Т ехният брой е неизвестен, но могат да бъдат срещнати във всички градове на страните, които изпитват икономически затруднения.
Бездомните деца са проблем, който се усеща особено силно в руската столица.
Повечето от тях обаче не са сирачета, имат майка и баща, които обаче не са имали възможност или желание да се грижат за тях.
От една година в помощ на тези деца вечерно време по улиците на Москва се движи фургон на социалните служби.
От понеделник до петък след 18 ч., два екипа на социалната служба обикалят улиците на северните квартали и околностите на големите гари.
Всеки екип е съставен от трима души - шофьор, психолог и лекар.
Целта на тази кампания е да бъдат открити възможно най-много бездомни и изоставени деца, с които да се установи приятелски контакт.
Обикновено обаче е доста трудно да се заговориш децата,
защото се боят да не бъдат задържани от милицията
разказват хора от социалните екипи. Те все пак си имат свои познайници, които се отнасят по-доверчиво към лекарите и психолозите.
В повечето случаи най-лесният начин за сприятеляване с бездомните деца е да им се предложи топла супа във фургона на социалната служба.
Разговорите се въртят около това какви нужди имат децата, дали се дрогират и т.н.
Изключително трудно е да се установи точният брой и самоличност на бездомните деца, които живеят по улиците на Москва.
Със сигурност те са няколко хиляди
но от началото на кампанията на социалната служба до момента са регистрирани едва 200.
Всички проучвания сочат, че икономиките в преход от Източна Европа са най-засегнати от проблемите с бездомни деца.
В Македония децата по улиците са предимно от ромски произход и много малко неправителствени организации успяват да ги измъкнат от мизерния живот.
На всяко кръстовище в Скопие тълпи деца се впускат към колите, за да просят или да мият стъклата срещу няколко денара.
Улицата обаче си има строги правила и
всяка банда си има свое кръстовище, а масовите сбивания не са рядкост
Със сигурност обаче новодошлите трудно си намират място.
Според социалните служби има два вида деца на улицата: едните работят за своите семейства и трябва да носят спечеленото всяка вечер у дома.
Другите нямат семейства или са избягали и живеят дискретно на малки групи.
Няколко местни и международни неправителствени организации са правили опит да ги заведат на училище, но задачата е изключително трудна.
Почти всички деца на улицата са
неграмотни и никога не са посещавали училище
Освен цигански те рядко говорят македонски, по-често се оправят със сръбски или албански, тъй като голямата част от тях идват от Косово, а това кара македонското население да бъде много резервирано.
Властите в Македония бяха създали мащабна схема за интеграция на ромите, но масовите преселвания и бедността затрудняват работата в тази посока.
Явлението деца на улицата у нас се появи в началото на 90-те години в резултат на влошаване на икономическата ситуация. Оттогава досега няма точна статистика за техния брой.
Безпризорните деца се увеличават и затова стартират непрекъснато различни програми в тяхна помощ.
Към разрешаване на проблемите на децата на улицата са насочили своето внимание 14 неправителствени организации.
Основният им извод е, че
децата попадат на улицата заради семейни проблеми
В последната една година социални работници от отделите за закрила на детето правят обходи с цел да се опитат да преодолеят проблема.
Най-често повтарящи са случаите на просещите деца, които вечер се прибират в къщи.
С техните семейства трябва да се провежда индивуална работа съгласно приетия тази година План за действие на правителството за защита на правата на децата на улицата.
Това е най-трудният вариант за решаване на въпроса.
Реалността е такава, че обикновено центровете за работа с деца на улицата заместват семейните грижи за детето, което е оставено без контрол или е принуждавано да проси.
В центровете екип от социални работници провежда образователни програми за децата. Има лекар, който се грижи за здравето им.
Така у нас
"настанавяне в институция" е най-прилаганата мярка
защото социалните работници оценяват риска, който семействата на децата носят за психичното и физическото им здраве.
Малката Петя е от ромски произход и е едно от децата, които просят по софийските улици. Тя с неохота споделя, че не може да се прибере с празни ръце, защото ще я бият.
С такива деца като Петя се работи трудно. Те са недоверчиви. Някои са се обиграли да крадат. Други стават жертва на сексуални посегателства и оцеляват по случайност.
Ако попаднат в приютите или дневните центрове за безпризорни, намират времен подслон.
Престоят в приют е от 24 часа до една година
През това време се търсят възможности за уреждане на положението на детето.
И държавните институции, и неправителствените организации срещат едни и същи трудности за дългосрочно решаване на проблемите на тези деца - образование, здравеопазване, социална реализация.
