Н ай-голямата сделка с недвижим имот в света се провали. Руският милиардер Михаил Прохоров, най-богатият човек в родината си, се отказа от имението за 500 млн. евро на Лазурния бряг.
Когато през август м.г. бе разпространена новината, че вила "Леополда" на Лазурния бряг е закупена от руски милиардер за 500 млн. евро и с това е сключена най-голямата сделка с недвижим имот за всички времена... всички мислеха, че подобно разточителство може и да е нормално.
Цената на петрола тогава все още бе над $100 за барел, финансовата криза бе все още малко черно петънце върху лятното небе и макар че се чуваха откъслечни и далечни гръмотевици, медиите си позволиха само да коментират вяло: "Ах, тези руснаци, купуват всичко наред".
Миналата седмица не толкова тържествено и помпозно дойде новината, че договорът за сделката се е провалил. Това също не изненада никого:
дори руснаците вече нямат толкова пари
В краткото съобщение от пресслужбата на най-богатия руснак обаче се казваше друго: "Г-н Прохоров загубил интерес към имението във Вилфранш-сюр-мер с 19 спални и огромен басейн точно до брега на Средиземно море, за което през 1902 г. белгийският крал Леополд II заплатил символична цена 1 франк, и няма да изплати на сегашната собственичка, вдовицата милиардерка Лили Сафра сумата 496 млн. евро".
Добре информираният по тези проблеми местен вестник "Нис Матен" съобщи, че Прохоров би желал да се оттегли от сделката и поискал от мадам Сафра да му върне обратно капарото - 39 млн. евро.
Оказва се обаче, че получателката им няма никакво намерение да се разделя с него. Според френските закони тя имала пълно право да задържи предплатата.
Нейни близки банкери съобщили за медиите, че смятала да даде тази сума за благотворителни цели и дори вече била направила това с част от парите.
Защо точно се провали тази сделка - никой не знае
Обикновено обаче хората от тези среди не са никак словоохотливи, когато се наложи да обясняват някакъв казус с толкова много пари.
Любопитното е, че миналата година, когато сделката бе оповестена за първи път, Прохоров нееднократно упълномощаваше свой говорител да направи официално опровержение, че изобщо няма намерение да купи вилата.
43-годишният личен приятел на Путин, най-желаният ерген на Русия, обича медиите да пишат за него и винаги споменава, че е натрупал богатството си като генерален директор на миннодобивния концерн "Норилск-Никел".
Руското сп. "Финанс" го постави тази година на първо място сред най-богите олигарси на Русия, но не защото през миналата година е имал някакви уникални бизнес успехи.
Просто той понесъл най-малко загуби в сравнение с другите руски олигарси. Роман Абрамович например олекна с цели 10 млрд. евро, докато Прохоров, който продаде предвидливо акциите си в "Норилск", намали загубите си само до 7 млрд. евро.
Сега по Ривиерата все по-упорито се носят слухове, че Прохоров искал да продаде и замъка "Шато де ла Кро" на нос Антиб, след като не успял да намери купувач за футболния отбор "Челси" на приятеля си Абрамович.
Той вероятно се е надявал да вземе добра комисионна, ако стане посредник в сделката, но след това се е убедил, че в днешно време е много трудно да се правят екзотични сделки.
И очевидно е осъзнал, че в реалния свят на истинската пазарна икономика не е възможно втори път през този век да се продаде недвижим имот, купен за 500 млн. евро.
Говорител на неговия инвестиционен фонд "Онексим" преди дни съобщи, че Михаил Прохоров окончателно е решил, че няма намерение да се установява във Франция, защото все още е разочарован от френските съдебни власти.
Очевидно става въпрос за малкия инцидент
между руския олигарх и френските представители на реда през януари 2007 г. Тогава в луксозния курорт Куршевел той бе задържан по подозрение, че е участник в нелегална контрабанда на проститутки за Франция.
След като многобройните дами от неговото обкръжение доброволно обясниха, че са само приятелки на Прохоров, а иначе били фотомодели, руският им благодетел бе освободен - макар че не получи официално извинение от френското правосъдие за малкото недоразумение, както настояваше.
Едва ли този инцидент е изиграл толкова съдбоносна роля, че Прохоров да се откаже изцяло от сделката. Вероятно той се е поинтересувал малко повече за предишните собственици на имението и е установил, че
там никога не е живял щастлив човек
Лили Сафра получи имението като наследство от покойния си съпруг - банкера от ливанско-бразилски произход Едмон Сафра, който през 1999 г. почина във вилата си от 1000 кв. м в Монако при пожар.
Властите в Монако обвиниха за палежа бившия американски морски пехотинец Тед Махер - личен санитар на богаташа, който страдал от болестта на Паркинсон.
Служителят причинил смъртта на Сафра, след като умишлено запалил пожара, за да може след това геройски да спаси господаря си, да заслужи неговото доверие и банкерът да му бъде благодарен завинаги за спасения живот.
Удивително е, че правосъдието на Княжество Монако предпочете да избере най-холивудската от всички версии за смъртта на Сафра, защото във фаталната нощ са се разиграли и други събития, които и досега нямат обяснение.
Например защо Сафра е бил оставен сам във вилата си в Монако, а цялата му охрана, съставена от бивши агенти на Мосад, е била изпратена във вила "Леополда"?
И това, при положение че банкерът страдал непрекъснато от мания, че някой го преследва и иска да го убие?
Заради това се появиха многобройни версии, че в смъртта му са замесени руската мафия, арабски бизнесмени или самите агенти на Мосад.
Романът на британската писателка лейди Колин Кемпбъл, в който се разиграват всички тези верии, бе забранен за публикуване по настояване на Лили Сафра.
Преди това вила "Леополда" бе собственост на покойния вече шеф на "Фиат" Джани Аниели, който през 50-те години я превръща в място за шумни партита с участието на видни гости от цял свят.
Тук са му гостували Франк Синатра, Роналд Рейгън
И животът на Анели обаче не е от най-щастливите. 14-годишен, той губи баща си, който загива в самолетна катастрофа. Десетилетие по-късно при автомобилна злополука умира и майка му.
Преди семейство Анели собственик на вилата била принцеса Бошам, която решила да я продаде през 1920 г. след като синът й и съпругът й загинали през Първата световна война.
Човекът, дал името на имението - белгийският крал Леополд II, - всъщност платил за него с кръв. Кръвта на милиони загинали колониални роби от белгийската колония в Конго, където монархът управлявал с желязна десница.
