С лед срещата със стачниците председателят на парламентарната комисия по образованието и науката Лютви Местан каза, че е време за обсъждане на въпроса къде стои учителят в социалната йерархия.
Зам.- председателят на ДПС, бивш учител,
е първият представител на партията, който взема отношение към протеста на учителите от началото на стачката.
Финансовият изразител на тази визия е как заплатата на един учител се отнася към средната работна заплата за страната, заяви Местан пред журналисти и напомни, че един учител получава под средната брутна работна заплата за страната, значи е поставен под средата на социалната йерархия.
Ако казваме, че един правоспоспобен учител, завършил висше образование, не може да започне своя учителски стаж със заплата под средната за страната, вече го поставяме над средата на социалната йерархия, обясни тезата си Местан.
Ако имаме съгласието за такава обща цел, много по-лесно ще решим въпроса за стъпките за нейното реализиране, каза той.
За да не звучим като представители на мнозинство, което има идея да прехвърли отговорността на следващи правителства, бих казал, че този план е с краен срок за реализиране на целта, например 1 януари 2009 г., посочи Местан.
Сега началната заплата на учителя е 300 лв., средната работна заплата е 408 лв., т.е. трудът на начинаещия педагог е подценен, каза той. И отбеляза, че четвъртата стъпка в предлагания от него план, без която не може, е продължаване на реформите за повишаване на ефективността на системата. Така значителна част от необходимия ресурс за осъществяване на целта учителите да получават над средната работна заплата за страната ще дойде от резервите на самата система.
В отговор на въпрос Местан каза, че оптимизирането на мрежата е част от тези реформи, но реформата не означава непременно и единствено само съкращения.
Кметът на София и кандидат за втори мандат
Бойко Борисов не пропусна да се изкаже
за учителския протест. "Последните събития за пореден път показаха управленската немощ на правителството и резултата от неизпълнените обещания на БСП, заявил лидерът на ГЕРБ, цитиран от пресцентъра на партията.
Според Борисов, днес отново е ясно, че формулата на тройната коалиция не работи в интерес на обществото, а българският парламент не може да окаже влияние върху неефективната й политика.
За кмета на София металните заграждения и полицейското присъствие около сградите на Народното събрание, президентството и Министерския съвет, разкриват страха на управляващите от нова криза като през 1997 г.
Справедливите протести на българските учители са поредният знак, че управляващото мнозинство не е в състояние да се справи с реалните проблеми на обществото, коментирал Борисов и напомнил, че от ГЕРБ преди месеци са предложили извънредни парламентарни избори заедно с местните. Днешните събития доказват, че тази идея е била основателна.
Асоциацията на българските градове и региони (АБГР)
категорично подкрепя справедливите искания на българското учителство и е силно обезпокоена от действията на българското правителство и най-вече на министър-председателя Станишев, се посочва в разпространена от асоциацията декларация.
В нея пише още, че "с изявленията си той спомага за засилване на кризата в
образователната система като част от общата криза в публичния сектор, което неминуемо ще се отрази и на всички жители (незаслужено) на отделните общини".
АБГР определя решението за включване на представител на общинските власти в преговорите като положително, но го счита за закъсняло и неотговарящо на ангажиментите, които е поела българската държава съгласно чл.4 т.6 от Европейската харта за местно самоуправление.
А и в момента, Националното сдружение на общините в България не може да претендира за представителност от гледна точка на това, че само след 20 дни предстоят избори за местна власт.
Управляващата тройна коалиция и най-вече БСП имат мнозинство при формиране на становища от НСОРБ и участието на техен представител в преговорите само ще репродуцира циничното поведение на правителството, се посочва в декларацията.
От асоциацията подкрепят исканията на българското учителство за по-високи възнаграждения и смятат, че това трябва да се съчетае и с цялостен нов поглед върху реформата в българското образование, която спря в края на 2001 г.
