О т известно време насам сме свидетели как редица потребителски (и не само) стоки поскъпват. Причините няма да бъдат търсени сега, но фактът, че има ръст на инфлацията ще бъде отчетен. Инфлацията предопределя не само по-големи месечни разходи, но и определени загуби на вече спестени пари.
Може и да не са големи, но спестяванията на българите растат и ръстът на инфлацията съвсем не спомага за това, а тъкмо напротив. Именно за това ще се обърне повече внимание на запазването на спестяванията.
Ситуацията инфлация - валутни курсове - спестявания
За всекиго е ясно, че инфлацията има негативно влияние върху спестяванията. Простата аритметика показва, че ако сме депозирали пари при 6% годишна лихва, а инфлацията е над 10%, то реално няма да получим това, което очакваме. Така накрая вместо да увеличим парите, ние реално губим 4% от тях.
Въпреки това, депозитът е по-добро решение (поне да се намали влиянието на инфлацията) от това парите да се държат в брой. Държани по този начин, те поемат изцяло ефекта от обезценката, а това не е рационално при положение, че има възможности да се реагира срещу тези процеси.
Аналогично е, когато спестяванията са в чужда валута и курсът й пада. Тук дори е още по-сложно. От едната страна е инфлацията и влиянието й върху стойността на парите, от другата - ниският курс на валутата. Комбинацията от влиянието на двата фактора допълнително усложнява решението за изход от ситуацията.
За съжаление не може да се прогнозира дългосрочно какъв би бил курсът на дадена валута, за да се каже със сигурност дали да се депозира в нея. Докато страната ни е в режим на валутен борд, левът поне ще продължи да е стабилен (няма да се обезценява спрямо еврото).
Лихвите по депозити в левове са по-високи от тези в долари и евро. От такава гледна точка, с цел да се избегнете рискът от загуба от по-ниска лихва, би било добре да се депозира в левове. Това обаче не решава проблема с инфлацията. Независимо, че лихвите са по-високи, все пак понастоящем инфлацията обезценява именно левът.
Алтернативите
Вариант за преодоляване на инфлацията и поевтиняването на някои валути е да се потърсят по-доходоносни алтернативи на влагане на парите.
Понастоящем депозитите не могат да предложат подобно решение, тъй като годишната лихва по от тях е по-ниска от инфлацията.
Възможен вариант е инвестирането в недвижим имот (стига парите да са достатъчни за това). Средногодишно цените на имотите нарастват с около 10%-12%. Това е именно доходността ако бъдат вложени пари в имот.
Подобен подход е добър и определено неутрализира инфлацията, дори може да се реализира определена доходност над нея. Остава обаче проблемът пред дребните спестители, които нямат възможност да закупят имот или да направят друга по-крупна инвестиция.
Едно от решенията за тях (а и не само за тях) е да потърсят алтернатива, различна от депозит и покупка на имот. Такива възможности има, но за съжаление все още много малко хора знаят за тях. Това за което идва реч са взаимните фондове.
Предимствата и недостатъците
Въпреки че в България в момента работят почти 150 взаимни фонда (български и чужди), интересът към тях все още е колеблив.
С какво фондовете предлагат реална алтернатива на спестителя / инвеститора?
Дейността на фонда е насочена в такава посока, че инвеститорът да печели. Банките също целят спестителите да са доволни от лихвите, но при тях даването на висока лихва е свързано по-скоро с привличането на депозити и превръщането им в кредити.
При фондовете ситуацията е по-различна. Самото им организиране е с друга цел и ако тя се постигне, резултатите са много по-добри за инвеститорите.
Фондовете основно инвестират на капиталов пазар. В резултат на управлението на парите, инвеститорът може да получи доходност значително по-висока от депозит.
Естествено, за постигането й се поемат и съответните рискове. Това е може би единственият недостатък на подобен род инвестиране - няма нищо гарантирано.
Въпреки, че не се гарантира никаква доходност, практиката показва, че дори и зле да се управлява даден фонд, то доходността от инвестицията пак е по-висока от депозит. Друго е, когато тя е многократно по-висока.
Доходностите
За да бъде сравнима доходността от фонд и от депозит, сравнението трябва да се базира върху нискорисковете фондове и банките. Нискорисковите фондове, като степен на риск се доближават до банковия депозит. Те инвестират предимно в такива инструменти, които са с гарантирана доходност (напр.: облигации, депозити, ДЦК).
По принцип тези фондове постигат ниска доходност (спрямо останалите видове фондове) поради ниския риск, но за България от началото на годината тя се движи от малко над 3% до над 25% (ДФ "ТВІ Комфорт").
Както се вижда, въпреки "ниската" доходност, тя изцяло покрива инфлацията, дори реалната доходност е достатъчно висока.
Друг пример са балансираните фондове, които при малко по-висок риск могат да реализират доходност, която за българските фондове от началото на годината е 31% - 76% (ИД "Капман Капитал АД").
Още по впечатляващи са същите доходности при високорисковите фондове. Те се движат в рамките от 31% до почти 120% (ДФ "Капман Макс").
Необходимо е уточнението, че посочените доходности по никакъв начин не са гарантирани и това, че сега са такива не означава, че и занапред ще бъдат същите.
Независимо от това, разликата от доходността от депозит е очевидна. Дори и да настъпят резки спадове в доходностите, те почти със сигурност ще бъдат по-високи от лихвата по депозит. От такава гледна точка, взаимните фондове наистина са реална алтернатива - не само за неутрализиране на инфлацията но и за реализиране на доходност въпреки нея.
Коя от тези алтернативи ще избере, всеки сам ще реши. Независимо от всичко, добре е да се предпазят парите от обезценка, а получаването на доходност в същото време е оптималният вариант.
В зависимост от рисковете, които е склонен да поеме инвеститорът/спестителят, може да се насочи към някои от посочените варианти.
Възможностите за депозиране и инвестиране във взаимни фондове могат да бъдат открити на сайта на "Моите пари" moitepari.bg.
