В Дарфур ситуацията е обезпокояваща. Върховният комисариат на ООН за бежанците обяви в началото на март 44-процентно намаляване на операциите си заради влошаване на сигурността. Ян Пронк заяви преди няколко дни, че в южната част на суданската провинция милициите продължават с операциите по прочистване в селата.
Убийствата, изнасилванията, грабежите се умножават непрестанно. А Световната програма по прехраната бие тревога срещу потока от нови бежанци в Чад, които търсят убежище от сраженията от двете страни на границата.
УНИЦЕФ смята, че несигурността пречи на хуманитарните агенции да стигнат до 500 хил. души. Тази ситуация е умело създадена от суданското правителство, което иска да остави впечатление, че положението е необратимо.
Крачка напред в това отношение бе направена с отказа да бъде приет в Дарфур Ян Егеланд, зам.-генерален секретар на ООН, отговарящ за хуманитарните дейности. Или пък с изгонването на норвежката неправителствена организация Национален съвет за бежанците, която работеше в най-големия бежански лагер в Дарфур.
Шведската министърка за международното сътрудничество, здравеопазването и социалните грижи Карин Йемтин също не можа да посети региона. А в Западен Дарфур два офиса на суданската асоциация Организация за социалното развитие на Судан бяха принудително затворени. Закриването на тези офиси се вписа в политиката на сплашване и тормоз на хуманитарните работници и на активистите за правата на човека в Судан. Да направят необходимото, за да се отърват от свидетелите, изглежда е линията на поведение на суданските власти.
Времето, загубено за изпращането на сините каски в защита на цивилните, е спечелено за суданското правителство да запази в Дарфур онова, което Кофи Анан нарече "земен ад". Завземането на властта чрез война и терор от правителство, самото то възникнало от държавен преврат, не може да трае вечно.
В крайна сметка ще има преразпределяне на силите, за да се стигне до по-голямо участие в управлението на християните от юга и на африканските анимисти. Защото ако това не стане, опасността от разделение и от хаос е голяма. А силното напрежение със съседен Чад може да доведе до разпалване на конфликта в целия регион.
Необходима е спешна реакция на международната общност, за да се осигури безсрочен достъп на хуманитарните работници до населението. Трябва да се окаже значителна подкрепа на АС в логистиката и комуникациите, за да може той да защити населението в случай на неизбежна опасност.
Судан трябва да бъде заставен да разпусне милициите си, да арестува извършителите на тези жестокости и да сътрудничи с Международния наказателен съд.
криза, която тихо расте" />
