Трудовото законодателство, което регламентира работното време, не се нуждае от допълнителна либерализация, за което настояват някои работодателски организации, обясняват от синдикалната централа.
За една календарна година под различни форми работодателят може да наложи на наетия работник два месеца и 20 дни извънреден труд при осемчасов работен ден, изчислили още от КНСБ.
Законодателството дава право за една година работодателят да наложи 120 часа удължено работно време, 150 часа извънреден труд и 100 часа ненормиран работен ден и всичко това, когато е необходимо, при спешни поръчки например.
Според европейските синдикати пазарът на труда в страните от Централна и Източна Европа е много по-гъвкав и сигурен отколкото в старите държави членки на ЕС.
Статистиката сочи още, че масово българският работник е нает при пълен работен ден и само 2,5% са на непълен работен ден (предимно жени). В Европа заетите по този режим са средно 18%.
Според КНСБ тази мярка все още не е атрактивна за страната ни, защото заплатите са ниски и трудовите възнаграждения се изплащат нередовно.
От централата са категорични, че няма да допуснат промени в законите, които да увеличат часовете за извънреден труд.
