Ах, морето, морската вода.... моето море. Аз плувам в него и ме пренася в друг свят...
Трудно ми е да опиша усещането на сетивата ми в този момент. Като, че ли времето е спряло. Красота, мир, възхита, необятност, красива симфония... - нямам думи.
Да щастлива съм, защото си говоря с моето Черно море. Но, какво ще ме питате....това го знаят само морските чеда. И започвам да си мисля, мисля...... Морето е нещо неповторимо.
Оглеждам се и си търся морето, моето море в Бургас и околностите.
Морски бриз, миди по пясъка, влага, мирис на водорасли, детски смехове и игри на брега. Морето е в цялото ми същество и в целия ми живот.
Няма да забравя какво ме свързва с морето. Ами всичко.
Като бях малка хванах първата си рибка. Радостта ми бе неописуема. Като че ли всички узнаха, че съм хванала съкровище. На това му викам аз щастие! Смехът съпътва детството ми, защото е смях на море.
Първата ми незабравима любов пази само морето. Това е нашата тайна. На 18 години, Адриатическо море замалко замести липсата на истинското ми море, признавам си - заради чистотата, културното им поддържане, отношение на хората към природата, заради красотата и вечното спокойствие. Но пак се върнах при родното ми Черно море, пазещо всички щастливи дни от преди. Морето е там, където съм се родила. Морето е делник и празник, независимо къде се намирам. Ще си кажете, морето може да се замени с басейни, обградени със зеленикав мокет, плочки, асфалт... Никой неможе да ми го отнеме. Никакви курортисти няма да ми го вземат, те търсят само да се удавят в алкохол, никакви шумни моторни лодки няма да го разсърдят, че да предизвикат фатални бури. Рибите няма да изчезнат, както и дивната растителност в морската градина няма да се превърне в дразнещ луксозен мокет. Защото ние ще го пазим, нали хора! Обещайте ми! Моля Ви!
И....продължавам да си мисля......Малки рибарски хижи се крият....от големите строежите.... Край тях все по-често отварят слънчевите си веранди новите летни къщи. Въпрос на време е старите съвсем да изчезнат. А викът на рибарите сякаш ехти..навред: „Няма риба, хора! На изчезване е рибата!" Морето е болно, моето море! Знаете ли, че от толкова много вида риби, сега се намират само три, четири. За България е от особена важност да запази хамсията, сафрида, лефера, паламуда..., Но какво чувате вие? За вас сафрид означава нещо, само ако е поднесен изпържен в чиния и единственото, което можете да направите за него е да го полеете с лимонов сок. Паламуда го виждате само в буркани или да се ветрее опушен. Като чуете море се сещате за плажове и удоволствия. И Вие, хора колкото и да го описвате това море, само се плъзгате по повърхността му и измисляте по някоя и друга гореща лятна любовна историйка на брега. Защо не погледнете вътре, в морето, вътре във водата? Защо не си помислите затова, че хиляди тона нефтопродукти замърсяват морето, че Днепър и Днестър замърсяват западната част на Черно море с хиляди тона пестициди......
Чували сте за „цъфтежа" на фитопланктона нали? В такива случаи се отделят силно токсични вещества и е възможно пълно изчерпване на кислорода от водата. За повечето морски организми условията за живот и размножаване стават застрашително неблагоприятни. Какво да говорим пък за дъното!? Погледнете купищата рапани.....ох, настръхвам... масово изтребление! Точно това разораване на дъното ще превърне морето в мъртвило. Унищожават се огромни количества черни миди, които умират при влаченето, а черната мида е най - мощният филтратор.
Погледнете и вижте на няколко метра дълбочина нищо не се вижда - пълен мрак, мътилка.
Всички се възхищаваме на морето, любим се с него, а не искаме да го опознаем и да го пазим? О боже, тази наша природа гледа и невярва, а как още ни търпи? Нееее, тя започва да си ни го връща.......Бури, урагани, а и колко жертви е взело морето ни? Да, така е защото ни се сърди....
Хора, а вие виждали ли сте изсечена и осакатена гора? Е, това представлява морското дъно след траловете. От траленето се вдига тиня и утайка, това унищожава хайвера на малките риби. Знаете ли, колко бракониерски мрежи са хвърлени по крайбрежието? Траленето унищожава белите дробове на морето
Морето има глас, който е твърде променлив и който винаги се чува. В него се долавят търпение, болка и гняв. Ала най-внушителното в този глас е неговата издръжливост.
Ние със сигурност можем да помогнем на морето! Да..... започваме постепенно да вземаме мерки, все пак. Нали точно тук има защитени зони и резервати, които целят точно това - опазването и съхранението на екологичното равновесие, в това число и чистотата на морските води?
Създадена е ферма за култивиране на черни миди. Това е чудесно.....Трябва да се създадат още такива ферми, държавата трябва да помогне и да стимулира този бизнес, заради неговата необходимост и природосъобразност.
Няма риба......! Какво ли още няма да има след време? Моето море е приятел и с красивите планини и с магическите реки. Тайнствената Странджа, събрала тайните си в триъгълника Малко Търново - Ясна поляна - Синеморец. Ами Велека, ами Ропотамо....ех, красота. Колко мъчно ми става...
Но ние ще се вземем в ръце и ще го опазим чисто и красиво, пълно с тайни и вълшебства. Защото това е моето море...нашето море...Черно море.
Моля Ви, хора! Обещайте ми !
