Ни и сортове пшеница на Добруджанския земеделски институт ще мерят сили със световни стандарти.
Посевите могат да дават по 800 кг зърно от декар, издържат на студ до минус 15-20 градуса, на суша, на брашнеста мана, кафява ръжда и други болести.
Те носят имена като "Кристи", "Карина", "Лазарка", "Болярка", "Златица", съобщиха от научното звено.
От зърното на "Лазарка" например, която спада към групата на т.нар. "силни пшеници", използвани за подобрители, се месел отличен хляб. Класовете на "Карина" пък не полягат при силен вятър и валежи, хвалят се експертите.
Научният институт вече е предоставил на стопани т.нар. "базови семена" от новите сортове, които лятото ще дадат реколта от семена - първо размножение. На полето ще стане ясно коя пшеница е най-добрата за фермерите.
Селекцията е търсене на тънък баланс
между качествата на сорта, защото залагайки на едно, губиш друго. Така описва философията на изследователската работа завеждащият секция "Селекция на зърнено-житни култури" в института ст.н.с. д-р Костадин Костов.
Според него "селекцията не е кораб, на който бързо може да се обърне кормилото".
От кръстосването на родителските линии до признаването на сорта и получаването на авторското свидетелство минават 15-17 години, затова селекционерите от различни поколения в института си предават научните опити като щафета.
Генната банка на Добруджанския земеделски институт, създадена през 90-те години, е хранилище на труда на селекционерите. В трезора се пазят сортови линии от българската и чуждестранна селекция на зърнените култури.
Колекцията достига близо 4000 образци
пшеница, ечемик, тритикале, които се съхраняват при определена температура, влажност и редица други параметри.
В последните години заради климатичните промени научните работници следват два приоритета при създаването на нови сортове пшеница - студоустойчивост и издръжливост на суша, обяснява в коментар за БТА Костадин Костов.
В борбата с минусовите температури се използват калени растения от полетата в Русия и Украйна. Селекционните материали са натрупани от дългогодишното сътрудничество с Краснодарския, Одеския, Мироновския научно-изследователски институти.
Ако доскоро по скалата за студоустойчивост нашите сортове достигаха до стандарта, известен в научните среди под номер 301, сега българската пшеница трупа по-голям потенциал да издържи на мраз и все повече се приближава до световно признатия еталон "Безостая-1", обясняват селекционерите.
В подбора на сортове, които дават добра реколта и при дефицит на влага, пък се използват семена от селекционните колекции на Сирия и Мексико.
Предизвикателството е, че, ако едно лято не достига влага, следващото се случва дъждовно и от опитните полета не може да се натрупа устойчив фонд от растения, които издържат на суша, посочват научните работници.
"Ариергард" в борбата със сушата са ранните сортове, създадени в института - "Енола", "Кристал", "Галатея", "Карина", които узряват с около седмица преди обичайния старт на жътвата през горещия юли.
За фермерите, които прибират зърно от десетки хиляди декара земя, ранната пшеница е
възможност и за оптимизиране на жътвената кампания
По данни на дирекция "Агростатистика" в Министерството на земеделието и храните през миналата стопанска година най-голям дял - 19 на сто, от производството на пшеница в страната е формирано от сорт "Енола".
Освен по устойчивостта на студ и суша сортовете пшеница се "надпреварват" и по пластичност. Това означава лесна приспособимост към конкретните агрометеорологични условия.
Според експертите фермерите се радват повече не на сортове, които в отделни години имат рекордни добиви, а на пшеница с трайни резултати на полето, независимо от изненадите на климата.
В света се правят опити за създаване на генномодифицирана пшеница, която е напълно устойчива на хербициди, на суша, с оптимално съдържание на белтък предвид производството на биоетанол от зърното, посочват от института.
В глобалния свят България едва ли може да остане настрана от експеримента, но пускането на ГМО растения в природата е опасно, смята Костадин Костов.
По думите му подобни изследвания трябва да са под много строг регулаторен режим и е под въпрос дали българското общество е достатъчно зряло, за да го спазва.
Източник:
БГНЕС
