Литературният агент, който работел за Керуак, открил ръкописа съвсем случайно, докато се ровел из папките в склада си. Стърлинг Лорд, който е агент и на други представители на бийт поколението като Алън Гинсбърг и Кен Киси, отначало не разпознал кой е автор на текста и не съобщил за него.
Редакторът на списанието "Бест лайф" Стивън Перин разказва: "Преди около месец обядвах със Стърлинг и чух един странен глас в главата си, който ми каза - питай го има ли новооткрити ръкописи... Той само ме погледна и каза: "Много странно, че ми задаваш този въпрос"."
Така двамата стигат до "Бийт поколението".
Очевидно подобен ръкопис е безценен, защото представя Керуак в много по-различна светлина, отколкото сме свикнали да го виждаме.
Това е много добре обмислена и структурирана творба, със списък на герои и сцени. Макар писана през същата година, когато излиза романът "По пътя" (1957), тя е създадена по начин, който показва много мисъл, за разлика от "потока на съзнанието" - стилът, характерен за писателя.
Когато Керуак завършва пиесата, той моли Стърлинг Лорд да я разпрати на много хора, в това число и на Марлон Брандо. Все още относително непознат по това време, авторът е бил завладян от идеята големият актьор да играе в нея.
Перин си спомня, че Керуак дори се записва в актьорски клас, за да се срещне с Брандо, но по-късно се отказва, понеже разбира, че на занятията не сервират алкохол.
В края на краищата пиесата не получава добър прием и Керуак казва на Стърлинг Лорд да я прибере за по-добри времена. Така тя се появява едва сега - 50 години по-късно. Идния месец сп. "Бест лайф" ще публикува откъси от нея.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!