"Стандарт": Кризата удари имотите, повлича и икономиката

"Кризата удари имотите, повлича и икономиката", отбелязва "Стандарт". Финансовата криза вече се усеща и в България. Тя първо удари имотите по морето, но ще забави и икономическия ръст, заяви зам.- министърът на финансите Любомир Дацов.

Намаляват и инвестициите в строителството, сочат неофициални данни на банките у нас. Като най-добрия механизъм за справяне с кризата анализаторите препоръчват увеличаване на публичните инвестиции. Затова страната ни ще увеличи парите, които дава за развитие на общините.

Ефектът от подобни вложения е най-голям за икономиката, подчерта Дацов.

"Държим в банка средно 4000 лв.", съобщава "24 часа". Над 90% от парите в банка са в този диапазон, сочат данните на Фонда за гарантиране на влоговете. Това е и причината да не се налага увеличение на гарантираната сума при фалит на банка, обяснява шефът на фонда Бисер Манолов. В момента влоговете в България са защитени до 40 хил. лв.

"София си прибира парното", е водещо заглавие в "Монитор". Столичната община ще вземе "Топлофикация-София" и ще поеме отговорността при решаването на кризите с парното.

Кметството ще увеличи капитала на топлинното дружество с максимум 50 млн. лв. и така ще погаси задълженията му към "Булгаргаз", които са в размер на 58 млн. лв.

Общината ще купи нови акции от фирмата и ще стане собственик на 66,24% от нея. Очаква се това да бъде гласувано на извънредно заседание на съветниците в сряда.

Във връзка с навършващите се 12 години от убийството на Андрей Луканов в. "Труд" публикува откъс от книгата "Невинните виновни. Делото срещу убийците на Андрей Луканов" от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, която тези дни ще излезе от печат. Откъсът е озаглавен "Предисторията на едно политическо убийство".

"Станишев: Борисов да си контролира нервите", е заглавие в "24 часа". "Имам една препоръка - г-н Борисов да си овладее малко нервите, защото изпускането им не говори добре за него нито като управленец, нито като за политик", така е цитиран министър-председателят.

"Сега" пък представя реакцията на Бойко Борисов: "Премиерът дезертира от идеята за дебат". Според столичния градоначалник за изминалите три и половина години, откакто Станишев е на власт, е трябвало да има резултати от управлението както за София, така и за всички останали градове.

"Агресията срещу ДАНС травмирала спецслужбите", пише "Труд" и цитира бившия вътрешен министър Румен Петков. Той самият нямал впечатлението да са били подслушвани народни представители, това било "част от спекулация".

"Депутатите ще решат дали разпечатките да станат СРС", отбелязва в интервю за "Класа" Бойко Рашков, зам.- министър на правосъдието. Той посочва, че по нашия закон няма категорична норма, която да казва, че вземането на разпечатки на телефонните разговори на едно лице представлява оперативен способ, тоест, че е елемент на специалното разузнавателно средство.

Тук не става дума за подслушване, следователно няма нарушение на конституционната забрана за тайната на кореспонденцията. Би могло обаче да се мисли дали ползването на подобни разпечатки не трябва да се включи като съдържание на някои от оперативните способи.

От гледна точка на нормативната уредба получаването на разпечатки от органите на МВР, ДАНС и на съдебната власт е позволено, категоричен е Рашков.

"Парламентът ще проверява премиера за кофликт на интереси", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Олимпи Кътев, депутат от НДСВ. Той коментира създаването на комисия в парламента, която ще проверява висшите чиновници за конфликт на интереси така:

"Създаването на отделен орган е свързано с нова бюрокрация, заплати и излишни разходи. В дискусия с представители на съда и неправителствени организации се прецени, че само парламентарна комисия ще може безпрепятствено да върши тази дейност.

Освен това Народното събрание избира правителството и е редно да упражнява контрол върху него и за конфликт на интереси."

"Най-после общественият интерес ще победи търговската тайна", коментира "Сега". Припомня се, че само преди дни на първо четене в парламента минаха два проекта за промени в Закона за достъп до обществената информация.

И двата предвиждат при наличието на надделяващ обществен интерес да се преодолява забраната за разкриване на обществена информация, която представлява търговска тайна. Т.е. да не е необходимо вече изрично писмено съгласие на засегнатото физическо или юридическо лице.

Авторът предлага в проекта за промени да се запише, че надделяващ обществен интерес има винаги когато става дума за изразходване на държавни средства или има разпореждане с държавна собственост.

"Погват Юруков за пране на пари", пише "Стандарт". Примката около лидера на СДС Пламен Юруков започна да се стяга, след като ДАНС изпрати преди седмица доклад до парламентарната комисия по корупция. Той е бил представен на депутатите от комисията на заседание миналия четвъртък.

Основните констатации на разработката били, че Юруков е подал непълна декларация пред Сметната палата. Споменавал се и фактът, че липсвали документи за произхода на финансите му.

Още във втория работен ден след заседанието на парламентарната комисия Националната агенция за приходите реши да започне пълна ревизия на имотите, фирмите и доходите на Пламен Юруков.

"Атаките само ме амбицират", казва в интервю за "Труд" Пламен Юруков. "С още по-голяма страст ще защитавам идеите за ново управление, заложени в новата политическа платформа на СДС. В България трябва коренна промяна, за да могат тези методи от времето на Държавна сигурност за саморазправа с политически противници да престанат," казва председателят на СДС.

"С нас ли е още старата десница?", търси отговор "Сега". Посочва се, че СДС и ДСБ са на път да станат единствените партии от настоящия парламент, които няма да влязат в следващия.

Какво ще стане, или става в момента, с избирателя, който досега гласуваше за двете партии? Най-добрият вариант за СДС и ДСБ е все някак да влязат в парламента, без да се обвързват с ГЕРБ предизборно или следизборно.

Коалиция с Борисов ще спаси партийния апарат, но ще откаже и последните им привърженици. Ако пък изпаднат от парламента, апаратът ще се разбяга. Колкото и лош да е, последният вариант ще даде надежди за ново начало, смята авторът.

"30 хил. наши работят в Кипър", отбелязва "Стандарт". Над 30 000 българи живеят и работят в Кипър. Хиляда млади хора от острова пък учат в университетите ни. Това заявил вчера президентът Първанов на среща с кипърския си колега Димитрис Христофияс.