Лобитата в ЕС

Н ай-малко 15 хил. лобисти гравитират около европейските институции в Брюксел. Те представляват различни групи, чиято цел е да повлияят при изработването на европейските директиви.

По брой лобисти белгийската столица застава непосредствено след Вашингтон

Европейската комисия (ЕК) предлага серия от мерки, за да станат всички тези дейности по-прозрачни и да се разсеят съмненията за корупция.

Лобистите в Брюксел са буквално навсякъде: в адвокатските или консултантските кантори, във федерациите, в синдикатите, в неправителствените организации.

Представени са и всички интереси - на автомобилни производители или на някоя от европейските области, на представителите на религиозните изповедания и т.н.

През май еврокомисарят за административната реформа и борбата със злоупотреби Сим Калас лансира инициатива за прозрачност.

Целта е всички лобисти да се регистрират и да създадат кодекс за поведение

Идеята е те да бъдат подтикнати да обявяват за кого работят и с какви финансови средства разполагат.

За момента, противно на американските, европейските лобита не са задължени да спазват подобни правила, а всичко е на доброволни начала.

Кристиан Шмид, зам.-директор на кабинета на еврокомисаря Калас обяснява:

"Ние предлагаме този списък да стане факултативен, защото анализите на американската система показват, че задължителният режим не е ефикасен.

Европейският подход комбинира правилата и ценностите. Надяваме се да убедим лобистите, че ще бъде в интерес на всички хората да възприемат като нещо съвсем нормално взаимодействието между европейските институции и тях."

Тази инициатива обаче веднага предизвика недоволството на асоциацията "Alter EU", която обединява 140 неправителствени организации.

Според Виржини Диамана от "Alter EU" фактът, че записването е доброволно и няма санкции означава, че

лобистите не са длъжни да дават информация за интересите, които представляват

Т.е. може да се правят тайни срещи, лобистите могат да бъдат финансирани от индустриални групи, чието име не е известно.

Ако самите лобисти не успеят да се споразумеят и да създадат свой кодекс за поведение ЕК ще направи задължително записването им, за да се гарантира прозрачността.

Лобиране има не само в европейските институции, а и на национално ниво. В Полша действията на групите за натиск също не са много прозрачни.

През март влезе в сила закон, чиято цел е да се спре корупцията в парламента.

"Забравено" е например куфарче с пари в кулоарите на полския Сейм

което не потърсено от никой; доклад на Световната банка, според който в Полша до преди няколко години е можело да се купи закон срещу 400 хил. евро - все тревожни сигнали, сочещи за корупцията по високите етажи на властта.

Последният случай бе т.нар. афера Марек Дохнал. Той е лобист, срещу когото започна процес и който между другото е обвинен, че е подарил на депутата социалдемократ Анджей Пенчак срещу услуги луксозен Мерцедес и мобилен телефон.

Законът от март урежда достъпа на лобитата до парламента. Те трябва да се записват в официален регистър, тъй като в противен случай

рискуват глоба до 13 хил. евро

В същото време лобистите могат да се явяват в парламента и да излагат аргументите на групите, които представляват, като подават искане две седмици преди деня на изказването.

Ден след като офшорната фирма I.J.International Inc. бе спечелила обществената поръчка за лобисти за ратификацията на присъединителния договор на България, избухна скандал около човека, който я представлява - Шимон Шевес.

Скандалът имаше огромни размери, но от Външното министерство не посочиха причини, поради които фирмата на Шевес е спечелила конкурса.

Оказа се, че лобистът, който е бил началник на кабинета на израелския премиер Ицхак Рабин, е бил съден от Върховния съд в Израел за измама и финансови злоупотреби.

Ясно е, че България има нужда от силно лоби в Брюксел и затова страната е готова да плаща пари

Според информация на някои медии фирмата на израелския лобист е трябвало да получи 260 хил. евро в аванс, а след това 52,5 хил. евро хонорар всеки месец.

Без да бъде обявена допълнителна поръчка отстранената от конкурса фирма "Хохегер", клон на една от най-големите компании за лобиране - американската "Бърстън-Марстелър", предложи услугите си на Външното ни министерство, но оттам не се ангажираха.

В краткия наръчник на "Бърстън-Марстелър" за начините за оказване на влияние фигурират правителствените служби, неправителствените организации и сдруженията на различните индустриалци.

Когато се сравнят по ефективност, се оказва, че индустриалците са най-добри.

Въпрос на добра стратегия е да се разбере как точно се вземат решенията в "европейската столица" и да се повлияе върху това

Обикновено от грешките на политиците най-много страда бизнесът, защото присъединяването на страната ни ЕС първо и най-силно ще се усети в икономически план.

Затова представителите на едрия бизнес у нас търсят свои пътища и се обединиха в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която поддържа тесни връзки с немската, белгийската, италианската стопански камари.

От КРИБ смятат да задълбочат сътрудничеството си със сходни организации в рамките на Съюза на индустриалците и работодателските конфедерации в ЕС.