Около 220 хиляди българи работят легално на територията на Европейския съюз по данни на Европейската комисия.
Около 30 хил. от тях са сезонни работници в Германия и Испания. Новите страни-членки на ЕС, като Литва, Латвия, Естония, Полша и Словакия активно отварят пазара си за работна ръка от България.
В края на миналия месец Европейската мрежа за трудова мобилност EURES организира у нас информационни дни с представители на службите по заетостта на тези страни, които да популяризират възможностите за работа там.
Ако доскоро за Европа заминаваха основно работници в консервната промишленост, берачи на плодове и зеленчуци, чистачи и шофьори, сега се търсят с инженери, техници и дори архитекти и счетоводители.
Европейският пазар на труда включва общо 327 млн. работещи. На този фон 20-те милиона чужденци не изглеждат значително число. Още повече че 40% от тях са граждани на ЕС, но не работят в родината си.
В същото време на територията на Евросъюза престояват незаети 4 млн. свободни работни места, а средната безработица е 8%, тоест по-висока, отколкото в момента в България. Сред младите европейци тя е още по-голяма - 17 на сто.
Няколко месеца след присъединяването на България т.нар. инвазия на българите към Евросъюза вече не изглежда така свръхзастрашителна, каквито опасения имаше преди година, а от Брюксел идват сигнали, че ограниченията за свободна работа, наложени на България от някои страни членки, ще бъдат преразгледани и премахнати по-рано от планираното.
В момента около 220 хиляди българи работят легално на територията на Европейския съюз, сочат данните на Европейската комисия. Около 30 хил. от тях са сезонни работници в Германия и Испания. Официалната статистика ги "хваща", защото те пътуват с посредничеството на Агенцията по заетостта, по междуправителствени спогодби за заетост.
Трудно е да се каже обаче колко са българите в Гърция и Великобритания например - също две популярни дестинации в търсенето на работа.
Как изглежда българският трудов емигрант? Според Европейската комисия той е
млад, семеен, със средно образование и не много висока квалификация
и по-склонен да върши "черна" работа, отколкото колегите му от други държави от Централна и Източна Европа. Тенденцията в стара Европа е различна - там сменят държавата и работата предимно висококвалифицираните и несемейните. Като цяло обаче "портретът" на трудовия емигрант вече доста се различава от познатия образ на гастарбайтера, който заминава от бедна в богата държава и се установява там със семейството си.
"Хората вече пътуват просто за разнообразие, за да поемат предизвикателството на новото и непознатото, остават в чужбина за две-три години, после се връщат, после пак заминават", разказва Йохан тен Гьозендам, шеф на отдел "Услуги за заетост и мобилност" в Европейската комисия.
На път е да се промени и образът на българин, работещ в друга европейска страна. През първата година от еврочленството вече се променят направленията на трудовата миграция на българите. Ако доскоро Великобритания, Гърция и Испания бяха основните приемащи страни, сега
към България се отварят и новите членки на ЕС - Чехия, Словакия, Кипър
Обяснението е лесно - самите чехи, словаци, унгарци и пр. заминават на работа в Англия или другаде в търсене на по-високи доходи и освобождават собствените си работни места. Затова и офертите към българите стават по-разнообразни.
Докато само преди година страната ни беше основен "доставчик" на транжори, работници в консервната промишленост, берачи на плодове и зеленчуци, чистачи и шофьори, сега палитрата се обогатява с инженери, техници и дори архитекти и счетоводители.
Една от основните оферти на посреднически фирми е за работа в заводите на "Панасоник" в чешкия град Пилзен. В случая дори не се изисква кандидатите да говорят чешки или английски език, достатъчно е да умеят да се изразяват добре на български.
Работодателят очаква от кандидатите да имат елементарна компютърна грамотност или да са в състояние бързо да се учат. Работата - тестване и сглобяване на компоненти, се заплаща с 525 - 575 евро на месец плюс всички осигуровки. Желаещите могат да ползват квартира, допускат се и семейни двойки. Ограничението за възраст е 50 години.
Заварчици, помощник-заварчици, тенекеджии, бояджии, автомеханици и монтажници търси у нас и автомобилният гигант "Шкода". Договорът е за една година, а заплащането е 3 евро на час. Сумата не изглежда зашеметяваща, но е чиста, т.е. след удръжките, а работодателят осигурява и квартира близо до завода.
Вече водим преговори и с Латвия, където също се търси широка гама специалисти и неквалифициран персонал - от работници за изкопни работи до капитани на кораби, съобщи посредник.
На пръв поглед заплащането не надхвърля значително нивата в България и не би трябвало да е от чак такова значение, за да реши човек да се изсели от страната си. Плюсът обаче е, че
работодателите покриват изцяло режийните разноски
а това е основно разходно перо у нас. Това улеснява взимането на решение за заминаване. Профилът на търсещите работа в чужбина е възможно най-широк - от 18-годишни младежи без опит и квалификация до 55-годишни семейни мъже и жени, разказват посредниците. Адаптацията на новото място също минавала по-лесно заради близкия език и манталитет.
Дори Германия, която наложи забрана за достъп на работна сила от България до трудовия си пазар, частично отваря вратите за българи чрез два вида програми.
Едната е за сезонни работници, където разрешителното е ограничено за срок от 4 месеца. Другата програма е по спогодбата за наемане на квалифицирани кадри с цел повишаване на езиковите им умения. И в двата случая владеенето на немски език е задължително.
По тази програма е разрешен престой в страната до 18 месеца. Още в края на този месец предстои официална трудова борса за хора със специалности в туризма, които могат да бъдат назначени в Бавария. През ноември пък е
българско-германската борса за инженери
съобщиха от Агенцията по заетостта. Заплатата на наемните работници е между 6 и 9 евро на час, като всеки сам плаща квартирата си. В програмата за повишаване на езиковите умения квалификацията е задължителна, а заплатата за сервитьор например е около 1600 евро месечно.
Без конкуренция остават и британските оферти за болногледачки и чистачки в старчески домове. За вторите не се изисква дори квалификация, а познанията по английски език могат да са начални. Фирмите посредници обещават заплати от по 11 500 - 12 500 британски лири. Квалифициран готвач може да се договори за
начална годишна заплата от 13 хил. лири на Острова
която може да достигне и 16 хил. лири, обещават посредниците. Домашни помощнички и детегледачки се търсят и в Кипър, където заплатите са по-ниски - 350 - 400 евро, но храната и квартирата са за сметка на приемащата страна.
Там лесно може да се намери работа и в строителството, както и в туризма. Според официалните данни на кипърската Агенция по заетостта в страната има дефицит на заварчици, строители, IT специалисти, автомеханици. Минималната заплата за сервитьор например е над 900 евро на месец, а на готвач - 1400 евро.
Оттам наскоро дойде и голяма заявка за наемане на българи за строителството на ново летище в Лимасол. Търсят се всякакви специалисти - от архитекти до работници.
