Он новият слой, който предпазва живите организми от вредните ултравиолетови слънчеви лъчи, е на път да се възстанови в голяма степен до средата на века, но в полярните пояси това ще стане по-бавно, предупреждава доклад на Световната метеорологична организация и Програмата на ООН за опазване на околната среда.
Проблемът с озона обаче ще продължи още доста десетилетия, тъй като няколко ключови вредни вещества остават в атмосферата дълго време, след като отделянето им е прекратено.
"През последното десетилетие озоновият слой около планетата и озонът над Арктика и Антарктика е спрял да намалява, но все още не е започнал да се увеличава", се казва в доклада.
Въпреки че химикали като хлорофлуоровъглеродите (фреоните), използвани някога в хладилниците и други уреди, вече са излезли от употреба, нараства търсенето на заместители като флуоровъглеводороди и хлорофлуоровъглеводороди.
Много от тях са силни парникови газове, смятани за причинители на глобалното затопляне.
В доклада, съставен от 300 учени, се дава положителна оценка на Протокола от Монреал от 1987 г., подписан от около 200 държави. Той е спрял допълнителното изтъняване на озоновия слой и е помогнал за смекчаване на парниковия ефект.
"Той защити озоновия слой в стратосферата от много по-високи нива на изтъняване, като доведе до постепенно преустановяване на производството и потреблението на вещества, увреждащи озона", се казва в доклада.
"В резултат на постепенното изтегляне на увреждащите озоновия слой вещества по силата на Протокола от Монреал, се очаква слоят извън полярните пояси да се възстанови до нивото преди 1980 г. в даден момент преди средата на този век".
Озоновата дупка, която се отваря над Антарктика всяка пролет обаче, се очаква да се свие до нивото преди 1980 г. в края на XXI век.
През пролетта, когато дупката е голяма, в Антарктика продължава да се отчита силно ултравиолетово лъчение, отбелязват авторите на доклада.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
