- Г-н Ангелов, защо България и Румъния са най-слаби при ефективността на държавното управление, както сочи последният доклад на Световната банка?
- В България проблемът, който си го знаем отдавна, е, че институциите не работят толкова ефективно, колкото би трябвало да работят, включително що се отнася до борбата с корупцията, работата на полицията.
Проблемите, разбира се, не са само там, но и в държавния сектор, като включим администрацията в отделните министерства и т.н. Просто Световната банка констатира това, което ние в България знаем - нашият публичен сектор е значително по-неефективен, харчи много средства, без да постига съответния резултат.
И това е навсякъде, накъдето се обърнем - от армията, Министерството на земеделието, общината...
- Защо излиза, че не постигаме резултати и не правим реформи, след като имаме ръст от 7% на Брутния вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на т.г., а безработицата пада?
- Това, което получаваме като дадения растеж на БВП, се случва въпреки тези пречки. Икономиката би растяла много по-бързо, ако нямахме тежестта от това неефективно правителство и институции като него.
От тази гледна точка сегашният икономически растеж е много по-нисък от възможния и то именно заради тези нива на ефективност, които, разбира се, пречат и плашат инвестициите на предприемачите и намаляват потенциала за развитие на икономиката.
- Прогнозната за 2009 г. 9% инфлация висока ли е, защото видяхме радостни коментари, че ще е "само" толкова? Добър знак ли е, че е паднала от 12% на 9% в сравнение с миналата година?
- Естествено, по-добре е, че е по-ниска или поне се очаква да е по-ниска, отколкото миналата година. Разбира се, 9% не е чак толкова ниско, за да се успокояваме и да смятаме, че сме постигнали нещо върховно. В крайна сметка, като съюзник в еврозоната нивото на инфлацията трябва да бъде в рамките може би на половина на 9%, така че не е съвсем успокоително, макар че можем да кажем, че най-лошото премина по отношение на инфлационния шок. Реалистично погледнато сме някъде по средата.
- По данни на Министерството на финансите бюджетният излишък е 2,4 млрд. лева само за първите 5 месеца на годината, за какво трябва да отидат тези пари?
- От една страна, този излишък не бива да се харчи, той е предвиден по закон, именно, за да поддържа икономическата стабилност и доверието на инвеститорите към България. Hо една част от него е свръхизлишък, т.е., много повече пари са влезли в бюджета, отколко са очаквани, отколкото са планирани.
Има няколко варианта как да бъде похарчен този супер излишък. Според мен, най-добрият вариант е, той да отиде за намаление на данъчното бреме. Hай-вече на осигуровките, разбира се, по-нататък и на ДДС ? до 15%, така че парите всъщност ще бъдат върнати обратно на хората, които ги произвеждат, на данъкоплатците, на фирмите.
По тази начин биха могли да работят повече, да произвеждат повече и съответно икономиката да бъде насърчавана. Тъй че според мен най-добрия вариант е излишъкът да отиде именно към облекчаване на данъчно-осигурителната тежест.
- Чува се, че правителството ще използва излишъка, за да компенсира спрените пари по ФАР и САПАРД . Какво мислите?
- Според мен, правителството не бива да дава пари там, където му дават от ЕС. В крайна сметка, нашите пари от българския бюджет са също толкова ценни, колкото и европейските пари и не бива да се дават, докато не се изчисти основно конфликта на интереси с корупцията, с прозрачността и т.н.
Би трябвало да се решат първо тези въпроси, да се осигури възможност за ефективно харчене на средства, и едва след това да се осигури допълнително финансиране от националния бюджет. A тогава ще тръгнат и траншовете от европейските фондове.
- Добре, а основателни ли са исканията на Българския лекарски съюз, половината излишък да отива за здраве?
- Единственият проблем на здравеопазването, според погледа на лекарите, е липсата на пари, но всъщност, ако направим сравнение с другите страни в ЕС, страната ни отделя за здравеопазване около 7,5 % от БВП, което е горе-долу процентът, който се отделя и в другите страни.
Това означава, че проблемът не е толкова паричен, той е структурен. Съдържа се в нереформираната здравна система, в нереформираната болнична система, в която не се инвестира достатъчно и не се управлява добре.
Ако решим структурните проблеми, ако реформираме и модернизираме здравната система, парите ще бъдат достатъчно да осигурят доброто финансиране, ако не го направим, колкото и пари да наливаме в нея, те винаги ще изтичат към места, които няма да са там, където искаме да бъдат.
- Споменахте преди дни, че един от рисковете пред българската икономика е предизборният популизъм. Какви проблеми може да донесе на страната ни той, като се има предвид, че изборите са след година, а кампанията вече започна?
- Предизборният популизъм в България се характеризира с това, че обикновено преди избори реформите се спират и политиците започват да се държат популистки и да правят неща, които в дългосрочен план са вредни за икономиката, въпреки че може би изглеждат популярни или поне така им се струва.
В такъв период чуждите инвеститори започват да бъдат по-внимателни дали изобщо да инвестират в такава страна, когато се спират реформите и се върви към популизъм.
За това казвам, че е риск, защото в ситуацията на международна финансова криза, ако нашите политици се впуснат по този път и започнат да спират реформи, и да завиват към популизъм, това може да се окаже изключително рисково за нашата икономика, и финансовата криза да ни удари по-силно.
