена да поразява критични цели, без да излага пилотирани самолети на риск," обясни Телис.
https://t.co/8kHHfJurjl
— Tanzeela Khalil (@TanzeelaMirxa) August 28, 2025
Either @AlJazeera or @CSIS or @scientistsorg need to update their info on Pakistan's missile systems in terms of their "names" and "ranges" pic.twitter.com/uJm5Cv1CyP
- САЩ и ракетните амбиции на Пакистан, тихото приемане на Индия
Пакистанската ракетна програма привлече вниманието на САЩ през декември миналата година, когато високопоставен служител от Белия дом предупреди за нарастващите амбиции на Исламабад.
Джон Файнер от администрацията на Байдън определи усилията на Пакистан да развива усъвършенствана ракетна технология като "новопоявяваща се заплаха" за САЩ.
"Ако тенденцията продължи, Пакистан ще има способност да удря цели далеч отвъд Южна Азия, включително в САЩ," каза Файнер.
За разлика от това, Телис посочи, че нарастващият арсенал на Индия не се разглежда като дестабилизиращ от Вашингтон или съюзниците му.
"Способностите на Пакистан се възприемат като обезпокояващи заради ранната история на ядрената му програма с анти-западни мотиви, които след 11 септември и рейда в Аботабад придобиха специфична антиамериканска окраска," обясни Телис, визирайки залавянето на Осама бин Ладен в Пакистан през 2011 г.
Ахмед отбеляза, че развитието на дългобойни ракети от Индия е открито подкрепяно от западните сили като част от стратегията на САЩ за Азия и Тихоокеанския регион.
"САЩ и европейските сили гледат на Индия като нетен доставчик на сигурност. Цивилният ядрено-енергиен договор между Индия и САЩ и освобождаването от правилата на Nuclear Suppliers Group (NSG) фактически дават на Индия статут на ядрена държава без подписване на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT)," каза той.
NPT е договор от времето на Студената война, целящ предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие, насърчаване на мирното използване на ядрената енергия и постигане на ядреното разоръжаване. Формално признава като ядрени сили само САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания.
Обаче освобождаването от правилата на NSG през 2008 г. позволи на Индия да участва в глобалната ядрена търговия въпреки липсата на членство в NPT, уникален статут, който повиши световния й авторитет.
Клъри от Университета в Олбани отбеляза, че за разлика от администрацията на Байдън, сегашният Белия дом на Тръмп не е изразявал притеснения относно пакистанската ракетна програма или теста на Agni-V.
"Докато Пакистан ограничава тестовете си до обхвата на Shaheen-III и Ababeel, не очаквам западните правителства да се тревожат прекомерно за ракетното развитие в Южна Азия," каза той. "Има достатъчно други проблеми, с които да се занимават."
