Peugeot 206 (Автомобилът на старо)

С�д �даването на достоен наследник на модел, продаден в близо пет и половина милиона екземпляра, не е никак лесна задача. Може би точно затова конструкторите на PSA чакаха чак до 1998 г., за да представят пред публика приемника на суперуспешната 205-ица. Надали някой би възразил, че паузата си е струвала. Peugeot 206 несъмнено е един от най-впечатляващите мъници, пръквали се на световната автомобилна сцена. "Лъвчето" моментално приковава вниманието, а ефек­ът от външния му вид сред дамите може да се сравни единствено с витрината на луксозен бутик.
Четири години след дебюта си 206 изглежда все така фантастично. В Peugeot изглежда нямат никакво намерение да прекъсват главоломното разширение на гамата от модификации, а по автокъщите в Западна Европа вече се предлагат употребявани екземпляри. Повечето от тях са със съвсем приличен пробег, детските им болести са отстранени в рамките на гаранционния срок и се предлагат за разумни суми в рамките на 10-ина хиляди лева. Дребосъкът се сочи като една от най-добрите алтернативи за покупка на употребяван градски автомобил на възраст до 5 години, а фактът, че все още се произвежда, покачва стойността му още повече.

Както при почти всяко возило от този клас и възрастова категория обаче, купувачът трябва да знае за някои особености на мечтаното френско бижу преди да се сдобие с него. На първо място това е средностатистическият профил на предишния собственик. В много голяма част от случаите той носи пола, не е особено "маневрен" по паркингите и хал хабер си няма от газоразпределителни механизми. Не бива да се пренебрегва и фактът, че подобно на всеки нов модел през първите година-две от производството обикновено се появяват "трески за дялане" в конструкцията. В случая с 206 те не са много, но все пак съществуват.

Каросерия
За естетическите достойнства на малкото Peugeot могат да се пишат оди. По-важното в случая е, че купето е напълно поцинковано, с великолепно лаково покритие и изключително устойчиво на усуквания. Известно изоставане по последния параметър по понятни причини се наблюдава при версията с пет врати, в чийто салон понякога се появяват паразитни шумове, скърцане и потропване. Модификациите с три врати са за предпочитане и по друга причина. В ежедневната градска експлоатация задният ред седалки се използва крайно рядко, а мястото пред тях така или иначе не е пригодено за пътуване на дълги разстояния. Ако отпред седи човек с ръст над средния, те са практически неизползваеми. Като недостатък обикновено се сочи и малкият обем на багажника. За сметка на това товарното пространство е оразмерено и оформено по най-добрия начин. Стените му са правоъгълни и позволяват оптимална подредба на багатериите без разточителни кухини между тях. Бъдещият собственик обаче непременно трябва да се снабди с фиксиращи ластици, защото липсват каквито и да било ниши или джобове за дреболии като светлоотражателен триъгълник, пожарогасител и аптечка.

Съвсем в духа на френските традиции салонът е образец за ергономия, уют и стил. Сглобката и използваните материали естествено съответстват на стандартите на 90-те. Контактният ключ например издържа "хигиенизиране" в пералнята по невнимание. Чипът в него разполага с гумирана вакуумна защита. Това, разбира се, не значи, че трябва да се пере редовно... Сред малкото чисто конструктивни недостатъци на купето е липсата на уплътнение в долната част на вратите, заради която праговете се мърсят. Това едва ли ще се хареса на дамите.

Двигатели
"Двеста и шестиците", които към момента могат да се намерят на пазара на употребявани возила, са оборудвани с четири бензинови и два дизелови мотора. Най-рядко срещани и скъпи естествено са HDi-модификациите с двулитров дизелов агрегат. Супермодерната технология бе внедрена прекалено скоро и все още се смята за екзотика. Макар да притежава удивителна икономичност (среден разход от 4.9 л/100 км) и "бензинов" темперамент, този двигател не се препоръчва поради съвсем проста причина. Поддръжката му изисква крайно отговорно отношение и обслужване само и единствено във фирмен сервиз. Почитателите на нафтата обаче изобщо няма да сбъркат ако се спрат на традиционния дизел с обем 1.9 литра и мощност 70 к.с. Паролата при него, както и при базовия бензинов мотор, е "икономия". Доста по-пъргав от най-малкото моторче е 1.4-литровият агрегат със 75 коня, макар че и двата могат да се сторят шумни на по-придирчивите купувачи. 1 600-кубиковият бензинов мотор подхожда идеално на лекото купе, като отгоре на всичко се предлага и в две версии - с 85-88 или със 110 к.с. За тези, на които и това е малко, конструкторите са предвидили двулитрова ламя със 135-138 к.с. в зависимост от пазарите. Най-мощните модификации обаче определено изискват наличието на определен набор от умения за справяне със такъв потенциал.
При спазване на елементарните изисквания за правилна поддръжка, проблеми с двигателите са изключени. Повечето възникващи неизправности са свързани с периферни възли и със споменатата вече уязвимост на конструкцията през първите няколко години на производството. Според статистиката често срещан дефект е амортизираният горен десен тампон на двигателя, който понякога се износва след 10-ина хил. км. Не особено дълъг живот има и електрическата муфа на климатика. Без логично обяснение остава въпросът защо задният семеринг на коляновия вал на модификациите с автоматична трансмисия започва да изпуска. Що се отнася до високият разход на масло, производителят уверява, че притеснения трябва да се появят едва когато доливаното количество надхвърли 400 гр на 1 000 км. Изправността на датчика за включване на вентилатора на охладителната система обаче трябва да се следи непрестанно. Според статистиката средната продължителност на живота му е около 60 000 км. Бъдещият собственик би постъпил разумно също ако постави допълнителна защита на картера.

Трансмисия
Peugeot 206 се комплектова с петстепенна механична скоростна кутия или четиристепенен автомат. Характерни проблеми с която и да било от двете до момента не са известни. Единственият нюанс при избора на автомат се състои във факта, че в него са налети 7 литра специално масло, разчетено за целия срок на службата му. С други думи, всякакви уверения, че дочутите съмнителни шумове ще изчезнат след смяната на смазочната течност, са шменти-капели. Такива коли трябва да се избягват.

Окачване
Единствените по-сериозни критики към Peugeot 206 са свързани с ходовата част на мъника. Окачването е типично френско - комфортно и безшумно. Меката возия по българските улици обаче се заплаща първо с цената на разбити втулки на стабилизаторите на напречната устойчивост, а по-сетне и тампони на носачите, които не се разглобяват и трябва да се сменят изцяло. Нерядко след 60-ина хил. км протичат предните амортисьори и започват да се обаждат лагерите на предните главини. Разбира се, състоянието на окачването зависи до голяма степен и от маниера на шофиране.

Спирачна система
Много собственици на 206 се оплакват от краткия живот на накладките на предните спирачки. "Феродото" на Peugeot има отлични фрикционни свойства, но практиката показва, че изборът на неоригинални накладки от реномиран производител спестява нуждата от смяната им на всеки 10 хил. км. При някои от по-ранните екземпляри се наблюдава и повишено износване на дисковете, макар че дефектът трудно се вмества в графата "хронични".

Електрическа система
Въпреки не особено високото реноме на френските автомобили в областта на електрическото оборудване, типични неизправности с инсталацията на 206 не са установени. В редки случаи дефектира моторчето на чистачките. Заради солните разтвори, с които се третират родните пътища през зимата, са възможни проблеми с разположените пред радиатора на охладителната система релета и резистори. В повечето случаи обаче неизправностите се изчерпват с патинясали клеми, подложени на атаките на нечистотиите по пътя.