Подобни крилати фрази представляват нещо като притчите на Мао Цзе Дун. Понеже китайският народ бил твърде многоброен, имало твърде ограничени възможности да се осигури на всеки адекватно образование и твърде много хора трябвало да работят вместо да учат, Великият вожд въвел кратките, но поучителни слова като метод за възпитание. Всяка сутрин, всяка седмица или всеки месец човекът трябвало да чуе поне една притча, която да му обяснява кратко, ясно и поучително нещо полезно за живота, за прогресивността на комунизма и за начините на напредък чрез труд и вяра. Общо взето подобна система работела сред гигантската нация. Под нейна форма е изразена и знаменитата философия на наследника на Мао - Дън Сяо Пин, който въведе капитализма в комунистически Китай, като каза: "Няма значение дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки"...
Но въпросът беше за притчите в езика на доста по-образования и по-малоброен български народ и за творбите на краткодумния фолклор като метод за изказване на истината. Пословицата за фиктивната работа и фиктивните заплати в общи линии обяснява "с две думи" причините и следствията за текущата трагична ситуация в България. Защото фиктивните заплати на по-директен език се наричат "мизерия", а фиктивната работа се нарича "неработене" (или дори "мързел"). Тоест ако Мао беше нашият вожд, той би се замислил да измисли нещо, което да казва, че ако не работи, човек ще живее в бедност и никой няма да може да му помогне. В общи линии вероятно би стигнал до същата поговорка. Но понеже официалните държавни притчи трябва да звучат по-скоро мотивиращо, отколкото смехотворно, вероятно би се спрял на друг израз със същото значение: "Трудът краси човека, а мързелът го грози"...
Това че картинката у нас е предимно грозна, отколкото красива, вече не е поговорка, а е неоспорим факт. Винаги поговорките стигат и до фактите. Те се обвързват с тях и стават източници на поука. И неоспоримият втори факт, изведен на база обратната логика (или просто на показателите, събирани от очите ни), е, че причината за фиктивността на красотата и реалността на грозотата и мизерията, е точно фиктивността на работата и очакването на Годо от омизерялите.
Все пак в българската действителност причинно-следствената връзка не е права и от мързела не следва директно мизерия. Има и трета страна, която служи едновременно като среда за протичане на процесите, както и за нещо като трансмисия между причината и следствието. Точно този компонент е най-интересното за страничния наблюдател. Той е едновременно спасение от окончателна смърт за мизерстващите, и източник на алчна завист за наблюдателите. Завист, биеща всички дори български рекорди, защото е подсилена от безумието и пълната липса на използване и приложение на това, за което завистникът може само да завижда.
Тази среда, трансмисия или спасител, представлява една огромна съвкупност от елементи, случайно или неслучайно събрани тук и обединени под общото понятие "пасивни източници на богатство".
България има твърде много наследени компоненти, които й носят пари и й осигуряват прехрана, без да изискват да се върши нещо. Това са транзитните въздушни и сухоземни пътища, трасетата на газ, на телекомуникационен трафик, излишъците от електрическа енергия, туризмът, плодородната земя, лесно продаваемите в кратък срок работещи предприятия и пр. Всички те работят сами по себе си и не изискват специални усилия. Те представляват нещо като източници на лихви или дивиденти, които всяко правителство може да обере с лекота и да ги преразпредели. И тъй като пряко или косвено преобладаващата част от хората и бизнеса у нас се издържат от държавата, подобно преразпределение де факто храни населението. Това важи и за огромна част от т.нар. частен бизнес, който крета само благодарение на държавни поръчки или на поръчки на свързани с държавата субекти - БТК, НЕК и пр. Според някои изследвания до 70% от икономическата дейност в България е зависима от държавата.
Общата тенденция в рентиерския характер на обществото ни е, че рентите намаляват. Доказателство за това е ежегодно нарастващата отрицателна дупка във външнотърговския баланс, покривана чрез заеми от МВФ и от приходите от приватизацията. Т.е. ние продаваме някакви резерви, за да покрием текущо потребление. Сходна е ситуацията и със самия държавен бюджет, който само формално е балансиран, но практически балансът не идва от приходи от данъци, а от продажбата на държавна собственост. Дори плановете за бъдещето не са в някаква по-различна посока, защото правителството разчита, че като свършат предприятията за продан, ще може да запълни валутния дефицит чрез инвестиции "на зелено". Т.е. вместо да купуват фабриките ни, чужденците ще строят нови. Но това отново е рентиерско мислене, защото предполага някой друг да дойде да ни даде пари, а не ние сами да си ги изработим, като произведем нещо, което се купува навън, и го продадем. Т.е. като изнесем стока, а не като привлечем пари. Защото парите няма и да дойдат при настоящото ниво на изгода на комбинацията риск-ефективност (вкл. и на труда)-възвращаемост. Следователно, ако нищо не се промени, като цяло рентите ще намаляват.
Но целта на този анализ не е да разсъждава върху параметрите и причините на самоизбраната ни мизерия. Доста по-интересно е влиянието им навън, образът, който ни създават, и реакциите, които пораждат. Включително и пагубната (за нас) хищническа завист. Не наша завист.
Погледната отстрани, България прилича на извор с жива вода, която се изтича в канала. И само от време на време някой идва, пълни си една чашка и я занася (като губи по пътя повечето от нея) на близките си, за да оцелеят по малко. Но никой не се заема да извърши водохващане, да я вкара в тръбопровод и да я даде цялата на хората. Вместо това, понеже с малко жива водица животът им е доста труден, те търсят всевъзможни алтернативни методи за оцеляване, започващи от елементарното бягство по чужди земи, минаващи през гениалната технология на бурканите за две години напред и завършващи с откровени глупости - като тази всеки да се спасява поединично и кой както може.
На страничния наблюдател с нормално мислене този извор на жива вода, му изглежда точно като в приказките - скрит някъде сред локви и блата, охраняван от вечно гладен дракон и пазен, за да може да напоява всевъзможни зверове от отвъдното, но не и да служи на хората. И у нормалния страничен наблюдател логично се поражда желанието да стане рицар и да иде да спаси безценното съкровище от злото.
Разбира се, май попрекалихме малко с приказната част на сюжета. Мотивите на страничния наблюдател никак не са рицарски, защото рицарство отдавна не съществува, заменено от дивия егоизъм и безогледното преследване на личния интерес. А и (за разлика от приказките) при нас лошите работи се случват наистина.
Въпросът е, че в България т.нар. "пасивни източници на богатство" са пасивни само по наша вина. Това са сериозни ресурси, които могат и трябва да бъдат използвани за завъртане на реален кръгооборот на капитала, а не за "цицане". Това, което ние правим, е да живеем мизерно от лихви, вместо да вкараме парите в реален бизнес, който да донесе многократно по-големи печалби, като междувременно осигури работа и заплати на много хора. Неизползването на собствените ни богатства и демонстрираното безгрижие и апатия към тях създават логичното предположение, че някой друг би могъл да ги използва. Защото ако едно богатство съществува и никой не се интересува от него, то не се и охранява и може да бъде взето.
Но не съвсем. Не съвсем...
Причината за това е в българската действителност. Наистина има дракон, който пази извора. Това е типично гадно създание. Не люспесто и огнедишащо. Това е просто страшно. В живота драконите са гадни. Те пречат и на завистливите алчници, и на местните създания. Драконът е българската действителност.
На въпроса "Каква е тя?" този път няма да даваме познатите отговори. По-скоро ще дадем породеното от тях.
Когато половината ти територия е качествена и плодородна земя, а ти ползваш само 1/10 от нея, това е разсипия. Това са огромни пропуснати ползи под фирмата на повече продукция за вътрешния пазар - и евентуално така по-ниски цени и повече валутни приходи. Когато земята пустее, а нейните собственици предпочитат да си стоят в градовете и да живеят от помощи за безработни, с които да си купуват гръцки ябълки, това е разсипия. И причините изобщо нямат значение. Ние сами сме си виновни за раздробяването на парцелите и сами сме си виновни, че превръщаме земеделската работа в срамна. Ако един млад човек се хване да бачка здраво на село, дори и чрез най-примитивните методи, той ще си изкара продукция, достатъчна да се изхрани, та дори и да продаде. От 1 декар дворно място двама пенсионери, стига да са трудолюбиви, си правят достатъчно зимнина пенсията да им трябва само за хляба. И това е работа "между другото". И такива пенсионери не реват само за повече от държавата. Един млад човек има много повече сили. Но не ги използва. Оправданията важат само за пред него си. Ако аз съм външен наблюдател и видя, че някъде (примерно в Африка) има подобно отношение, бих си задал въпроса тази нация заслужава ли това, което има. И бих завиждал алчно.
Пътят през Турция и България е най-кратката и сигурна връзка между Изтока и Запада. България не може да намери пари да построи няколко ключови магистрали с обща дължина под 1000 километра. България се мотае с години с "Дунав мост 2" и чака някой друг да й го направи. България не може да довърши започнатата преди повече от 100 години жп линия със София-Скопие.
България събира ежегодно огромни такси от прелитащите самолети. Но вместо да ги ползва за народа си, тя строи палати с вътрешни водопади на "Ръководство "Въздушно движение" (РВД). Това не са пари от труда на диспечерите, а от географско положение. Т.е. те принадлежат на държавата, а не на фирмата. И тя трябва да ги харчи по целесъобразност - примерно да си оправи летищата и да стегне авиокомпанията си. София е идеално място за голямо летище.
Много, много жива вода изтича.
България е на върха на щастието, ако докара годишно 1 милиард долара от туризъм. И се кефи, че сме били подбили цените на Испания и Гърция. Били сме хит на "еди кой си" панаир. Но Гърция вади по 20 милиарда годишно от туризъм. Ние сме не повече от полезен дразнител за тези страни. Макар, че имаме потенциала да сме съизмерими в относителен план спрямо тях.
България накара Русия да строи газопровод под Черно море само заради единия си инат. Вместо да мине през нас. Сега в замяна не само, че не прибира транзитни такси, но и плаща една от най-високите цени за газ в Европа. Без коментар.
Преди 10 ноември в България от време на време, поради погрешна политика, се получаваше така, че държавата фактически субсидираше вноса, като облагаше износа. Тогава това беше обект на сериозни критики и се мислеше как да се поправи грешката.
От 12 години насам България непрекъснато се чуди как да ликвидира възможностите за производство и да насърчи възможностите за далавери. Мутра и митничар-рушветчия станаха най-престижните професии, а най-богатите хора са мафиотите. Не че на запад мафиотите не са богати, но не са най-богатите и не са мнозинство в тази каста. В България вместо "хубаво гадже" вече се казва "прокурорско" гадже... За последните две петилетки страната постигна рекорди в демонизирането на идеята за предприемачество и производство и обожествяване на идеята за търговия. Всичката простотия накуп.
Но, както обещахме, няма да изброяваме отново всичко и нашироко. Важно е следствието.
Като резултат от погрешна политика, погрешни трудови навици, погрешен морал и погрешни ценности (изобщо кворум от погрешни неща) България я докара дотам, че едни от най-качествените и перспективни територии на Европа да се превърнат в блато. И я докара дотам, че блатната фауна с характеристиките на жаби и попови лъжички да живее и оцелява само благодарение на това, че нейните предци са били лъвове и тигри и са й завещали такова богатство. Доста странна еволюция. Но величието на нашите прадеди не ни дава право на престъпленията, които вършим. Защото нашето безхаберие е престъпление и пред нас, и пред Европа. И това, че конницата на Аспарух някога се е оказала по-силна от ромеите, и това, че после този или онзи наследник на Аспарух се е оказвал по-силен от враговете си и те не са успели да ни изместят оттук, не ни дава право да пропиляваме наследството. И да живеем само от стари лаври, останали ни още от Средновековието. И да се кефим, че сме на кръстопът, и да си знаем, че това реално си е "на далавера", нищо че другите, като ги е яд на нас, ни казват, че "на кръстопът къща не се прави". Прави се. Но "далаверата" не трябва да е цицане.
С лудостите, които се случват тук, тази част от Европа се превръща в нещо безумно. Материалните и интелектуалните блага не се ползват. Най-способните хора се прогонват. Оставащите се облагат с убийствени данъци и им се пречи да работят. Огромни маси от население се хвърлят в невежество, неграмотност и се криминализират. Или, казано по-конкретно, това значи вместо да си географски, икономически, енергиен и всякакъв друг център, да ставаш централна дупка. Това значи да прогонваш най-младите и най-амбициозни хора и да оставяш тук само пенсионери, цигани и некадърни (или мързеливи) безработни. Както каза един интелигентен пенсионер наскоро по телевизията: "В скоро време в България ще останем само старците и ще се лутаме по улиците като сомнамбули." Българските студенти ходят да берат ягоди в Англия, която е 2000 километра по на север, вместо да ги берат край Пловдив. Ягодите са си ягоди! Пазарът е един и същ. Защо студентът земеделец в Англия звучи престижно, а в България звучи срамно? В България дори ще е на собствена земя - върната като "имота на дядо"! Ето до това водим тази миропомазана земя. До това да бъде земя на грохващи старци, простаци и невежи.
България използва уникалните си богатства и потенциал, за да постигне уникални достижения в съсипването. България пуска непобедимия дракон на собственото си безумие и глупост да бъде единственият, който пие от живата вода, и да става все по-непобедим. България издига в култ всички възможни пороци и се подиграва на "тъпите немци", които като видят съседа да прави нещо нередно, се обаждат на полицията.
Ако се отърси от полезния иначе - но в случая работещ в полза на порока - патриотизъм, всеки разумен и трезв човек в тази ситуация би казал, че това племе не заслужава страната си. И би бил прав. Дори и да не сме такива, ние се държим като долнопробни варвари - спрямо себе си и спрямо другите.
Някъде в средата на реформите у нас дошли представители на една чужда компания, занимаваща се със спасяване на закъсали бизнеси. Те изнесли серия от лекции, като запознали слушателите с методите на справяне - от най-лекия, до цялостното реформиране. Като си тръгвали, преводачката ги попитала: "Вие сега, като видяхте България, какво ще препоръчате да се направи, за да се оправим?" Хората й казали: "Цялостна промяна." Зад този термин преди това била обяснена промяна, при която се уволняват всички служители и шефове и се назначават нови... Това е съвсем истински случай, а не виц, като онзи, дето немците казали: "Вие в България сте богата страна - имате море, планина, слънце, земя, чиста природа, образование, изобщо всичко. Имате само един проблем, който ви пречи..." И нашите като попитали: "Какъв е той?", отговорът бил: "Хората..."
Истината е, че ако на света имаше справедливост, парчето земя между Дунав и Егея със Стара планина по средата трябваше да ни се отнеме. И да се даде на някой по-съвестен. Истината е, че ако бяхме фирма, досега всички да ни е сполетяла "цялостната промяна" и на наше място да има едно процъфтяващо предприятие, ръководено от немци или евреи. И истината е, че в него щяха да намерят място много от онези, които сега не са между нас, защото ги прогонихме. Може би щяха да са предимно те, даже. А една огромна маса щеше да е в гета със статут, еквивалентен на днешните "роми". Но без да могат да крадат и просят. Може би дори заслужени гета.
Истината е, че ако България не беше държава, тя отдавна нямаше да съществува. Това сега го прави, ползвайки привилегии като такава, защото държавите имат определени привилегии в днешния свят. И така успява да се поддържа, крепи, цица и оцелява, съхранявайки заедно със себе си, и безумията си. Ако България беше фирма, тя отдавна щеше да е банкрутирала или погълната от конкурентите си и безценните й ресурси щяха да са в нечии по-достойни ръце. В ръцете на онази алчност и завист, която би ги заслужавала, защото би ги ползвала за добро, а не за лошо. И тогава фразата "Ние се правим, че работим, "Те" се правят че ни плащат..." щеше да е шега за всички живеещи тук.
Доста нееднозначно е да се прецени дали фактът, че България е държава, а не фирма, е предимство или недостатък. От гледна точка на националното самочувствие може би е добре да имаме държава, та като сме гладни, поне да се лъжем, че сме нация. Пък и има къде-къде по-съгрешили нации. От гледна точка на интересите на Европа и на цивилизацията като цяло очевидно е вредно да сме държава, защото пречим на прогреса, като го лишаваме от полезни ресурси.
Може би и поради тази причина цивилизацията всъщност налага определени процеси в света - от типа на глобализацията и наддържавните съюзи, - които обезсилват държавите в името на прогреса. Това е източникът на основната поука, която трябва да видим, докато "е време". От гледна точка на нашия интерес най-важното в момента може би е да осъзнаем, че такива процеси има, че България като държава губи привилегии и не е далеч времето, когато те няма да са достатъчни, за да ни спасят мизерната индивидуалност под натиска на рационалността. Чуждата правилна завист и алчност ще ни смаже, за да ни вземе средата-трансмисия и да я извади от рентиерската й летаргия. Не знам дали ще е за добро или лошо, но примерно в скоро време и земята, дето не си я искаме, ще могат да я купуват чужденци. Дали тогава ще пустее? Чужденците вече купуват в икономиката това, което могат, без да пострадат много от все още живите привилегии. Процесите ще се засилват и ако някой си мисли, че без държава - или с формална държава - ще има все пак нещо, което ще носи името България и ще пази някаква т.нар. "българска нация", той много дълбоко греши. В процеса на глобализация нациите ще оцеляват само на основата на своята прогресивност, а не на шаблонно звучащи и изтъркани идеали. И това е най-голямото достойнство на самата глобализация. Българите ще бъдат глобализирани и ще изчезнат, ако не докажат, че са се научили да действат разумно и прогресивно. Да го докажат на себе си, а не пред някоя институция. Ако наистина действат прогресивно, самата конкуренция ще им даде право на живот. Иначе - аут. Просто ние не сме Сахара и не може "някъде там" да си живеем като в каменната ера и никой да не ни пипа. Ние живеем в България, която ще трябва да бъде пипана и ползвана от други, защото е прекалено ценна, за да се изостави.
Голяма част от българите вече са глобализирани. 900-те хиляди емигранти измежду най-качествените прослойки има риск да не се върнат изобщо и децата им вече да не са българи. Това е нещо, което привилегиите на държавата България не можаха да спрат. Идват още по-мащабни глобални процеси. И българска нация ще може да има, но само като добър стопанин и разумен ръководител на извора с жива вода, наречен България. Но не и като това, което дори самите ние днес приемаме като обида, като споменем думата българин. Българщината във версия 2002 е вредна за българите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!