Краят на транспортния ад в София остава на 1.5 млрд. лв. разстояние

"София е милионен град с инфраструктура на средноголямо село." Това обяви наскоро главният архитект на столицата Петър Диков, след като запозна общинските съветници с 4-годишната програма на неговия екип за отпушване на движението в града. За изпълнението й са нужни близо 1.5 млрд. лв., от които повече от половината трябва да осигури Столичната община.

Очаква се държавата да участва в проектите с 300 млн. лв., 200 млн. лв. главният архитект се надява да привлече от фондовете на Европейския съюз и 100 млн. лв. от публично-частно партньорство. Засега нито лев от необходимите милиард и половина не са осигурени, което оставя изходът от транспортния ад в столицата на ниво идеи без финансиране.

Неизградени рингове блокират движението

Съществуващата структура на уличната мрежа в София е радиална, но с недоизградени рингове, пише в анализа към 4-годишната инфраструктурна програма на арх. Петър Диков.

Основен проблем според специалистите е фактът, че поради липсата на високоскоростни трасета, които да свързват отделните части на града, болшинството автомобили минават през централната градска част, натоварвайки центъра на София с транзитно движение.

От 1988 г. до 2001 г. броят на автомобилите в столицата се е удвоил - от 205 автомобила на 1000 жители на 435 коли на 1000 души. Още по-бързо расте и процентът на хората, които ежедневно ползват колите си.

Центърът за икономическо развитие представи наскоро изследване за трафика в София, изводите от което бяха, че делът на хората, които се придвижват в столицата с автомобил, от 1991 г. досега е нараснал три пъти - от 6 на 18 на сто.

Повечето от най-натоварените улици и булеварди са твърде тесни за количеството леки коли, които трябва да поемат всеки ден, твърди главният архитект на София. Тезата му е ежедневие за столичани, които всяка сутрин засядат в задръстването я по бул. "Цариградско шосе" или по "Евлоги Георгиев", я по бул. "Васил Левски" или в някое от другите "основни" градски трасета.

Отделно сегашната инфраструктура силно затруднява връзката между югозападната и източната част на града и затова спешно трябва да се изградят нови свързващи маршрути.

Износеният автопарк на градския транспорт, липсата на отделни ленти само за автобуси и тролеи и оттам пълното обезсмисляне на графика за движение на обществените превозни средства допълнително утежняват обстановката, защото това е една от причините активните столичани все по-често да разчитат на колите си, за да се придвижат до мястото, където работят.

Оттам задръстванията стават още по-кошмарни, а замърсяването на града с вредните автомобилни газове е на път да премине критичните стойности.

Плановете за нови трасета и разширения

Програмата за подобряване на инфраструктурата на София съдържа седем части.

Една от тях е изграждането на главни входно-изходни артерии на града. Тук е включено продължение на Южната дъга на Околовръстното шосе от Симеоновско шосе до бул. "Ал. Малинов" в жк "Младост". Засега това продължение не е предвидено в договора за строителството на околовръстния път и според Петър Диков то трябва да се включи като анекс още през следващата година. Връзката на бул. "Ал. Малинов" с бул. "България" е една от най-важните за София, твърди главният архитект.

В западната част на града за 2008-2009 г. е планирана реконструкция и разширение на околовръстния път от бул. "Цар Борис ІІІ" до автомагистрала "Люлин". По същото време би трябвало да се изгради и дублиращ на бул. "Цар Борис III" път, който да свързва изхода на София към Перник с кв. "Овча купел".

За да се облекчи движението в северната част на София, в периода 2008 - 2010 г. се предвижда да се построи чисто ново трасе до "Ботевградско шосе", т.нар. северна скоростна тангента. По думите на Диков това ще отнеме голяма част от сегашния трафик по бул. "Сливница".

Втората група проекти включват доизграждането и "отпушването" на основни градски артерии. Един от тях се бави от години заради съдебни спорове - пробивът на бул. "Тодор Каблешков" от ул. "Луи Айер" в кв. "Гоце Делчев" до бул. "Черни връх" в кв. "Лозенец".

За да не се чака още години, Диков предлага на общината да внесе искане в правителството това трасе да се обяви за инфраструктура с национално значение и строителството да започне, без да чака приключването на делата.

Изреждайки поредица от проекти, главният архитект на столицата се застрахова, че реализацията им е предвидена така във времето, че да не блокира едновременно големи части от града. Поне на думи кметството явно вече има едно наум след това лято, когато грандиозната програма на кмета Бойко Борисов за едновременна реконструкция на основни столични улици доведе до бяс софиянци.

В 4-годишната инфраструктурна програма на Петър Диков е отделено място и за подобряване на градския транспорт. За подмяна на трамвайни линии главният архитект иска 4 млн. лв. за следващата година, които не са планирани в бюджета на общината, и 15 млн. лв. за 2008 г.

В плановете са включени и изграждането на канализационни системи и водопроводи - в кв."Витоша", местностите Манастирски ливади, Малинова долина и др.

За 2007 г. са нужни минимум 100 млн. лв.

За да се изпълни листата от най-неотложни ремонти и строеж на нова инфраструктура в София, за догодина са необходими около 100 млн. лв., твърди зам.-кметът по транспорта Велизар Стоилов. Засега в бюджета са предвидени само 11 млн. лв. за улични ремонти, разчита се и на неусвоените 5 млн. лв.

От 20-милионния кредит, който общината изтегли тази година. Стоилов обаче е оптимист, че пари ще се намерят. Той разчита на 32 млн. лв. от продажба на общински фирми и имоти. Ако не ни дадат тези пари, ще трябва отново да се теглят кредити, твърди зам.-кметът по транспорта.

Наскоро общинският съветник от ДСБ Вили Лилков обяви, че общината задлъжнява опасно, но от кметството отрекоха.

Стоилов се кълне, че тръжните процедури за ремонти през 2007 ще започнат още от януари, за да не се пускат машините едва в средата на лятото, както се получи тази година.

Подземни паркинги скоро няма да има

За по-добрата организация на движението в столицата, за която от години слушаме само идеи, засега се предвижда единствено да се разшири т.нар. синя зона в центъра на града, в която се плаща за престой. Според Велизар Стоилов до края на 2007 г. целият център ще стане платена зона и по думите му това сериозно ще облекчи трафика, отпушвайки улиците от паркираните в момента коли. За улеснение на хората, които паркират в центъра, от идната пролет ще се въведе плащане на престоя чрез SMS.

Столичани, които живеят в центъра, ще трябва да плащат годишен абонамент в размер от 50 до 100 лв., срещу който ще имат право да държат денонощно колата си пред кооперацията.

Обещанието за подземни паркинги в центъра на София скоро няма да стане факт. От Столичната община искаха да дадат на концесия три подземни гаража по протежението на жълтите павета - зад бившия Партиен дом, зад паметника на Цар Освободител и под градинката между Народното събрание и Софийския университет.

Наскоро председателят на парламента Георги Пирински е изпратил писмо до кметството, в което се казва, че мерките за сигурност на депутатите не позволяват около сградата на Народното събрание да има гаражи.

В пространството около бившия Партиен дом пък има много археологични разкопки, които също ще затруднят строителството на подземен гараж точно там.

Шанс засега има само паркингът под градинката пред НДК, на ъгъла на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Фритьоф Нансен". Проектът е за 900 места, очаква се строителството да започне догодина. В момента зам.-кметът по транспорта търси възможности за изграждане на надземен паркинг в идеалния център.

Метро на един крак

Алтернативата на надземното задръстване в големите столици - метрото, продължава да се придвижва на куц крак в София. Засега то върви само по една линия - от "Обеля" през "Люлин" до пл. "Св. Неделя", и се очаква до октомври 2007 г. да стигне до "Интерпред". Продължението до "Младост 1" трябва да е готово до края на 2008 г., а по план връзката със софийското летище ще отлежава до 2020 г.

Наскоро зам.-кметът по транспорта предложи и проект за надземен железопътен превоз, т.нар. есбан, който да се движи по линиите на БДЖ около София. Този проект обаче може да стане реалност чак след около 3-4 години.