К оментарите около убийството на студента Стоян Балтов продължават и в днешните вестници.
Обвинените за убийството Вили Георгиев и Александър Данаилов остават в ареста, съобщава "24 часа". Такова е решението на Софийския апелативен съд.
"Секс+дрога+ресторантьори=обща амнезия", пише в анализа си "24 часа". Според него името на дискотеката, пред която беше убит младежа, най-точно определя състоянието на съвестта ни - амнезия.
"Амнезия - другото име на българските неволи", коментира "Дневник". Той дори обобщава, че цялата държава е като студентски град - корупция, престъпност и страх, мизерия и безмозъчен лукс.
"Не си трайте, ако ви наритат в Студентския град", съветва в интервю за "Труд" Малена Филипова, която оглавява Инспектората на Върховна касационна прокуратура.
Според Филипова не би се стигнало до смъртта на Стоян Балтов, ако полицията и прокуратурата образуваха наказателни производства за всички дребни наглед актове на насилие, които са хулигански прояви.
Тя посочва, че често хората не подават жалби, защото доверието в полицията и прокуратурата е ниско, но пък няма как да се реагира на тия престъпления без сигнал за тях.
"А едно време какви студентски шествия правехме", спомня си в материал в "Труд" Емил Кошлуков.
"Когато в една държава и полицаите, и студентите искат справедливост, май няма нужда от коментар, и то не едните от другите, както в Гърция днес и у нас през 1989 г., а заедно от държавата. Нещо не е наред", пише Кошлуков.
"А танковете да дойдат ли, г-н президент?", е озаглавен материал в приложението "Наблюдател" на "Сега". Вестникът коментира, че президентът Георги Първанов, включвайки се в дискусиите по убийството на Стоян Балтов, е призовал да се ангажира по-сериозно жандармерията.
Според автора по тази логика може да се изкара и армията. Има далеч по-ефективни мерки - например да се затвори огромна част от проблемните заведения, отбелязва той.
"Задава се сезонът на протестите", пише "Труд", като цитира прогноза на НЦИОМ. Последното национално представително проучване на центъра регистрира общ спад на одобрението към държавните институции и техните лидери.
В сравнение с октомври са намалели с 6 на сто българите, които гледат с надежда на евентуално управление на ГЕРБ, а с 5 процента - на управление на БСП. За 18 на сто от анкетираните тройната коалиция е най-приемливият вариант и за бъдещо управление.
За 17 на сто е добър вариантът ГЕРБ-БСП. Електоралните нагласи се запазват без промени - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака" са партиите с най-явни шансове за следващия парламент.
От НЦИОМ прогнозират, че през първите месеци на 2009 г. напрежението в обществото ще расте.
"Защо БСП изпадна в изолация в Европа", разсъждава в материал в "Сега" Иван Генов, член на лявото крило на БСП. Левите сили в БСП не приемат 10-годишните експерименти за либерализирането и крайното социалдемократизиране на партията,заявява той.
Идейнополитическата криза на БСП и кризата на доверие към нея е по-тежка и от сегашната криза на капиталистическата система, коментира авторът.
Темата за ситуацията в дясното политическо пространство не е пренебрегната от днешните вестници.
"Разпадането на СДС беше неизбежно", анализира пред "Класа" Жельо Желев, президент на България между 1990 и 1997 г. Желев припомня, че още през 1990-1991 г. е казвал, че СДС е обединение от партии, които се съюзяват, за да бъде свалена тоталитарната комунистическа система.
След това СДС естествено ще се разпадне на партиите, които участват в него. Жельо Желев смята, че българският преход е свършил, след като България стана член на ЕС и НАТО.
"СДС категорично показа, че иска промяна", заявява пред "Дневник" Мартин Димитров, кандидат за председател на СДС, който отива на балотаж следващата неделя.
Според него комунистите са станали олигарси и борбата срещу комунизма е борба срещу олигархията. Европа не вярва на тройната коалиция, очаква следващото правителство да бъде дясноцентристко, твърди той.
"НОИ да каже за кои 1000 души няма таван на пенсиите", призовава пред "Сега" депутатът Николай Свинаров.
Той посочва, че има над 1000 служители, които получават пенсии над определения в закона таван и пита с какво тези хора са повече от депутатите в парламентарна република. В отговор на друг въпрос Свинаров прогнозира, че ще има дясно обединение, което щяло да бъде решаващ фактор в следващото управление.
"Обучиха 801 безработни с 358 млн. лева", обявява от първа страница "Труд". 357,4 млн. лева или по 445 692 лева на човек е похарчил държавният бюджет, за да намери работа на 801 души. Това е резултатът от програмата "От социални помощи към заетост", изпълнявана от две поредни правителства - на НДСВ и на тройната коалиция, коментирали от Института за пазарна икономика.
Данните са от доклади на Сметната палата. Над 20 млрд. лева е изхарчила държавата през последните 10 г. за програми, от които няма никаква полза, според института.
"Новият НПК - крачка напред, 2 назад", коментира в основната си рубрика "Темата" "Труд". Нито униформената полиция ще разследва леки престъпления, нито шофьори, доктори, нотариуси ще освобождават постове, ако срещу тях е започнало наказателно преследване за престъпления, свързани с дейността и професиите им.
Няма да се връщат крадените коли на гражданите след откриването им от полицията, а ще се пазят години като веществени доказателства, пише изданието.
Така повечето от идеите за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които целяха да отговорят на реални обществени безпокойства, бяха отхвърлени от депутатите при гласуването на второ четене на промените в НПК, пише "Труд".
"След ЕС и САЩ ни предупредиха за корупцията", отбелязва от първа страница "Класа". България трябва да предприеме конкретни стъпки в борбата с корупцията, цитира изданието посланика на САЩ у нас Нанси Макълдауни на дискусия с членове на Американската търговска камара.
Като предизвикателство пред страната ни тя посочила спрените пари от ЕС и борбата с престъпността.
Дискусиите около текстовете от проектобюджета за 2009 г. са една от основните икономически теми днес.
Тройната коалиция се разцепи на последния си бюджет преди изборите догодина, пише "Труд".
С гласовете на НДСВ и опозицията бе приет ключов социален пакет, а царистите за малко не успяха да прокарат идеята си за фонд ин витро оплождане. И в двата случая БСП и ДПС не подкрепиха НДСВ, посочва вестникът.
Сред приетите текстове е, че семейства, на които детето не може да бъде записано в общинска детска градина, ще получава по 100 лева месечно от държавата.
Семействата с близнаци да получават повече пари като месечни помощи. Студентките-майки също са облагодетелствани от новия бюджет. Тези, които учат редовно и не са осигурени, ще вземат от догодина по 240 лева майчински без доходен тест.
"Станишев в УНСС: В бурно море сме, но имаме котва", цитира "24 часа" лекция на премиера Сергей Станишев в УНСС.
"Не можем да гледаме през розови очила. Ясно е, че корабът ни се люшка, влизаме в бурно море и несигурни води. Затова е важно хората да знаят, че държавата не е без управление" - така очертал Станишев положението в България.
Според него годината ще приключи с висок икономически растеж от 6,5% . Резервите ни са 28 млрд. евро и това е котвата за икономиката ни.
"Инжекция за бизнеса", е акцентът по темата, избран от "Стандарт". Кабинетът дава по 120 лева за всеки работник, който бъде оставен от шефа си на 4-часов работен ден, според антикризисният план "Станишев" през 2009 г., представен пред студенти в УНСС, пише в челния си материал вестникът.
Бонусът ще се дава 3 месеца на фирми, принудени заради кризата да намалят производството и работното време. Така 16 000 българи ще успеят да запазят работата си.
Над 1 млрд. лева влизат догодина в земеделието, е най-важното от лекцията според "Земя". За стопаните ще бъде гарантирана пряка подкрепа от 211 млн. лв. под формата на национални субсидии.
"Премиерът ще търси изгубените пари в Брюксел", е челното заглавие на "Дневник".
Вестникът научил, че Станишев ще замине в четвъртък за Брюксел, за да се срещне с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Очакванията на анонимни източници, близки до премиера, били, че от срещата ще прозвучат позитивни послания.
"Хем 20 процента ръст на заплати, хем в евро? Не става", категоричен е пред "24 часа" финансовият министър Пламен Орешарски. Ще въведем еврото, когато покрием устойчиво всички критерии, включително инфлационния, посочва Орешарски.
Това не става с над 20% ръст на реалните заплати, какъвто бе случаят в последната година, допълва той. Не очаквайте бюджетът да противодейства на всички компоненти на кризата, предупреждава той.
Важното е да предпостави макроикономическата и финансовата стабилност, да засили инвестиционната си насоченост и да повиши гъвкавостта на социалните програми, обяснява министърът.
Неговата загриженост е за хората, които могат да се окажат без работа и със сериозни банкови задължения.
"Всички в ЕС искат ясни фактури за ток", коментира пред "Монитор" Меглена Кунева, еврокомисар по въпросите на потребителите. Навсякъде потребителите трябва да могат лесно, бързо и безплатно да сменят доставчиците си на енергия, както и да намират информация за начина, по който могат да го направят, отбелязва Кунева.
По повод друга насока в работата си - защитата на хората срещу опасните стоки, Кунева посочва, че един на всеки три опасни продукта е играчка или продукт, предназначен за деца, отбелязва тя.
