И зблиците на насилие през последните дни след убийството на ученик от полицията, доказват състоянието на разпад, в което се намира гръцката държава и политическата система на страната, пише днес в. "Етнос".
В процес на разпад е полицията, която не обучава както трябва личния си състав при употребата на оръжие, нито пък се възползва от предвидените в закона проверки, за да направи по-ефикасно присъствието си при гарантирането на реда.
Очевидно е, че това, което се случи, е било въпрос на време. Би могло да се очаква, че то ще има продължение, тъй като десетилетия наред катастрофалните действия на екстремистите с качулки е обичайно явление в големите гръцки градове, както обичайно явление е бездействието на полицията спрямо тях.
В процес на разпад и сепсис обаче е политическата система в Гърция, тъй като за бездействието на механизмите по сигурността в държавата най-голяма отговорност носят политиците и преди всичко правителствата.
Търпимостта през годините по отношение на съществуващата държава в държавата в квартал Ексархия, смятан за свърталище на крайната левица, се проявява и по отношение на други подобни престъпни явления в страната като например неплащането на данъци, заобикалянето на закона и други.
По своята същност гръцката политическа система е дълбоко безпомощна и не може да се пребори с тези явления. Впрочем това е видно от факта, че едно правителство няма нито моралните, нито политическите възможности, за да спре унищожаването и разграбването на частната собственост от "анархистите".
За жалост, най-лошото тепърва предстои, тъй като световната икономическа и социална криза едва сега започва да се усеща в Гърция. Страната прилича на неуправляем кораб, който трябва да се бори с безпрецедентно морско вълнение.
Смяната на кормилото на властта на две партии не представлява решение, за да се преодолее това състояние на неуправляемост на страната, тъй като тези две политически сили са обладани от популизъм и клептокрация, които са две страни на една и съща монета.
В действителност не става дума за политечески сили, а за две партии, лишени от реалистична политическа програма, завлядани от желание за бизнес на семейни начала с цел продажба на демократични илюзии на консумативното общество, сиреч на народа.
Колкото до протестиращите партии, те са в двата края на политическия спектър и в крайна сметка представляват козметични елементи на фасадата на гръцката демокрация.
Надеждата сред разрухата, ако има такава, може да дойде само от една тотална смяна на политическия декор. А тази промяна е възможна при една по-различна политика, с нови лица и с дълбоки институционални реформи, които да внесат генерални промени в гръцкото общество.
Една друга Гърция би могла да бъде постигната, само ако гърците искат това.
