- Да. Притеснен съм от това, че не смятам филма за завършен, преди хората да са го гледали. Страхувам се, че българинът се отучи да ходи на кино, свикна да гледа филми вкъщи по чехли. А когато си в салона, сам с героите, никой не може да ти позвъни на вратата, жена ти не може да те прати за нещо... друго е.
- Ако трябва с едно изречение да поканите хората да дойдат, какво ще е то?
- Елате да видите нещо българско - оставете се на историята да ви води, а филмът си знае работата.
- Трябваше да заминете на фестивал в САЩ, но не ви пуснаха - мина ли ви вече обидата?
- Да. Всяко зло за добро. Понякога се ядосвам на тази поговорка, но вече наистина разсъждавам трезво и си казвам, че ако бях отишъл, щях да съм един от 53-мата режисьори, които показаха там своите филми кандидати за "Оскар". А като не отидох, станах "негъра, когото белите бият", благодарение на което прожекциите на "Подгряване..." станаха три и продължавам да получавам писма от хора, които никога не съм предполагал, че съществуват.
- Как гледате на американците сега, когато мненията за тях са поляризирани?
- Банално е, но няма лоши и добри нации. Във всеки народ има блестящи умове и глупавички хора и е нормално една нация с много население да има повече глупаци. Иначе уважавам американската култура за всичко, с което може да ме обогати.
- Ако ви беше писано да бъдете там в нощта на "Оскар"-ите, щяхте ли да сте с бял гълъб на ревера?
- Определено да, въпреки че тези демонстрации ми звучаха малко... Вижте, ние сме хора с повредени мозъци. Ето, моят колега Майкъл Мур изнесе гневна тирада срещу войната в Ирак и Буш и моят болен български мозък съзря в изявлението му възможността той да си прави реклама. И най-любопитното е, че единственото нещо от церемонията, излъчено от "Ал Джазира", беше това. Вероятно никой в арабския свят не е гледал филми на Мур, но всеки вече знае неговото име. Тоест протестите са си протести, стига да не излизат от рамките на приличната самореклама.
Последвайте ни
