С амо "Атака" срещу четвъртата поправка", информира "24 часа" за дебатите в парламента, свързани с измененията в конституцията. Управляващи и опозиция подкрепиха проекта за промени, внесени от Михаил Миков и група депутати.
Девет промени гласуваха депутатите на първо четене.
Отпада наборната военна служба и армията става професионална. Парламентът има самостоятелен бюджет. Кворум за заседанията на Народното събрание се изисква само при гласуване на закони.
Парламентът ще изслушва и ще приема годишни доклади на държавни органи, избрани от парламента. Главният прокурор и шефовете на ВКС и ВАС внасят годишни доклади в парламента чрез ВСС.
При определени условия предсрочно може да се прекрати мандатът на член на ВСС. Пада имунитетът на магистратите. Създава се инспекторат към ВСС.
Финансова децентрализация на общините предвижда една от поправките в конституцията.
"Новото социалистическо самодоволство", е анализът в "Монитор". Посочва се, че най-силният източник на сегашното самодоволство на социалистите идва от това, че БСП успя да намери своето място в контекста на евроатлантическата интеграция.
"Напълно осезаемо е, че БСП и нейните социални, икономически и медийни разклонения не само вече се чувстват комфортно, но и започват да формират един модел на публичност, който силно наподобява картел.
Доминиращите позиции в различните сектори осигуряват на социалистическата партия не само контрол върху реални ресурси, но и върху начините и понятията, с които се мисли за случващото се в страната.
Очакването, че изборната логика в някой момент все ще подкопае основите на това самодоволство няма да са достатъчни, ако желаем наистина да направим смислено за повечето хора наближаващото членство в ЕС", пише авторът.
"Корпоративно представителство", е коментарът в "Дневник". Отбелязва се, че кризата на политическото представителство е и криза на представителството на всички бизнес, професионални и местни интереси.
Легитимни механизми за такова едно представителство са договарянето между правителство, синдикати и работодатели и легализираният лобизъм.
Но дори един добре развит корпоративизъм, с легитимни представители на различни групи по интереси не може и не бива да обеме цялата сфера на политическото представителство.
Според автора въпросът сега е дали новият проект на десницата ще предложи нещо повече от нов корпоративизъм в замяна на установения от тройната коалиция.
"Заслужихме си Борисов да ни уважава", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Анастасия Мозер, председател на БЗНС-НС и Венцислав Върбанов, главен секретар на партията.
Преди дни Мозер подписа споразумение за сътрудничество с ГЕРБ. Ето как земеделската лидерка коментира думите на Бойко Борисов, че заедно ще правят нещо обратно на познатата в България политика:
"За мен това означава идеята ни да консолидираме демократичното пространство. Да започнем една конструктивна работа, защото българските граждани имат нужда от помощ, от някой, който да защити техните възможности да участват в европейския проект и да се интегрират, да използват фондовете.
Да изработим такава правна система, която защитава всички. Като нещо, което започва на чисто, да не се вглеждаме в миналото и в направените грешки, а да търсим позитивното начало."
Върбанов обръща внимание, че като главен секретар на БЗНС-НС ще се занимава с оперативната работа, което е връщане към първоначалната традиция.
Интервюто в "Дума" е с Александър Лилов, член на ВС на БСП, който казва: "Политиката разстрелва приятелствата".
Бившият лидер на БСП анализира отминалите президентски избори така:
"Основната слабост на тези избори и на кампанията е, че не можа да бъде формирана и подложена на дебати, между различните политически сили и кандидат-президенти, националната визия за развитието на България като член на ЕС.
Ние не можем на 18-ата година на прехода да нямаме стратегическа визия как виждаме развитието на България през следващите 5-10-15 години. Без такава визия няма начин да успеем в тази нова среда, в която ще влезем след месец и половина", смята Лилов.
"От януари губим студенти и пари", е безпокойството на ректора на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Боян Биолчев. В интервю за "Стандарт" той обяснява, че след 1 януари най-важният проблем ще бъде уеднаквяването на таксите.
"От една страна, българите ще могат с много по-малки такси да се обучават на Запад, а от друга ние тук не можем да вземаме високи суми от чуждестранни студенти. Нашата загуба ще бъде в две посоки - ще губим студенти, които са носителите на субсидия за университета, тъй като тя се определя според броя им.
А същевременно паричните средства, които досега са постъпвали от чуждестранни студенти, ще намалеят."
"Тръгва четвъртата "Българска Коледа", отбелязва "Труд". За четвърта поредна година ще се проведе благотворителната кампания "Българската Коледа - подарете надежда на детето в беда".
По традиция тя ще премине под патронажа на президента Георги Първанов и съпругата му Зорка Първанова. Инициативата е за набиране на средства за лечение на тежкоболни деца и за закупуването на модерна медицинска апаратура и консумативи на нуждаещи се детски клиники и отделения.
Над 4,5 млн. лв. са събрани от старта на кампанията през 2003 г. досега.
"Питам - кой е новият ни национален идеал?", въпросът е на поета Любомир Левчев в интервю за "Труд".
"Живеем в прагматично време, но с конюнктурно икономическо и политическо късогледство не се решава национална съдба. Не трябва да забравяме опасностите на зоната, в която исторически сме осъдени да съществуваме - върху Пукнатината, която винаги е разделяла Изтока и Западна Европа.
Изглежда, че нашата българска историческа мисия е да събираме Изтока и Запада, да бъдем моста над Пукнатината. Не понтонен мост, по който минават танкове, а духовен брод.
Ако днес успеем, заслугата ни към общоевропейската, а това все още значи общочовешката, цивилизация би била голяма", разсъждава именитият българин.
"Скуката е духовна чума" според поета Стефан Цанев, интервю с когото публикува "Стандарт".
"Скуката ерозира личностите, убива любовта, разрушава семействата, искаш ли да убиеш и най-красивата идея - говори за нея скучно, цели държави пропадат поради скуката, която витае в тях.
Може да звучи несериозно и неисторически, но една от причините за пропадането на комунизма бе скуката", казва Цанев.
