Ненко Балкански: Достатъчно е да те разбере един човек - собствената ти жена

В седемте зали за временни експозиции на Националната художествена галерия (НХГ) на 26 юли се открива изложба, която отбелязва един век от рождението и 30 години от смъртта на големия български художник Ненко Балкански.

Ретроспекцията ще продължи до 21 септември. В нея са включени

над 80 платна, подбрани от колекции в цялата страна

Сред тях са емблематичните творби "Семейство" и "Работническо семейство", автопортрети, портрети, пейзажи, натюрморти и композиции.

Голяма част от огромното художествено наследство на Балкански след смъртта му е дарено на българската държава от съпругата му Лиляна и синовете му Димитър и Боян.

Част от творбите попадат в колекциите на НХГ, но повечето отиват в галерията на родния му град Казанлък.

По време на експозицията ще се излъчва сниманият тази година филм "По следите на изгубеното време" от поредицата на БНТ "Умно село", посветен на творчеството и личността на Балкански.

Неговият своеобразен характер и в изкуството, и в живота, често предизвикваше завист, която след смъртта му доведе до десетилетия забвение, смята кураторът на проекта в НХГ Бисера Йосифова, която е исценарист на филма.

Според нея

тепърва ше преоткриваме творчеството на Ненко Балкански

През 1938 г. проф. Никола Мавродинов пише: "Той не рисува в своите картини само себе си, жена си, децата и ближните си. Неговите образи са образи на млади хора, които работят физически труд и които живеят просто.

Някаква особена песен на труда, някакъв химн на младото семейство, на хората които влизат в живота, кръстени с труд, благословени с труд звучат в творбите на този художник.

Аз обичам тези картини, в които

художникът разправя толкова убедигтелно и просто своя живот

Ненко Балкански е учил при Чудомир в казанлъшкото ученическо дружество "Рисувач". Завършва живопис в софийската Художествена академия (1930) при знаменитите професори Никола Маринов и Борис Митов, след което специализира във Франция, Италия и Германия.

От 1947 г. е преподавател, а от 1959 - професор по живопис в академията.

Има подчертано критично отношение към заобикалящия го свят, поради което го вълнуват социални проблеми ("Семейство", "Работническо семейство", "Уморена жена").

В стила му доминира лаконичност и силна живописна пластичност ("Домакиня", "Автопортрет", "Ранна пролет", "Цветя", "Есен").

За изключителни постижения в живописта Ненко Балкански получава златен медал от Парижкото изложение през 1937 г.

Според ценителите

талантът на Ненко Балкански е прероден в неговия внук

и прапраправнук на баба Тонка.

Ненко Балкански-младши обаче има амбиция да излезе от сянката на известния си род. Младият художник е също праправнук на Ботевия четник Никола Обретенов, но носи името на прапрапрадядо си Ненко Балкански.

Бабата на Ненко-младши и съпрута на Ненко-старши - Лиляна, подарява на държавата картините на големия художник, както и дома им на улица "Латинка", който е собственост на столичната община още от времето на Стефан Софиянски.

До този момент, обаче,

почитателите на Балкански нямат достъп до неговото наследство

Къщата е заключена, а една от картините - "Лиляна" (1946), вече е изчезнала безследно. Ненко-младши вярва, че рано или късно вратите на "Латинка" ще бъдат отворени за всички.

Тук, в тихите летни вечери, на двора, под черешата, се събирали приятелите на художника. Между тях били големият ни журналист и общественик Веселин Йосифов, оригиналният публицист и писател Серафим Северняк, поетът Димитър Методиев.

Всички те споделяли помежду си своите творчески планове, разговаряли за бъдещето на България и разисквали актуални проблеми от ежедневието.

Пред тях Ненко Балкански е обичал да казва често, че е достатъчно да те разбере един човек и това да е собствената ти жена.

Действително Лиляна Балканска е тази, която художникът запознава първа със своите картини.

Тя е и неговият "вечен" безплатен модел

През 1949 г. Ненко Балкански се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов.

Художникът познава бъдещата си жена от девойка, тъй като е бил приятел на родителите й - Тонка и Нико Просеничкови. Дори Лиляна му викала "бате Ненко".

До годината на сватбата им семейството на Просеничкови преживява голяма трагедия. Тонка Обретенова Просеничкова, единствената внучка на баба Тонка и дъщеря на Никола Обретенов, е убита, заедно със съпруга си на 2 ноември 1944 година, в първите месеци на новата власт.

В България Лиляна е единствената представителка на рода на баба Тонка. Подобно на своята роднина и тя никога не остава със скръстени ръце и е готова да помогне на всеки, който я потърси за помощ.

Заедно със съпруга си Ненко, Лиляна подарява през 1957 г. на Историческия музей в Русе черепа на Стефан Караджа, който се е пазел в семейството й.