Б ихте ли искали да запишете целия си живот за идните поколения? Това се опитват да направят някои смели лайфблогъри, използвайки дигитални рекордери, камери и скенери.
Целта им е да направят запис на почти цял човешки живот, макар че изглежда никой не иска това. Две скорошни публикации показват, че обществото е настроено негативно към тези опити.
Скот Карлсън разказа наскоро една история в "Chronicle of Higher Education", в която разглежда феномена "лайфблогинг" и дори отива по-далеч, като самият той го изпробва.
В продължение на няколко седмици той носи, окачен на врата си, дигитален рекордер заедно със знак, който предупреждава хората, че разговорите ще бъдат записвани.
Неговото предвидливо откритие било, че "записваният живот" е по-различен от "нормалния", разказва ArsTechnica.com. Освен че рекордерът карал другите хора да се държат различно, Скот забелязал, че самият той започвал да се цензурира и да променя поведението си.
Експериментът не се приел добре и в дома му. Съпругата на Скот, която също е журналистка, забранила записването вкъщи още първата седмица, защото имала усещането, че нейната половинка се държи така, сякаш е на сцена.
И самият Скот забелязва промяната в поведението си. Той така и не може да забрави, че рекордерът е включен и освен това се улавя, че говори по-различно отпреди, сякаш е пред публика.
Започнал съзнателно да избягва да казва неща, които може да се сметнат за политически некоректни или да разкриват други откровения.
Джефри Росен, преподавател по право в университета "Джордж Вашингтон", е настроен скептично относно това дали подобна технология ще има много последователи.
Не на същото мнение обаче е Гордън Бел, изследовател от отдела на "Майкрософт" за проучвания. В статия от миналия ноември са описани Бел и неговият екип в "Майкрософт", които разработват софтуер и хардуер за лайфблогинг от няколко години.
Бел използва софтуера "MyLifeBits", който архивира всеки имейл, документ, уебстраница, телефонен разговор и снимка, без обаче да сканира документи.
"Майкрософт" дори създаде специална камера, позната като "SenseCam", за да направи лайфблогинга възможен. Малкото устройство се носи като огърлица и прави снимка на всеки 60 секунди. По този начин то показва гледка от първо лице на живота.
Бел генерира 1GB данни всеки месец и казва, че да имаш толкова много информация, запазена на компютър, освобождава съзнанието ти от други неща. Това те кара да се усещаш пречистен, споделя той.
Така разтоварвал паметта си и се чувствал по-свободен, когато трябва да запомни нещо, защото имал машина, която го прави вместо него.
За съжаление съхранената информация на Бел е нараснала толкова много и е станала толкова трудна за търсене, че той често не може да изтегли записите, свързани с дадено събитие. Такива проблеми ще се отстранят с повече работа и по-добри инструменти.
Но интересните въпроси за лайфблогинга не могат да получат отговор от машините. Дали е необходимо да забравяме? Дали от прехвърлянето на паметта ни на машини, нашата собствена памет няма да закърнее и дали това е лошо нещо?
Лайфблогингът засяга и личното пространство. Сигурността на данните очевидно става сериозен проблем, но същото важи и за правните въпроси.
Ще могат ли адвокатите например да изискат по съдебен път ваши записи и снимки от 2 ч. сутринта на 20 декември 2000 г.? Звучи малко стряскащо, нали...
