С ъстав на Софийски градски съд постанови днес решение, с което е обявена неплатежоспособността на "Кремиковци" АД.
В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, за временен синдик е назначена Ана Миленкова, съобщава съдът на сайта си.
Неплатежоспособността е стъпка към обявяване в несъстоятелност, до която може да не се стигне, ако бъдат покрити задълженията. Първото заседание на кредиторите е насрочено за 24 септември.
Преди месец по време на протестите на металурзите зам.-министърът на икономиката Анна Янева каза, че решението на проблема на "Кремиковци" трябва да премине през решението за несъстоятелност,
Индиецът Прамот Митал, чрез фирмата "Финметалс холдинг", е собственик на 71% от капитала на "Кремиковци", останалите 29% от акциите са собственост на българската държава.
През юни се заговори, че комбинатът скоро може да има нов собственик, тъй като контролираната от Митал "Глобал стийл холдинг" не е изплатила облигациите си за 325 млн. евро, които са гарантирани с активи на българското предприятие.
Преди дни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров каза, че дълговете на дружеството само към държавната "Булгаргаз" са 38 млн. лева. Той заяви, че доставките на природен газ за "Кремиковци" няма да намалеят под санитарния минимум, който осигурява запазването на жизнеспособността на комбината, но това щяло да продължи, докато синдиците влязат в комбината.
Чакаме решението на съда, защото не можем да наливаме пари от българските държавни дружества в чужди доставчици и купувачи на продукция, каза министърът.
Зам.-министър Нина Радева в интервю за в. "Труд" в средата на юли каза, че "дългът на комбината може да набъбне с още 400 млн. лева".
Тя обясни, че ЕК ще се произнесе по изпълнението на плана за жизнеспособност на комбината и ако той не бъде изпълнен, "Кремиковци" трябва да възстанови получената държавната помощ, което би означавалоа още 400 млн. лева към дълговете на комбината.
Радева прогнозира тогава, че ако се реализира един от двата договора за работа на ишлеме- този с "Арселор Митал" или с "Ворскла стийл", е гарантирано съществуването на завода в краткосрочен план, но тези два договора не представляват генерално решение.
