Е вропейската енергийна политика изглежда напълно лишена от единство и последователност, докато Русия използва принципа "разделяй и владей". Все повече страни избират да вървят ръка за ръка с Москва, обръщайки гръб на европейския проект "Набуко", пишат в румънския вестник "Адевърул" Алина Ангел и Кармен Гаврила.
Неотдавнашното решение на руския гигант "Газпром" за увеличение на цените за купуване на природен газ от Централна Азия ще се отрази на шансовете за изграждането на "Набуко". Такова е мнението на редица анализатори от сферата на енергийната сигурност.
Дори и преди инициативата на "Газпром", азербайджанската подкрепа за газопровода "Набуко" изглеждаше достатъчно "крехка". Руският гигант обаче изненада енергийните анализатори през март, като обяви, че ще плати "европейски цени" за износа на газа, идващ от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.
"Европейската" цена, предложена от Русия, е около 300 долара за хиляда кубични метра природен газ от Централна Азия. "Газпром" възнамерява обаче да поиска близо 400 долара за хиляда кубични метра газ от своите западни клиенти през 2009 г.
Експерти в Баку смятат, че инициативата на руската компания ще успее да попречи на американските и европейските усилия за определяне на алтернативни транспортни маршрути, които да заобикалят Русия.
Въпреки подкрепата на Брюксел и Вашингтон, жизнеспособността на проекта "Набуко", предвиден с дължина 3400 км, повдига въпросителни.
Според Райнхард Мичек, директор на "Набуко", строителството на тръбопровода на стойност пет милиарда евро ще започне през 2010 година. Първият етап ще бъде завършен през 2013 г.
Тръбопроводът трябва да свърже Австрия с Анкара през Унгария, Румъния и България. От Анкара той би могъл да се свърже с вече съществуващия тръбопровод Баку-Тбилиси-Джейхан.
Първоначално газът за "Набуко" ще бъде доставян от азербайджанското находище Шах Дениз-2, което ще даде на разположение осем милиарда кубични метра годишно. Други потенциални доставчици са Казахстан, иракски Кюрдистан, Египет и Иран, по думите на Мичек.
Дори и работейки с максимален капацитет от 30 милиарда кубични метра годишно, "Набуко" ще покрие само една малка част от нуждите от газ в Европа, изчислявани на 500 милиарда кубични метра. По-голямата част от необходимото количество ще продължи да бъде осигурявано от Русия.
Турският външен министър Али Бабаджан предложи на Иран да се включи в проекта "Набуко" като доставчик. На срещата на върха на НАТО в Букурещ Бабаджан заяви, че Иран, който е втори в света след Русия от гледна точка на резерви на природен газ, би могъл да използва "Набуко", за да стане важен доставчик на газ за Европа.
За сравнение, проектът "Южен поток", започващ в Русия и прекосяващ европейския бряг до Италия, вече си е осигурил договорите с доставчиците. Строителството ще започне през 2012 г., за да приключи през 2013 година.
За доставчиците от Централна Азия разстоянието до европейския пазар чрез газопровода "Южен поток" се намалява, което означава по-ниски разходи за транзит, коментират анализаторите.
Газът, доставян по "Набуко", би трябвало да премине през Азербайджан, Грузия и Турция преди да достигне до целевия пазар.
Туркменистан е съгласен да доставя годишно на ЕС 10 млрд. куб. м. газ, съобщи преди два дни европейският комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер.
САЩ и ЕС оказват натиск природният газ да се доставя на запад през Каспийско море, в най-добрия случай през подводен тръбопровод, който би заобикалял Русия и би се свързвал с "Набуко".
"Туркменският президент ни даде уверения, че 10 млрд. куб. м. ще бъдат заделени за Европа, наред с възможността за участие в нови полета, за които ще има търгове", заяви Бенита Фереро- Валднер, след като се завърна от работно посещение в Туркменистан.
Не е "голямо количество", но е "много важна крачка за нас", допълни Фереро-Валднер. Експерти казват, че не е ясно как и кога ще бъде доставен този газ. Целият износ на газ от Туркменистан в момента, от около 50 млрд. куб. м., е по договори, които изтичат през 2028 г.
Туркменистан има и други резерви, но те още не се експлоатират. Остойностяването им предполага технически трудности, наред с възраженията на Русия и на други държави от района на Каспийско море.
Преди дни руското издание "Комерсант" съобщи, че "Газпром" обсъжда ново трасе за "Южен поток", което следва да свърже Русия с ЕС през Черно море. Ако първоначално се планираше северното разклонение да преминава през Австрия, сега тази страна излезе от играта, посочва изданието.
Така трасето на тръбопровода ще отиде от Сърбия в Словения, а след това в Северна Италия. Шефът на "Газпром" Алексей Милер вече си осигури подкрепата на президента на Словения Данило Тюрк и на премиера Янез Янша.
Сърбия се чувства шантажирана от ЕС, включително когато става въпрос за енергийната политика. Участието на Сърбия в проекта "Южен поток" предизвика неодобрението на някои европейски държави, между които най-гласовита беше и е Полша.
Някои страни в Европа гледат тревожно на икономическата офанзива на Русия в Сърбия, но не бързат да влязат в конкуренция с руските гиганти.
Държавният секретар в сръбското външно министерство Любомир Клякич заяви за "Адевърул", че Европа прилага двойни стандарти: "Не виждам защо трябва да прекъснем икономическите си отношения с Русия, само защото така иска Европа. Тогава и Германия би трябвало да се откаже от сътрудничеството с Русия в енергийната сфера!".
Подобно мнение изрази и директорът на Сръбско-американския център в Белград, анализаторът Светозар Стоянович. Той обясни за "Адевърул", че Европа би трябвало да се погрижи за това Русия да не контролира мрежите й за транспорт преди да прави забележки на Сърбия, когато прави бизнес с Москва.
"Защо да им отказваме на руснаците, при положение че европейците не искат да влязат в конкуренция с тях в Сърбия? Ние не се страхуваме от шантаж, макар да знаем, че Русия го практикува Е, защото ако руснаците опитат да ни поставят условия, отговорът ще бъде НЕ!", заяви Стоянович.
Българският външен министър Ивайло Калфин изразява удивление, когато "Южен поток" се споменава като конкуренция на "Набуко". В интервю за "Адевърул", на принципа "има място за всички", Ивайло Калфин не вижда как Южен поток може да пречи на Набуко, но казва, че проектът, подкрепян от Румъния, има проблеми от гледна точка източници на газ, за разлика от "Южен поток".
"Няма никаква конкуренция между "Набуко" и "Южен поток". Газовите нужди на Европа през 2015-2016 г. ще нараснат изключително много, според предвиждания на анализите, направени в Европа.
Така ще има място и търсене в Европа както за газа, идващ по "Южен поток", така и за този от "Набуко". Последният е много важен европейски проект, а България го подкрепя.
"Южен поток" също е проект, който предполага участието на някои европейски страни. Надявам се, че и двата ще бъдат осъществени", посочи Ивайло Калфин пред "Адевърул".
Според Ивайло Калфин търсенето на газ в Европа ще надхвърли количеството, което може да бъде предложено чрез двата тръбопровода. Всеки ще доставя по 30 млрд. куб. м. годишно, ако достигнат до максималния си капацитет.
Що се отнася до източниците, за Южен поток те ще идват основно от Русия, плюс евентуално от Казахстан и Туркменистан, посочва Калфин.
Газът за "Набуко" ще бъде доставян от Азербайджан, с допълнителни количества от Туркменистан, ако бъде възможно през транскаспийската тръба, за която се полагат големи усилия.
Има и алтернативи, като течен газ, който може да минава през "Набуко". Така че няма конкуренция между двата проекта поради две причини: защото търсенето е по-голямо и защото има различни източници, казва българският първи дипломат пред румънския вестник.
На въпрос дали в момент, в който Европа опитва да намали зависимостта си от Русия, с участието си в "Южен поток" България изглежда като троянски кон на Русия, Ивайло Калфин отговаря, че в момента 40% от газа, използван в Европа идва от Русия.
В бъдеще търсенето ще се увеличи, така че се търсят нови източници и допълнителни количества, отговаря Калфин. Част от тях ще дойдат отново от Русия, защото от логистична гледна точка за Европа е най-лесно да взима газ от Русия.
Например, може да се доведе течен газ от Средиземно море, но от техническа гледна точка е по-лесно, защото трябва да бъде докаран от разстояние, посочва Калфин.
Смятам, че руският газ ще играе много важна роля в Европа, но не вярвам, че ще бъде единственият източник и няма да бъде дори и половината от газа, използван в Европа.
Не смятам, че България, участвайки в "Южен поток", е един вид троянски кон в енергийната политика на Европа, най-вече защото Европейската комисия не е възразила на проекта, казва българският първи дипломат пред "Адевърул".
Сръбският външен министър Вук Йеремич пък заяви пред "Адевърул", че енергийната връзка на Сърбия с Русия поставя Белград по-близо до изпълнение на европейските икономически критерии.
"Южен поток" е европейски проект, тръбата минава през България. Този проект засилва инфраструктурните връзки на Сърбия с ЕС. Ние гледаме на този проект в контекста на европейската интеграция, на стабилизирането на снабдяването с енергия, на енергийната сигурност.
Освен това Сърбия става по-привлекателна за преки инвестиции и включително чрез този проект се създават необходимите икономически условия за Сърбия, за да продължи по пътя на европейската интеграция.
На въпрос дали има конкуренция между "Набуко" и "Южен поток" и целта за намаляване на енергийната зависимост от Русия, Вук Йеремич посочва, че основната грижа на Сърбия е нейният национален интерес, а най-важното за това е да има енергийна стабилност и сигурност, за да може да продължи икономическата трансформация на страната, което е и основен аспект в изпълнението на критериите за присъединяване към ЕС.
На въпрос дали Сърбия не се страхува от икономически шантаж от страна на Русия, Йеремич отговаря, че до момента Белград е имал много добро сътрудничество с Русия, която е ключов икономически партньор на Сърбия. Искаме да продължим и да развиваме икономическите отношения, така както правят с Русия и други европейски държави, посочва Йеремич.
