М инистерството на здравеопазването (МЗ) започна експертни консултации за обсъждане на проекта на Национална здравна стратегия за периода 2007-2012 г. Междувременно депутатът Борислав Китов прогнозира, че дълговете на болниците ще бъдат 150 млн. лв.
Здравното ведомство си поставя за цел финансово стабилизиране на системата, като предвижда увеличаване на публичните средства за здравеопазване до 5,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007 г. и до 8% през 2012 г. в съответствие с практиката на ЕС, съобщи министърът проф. Радослав Гайдарски пред лекари от столични лечебни заведения.
С тази среща ръководството на МЗ започна експертни консултации за обсъждане на проектостратегията. В окончателния й вариант, който ще бъде предоставен за широко обществено обсъждане, ще бъдат включени направените от експертите предложения за изменения и допълнения на подготвения документ.
Срещата на Гайдарски и зам.-министрите на здравеопазването д-р Емил Райнов и д-р Матей Матеев с представители на столичната медицинска общност продължила близо три часа. В нея участваха ръководители на държавни и общински лечебни заведения в София, лекари от доболничната и болничната помощ.
Министърът запознал участниците с 9-те стратегически цели, които МЗ и правителството поставят в областта на здравеопазването и които са формулирани в проекта.
Те са насочени към подобряване здравето на нацията, предоставянето на качествени и гарантирани здравни услуги, оптимизиране на здравната мрежа и на дейността на лечебните заведения в интерес на всички граждани.
Сред проблемите, на чието решаване в стратегията се обръща сериозно внимание, са медицинската помощ при спешни състояния, подобряването на взаимодействието между доболничната и болничната помощ, преструктурирането и оптимизирането в дейността на болниците, акцентира Гайдарски.
За подобряване на здравната система се предвижда поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване, както и на размера на задължителната здравноосигурителна вноска, без да се увеличава данъчно-осигурителната тежест за населението.
Гайдарски подчерта, че преминаването на заплащането на болниците към един източник на финансиране - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което стана от началото на тази година, е верният път за развитие на здравната система и вече дава положителни резултати.
Той посочи успешната промяна в дейността и финансовото състояние на болниците "Света Марина" във Варна, "Свети Георги" в Пловдив, "Света Екатерина" в София, които бяха сред най-задлъжнелите в края на миналата година, а сега отчитат повече приходи от разходите.
Основните въпроси, които столичните лекари поставиха пред министъра, са свързани с обхвата и заплащането на дейността на болниците от НЗОК - включването на повече диагнози в клиничните пътеки и увеличаване на техните стойности (особено за пътеките за рехабилитация), както и с осъществяването на контрола от касата и признаването на извършената от здравните заведения дейност.
Промени в цените ще бъдат направени след анализ на резултатите от шестмесечието, посочи Гайдарски.
В областта на доболничната помощ основно бяха дискутирани проблеми, свързани с достъпа на пациентите, регулативните стандарти и броя направления на общопрактикуващите лекари и специалистите.
Студенти по медицина и млади лекари поставиха въпроси, свързани с възможностите за специализация. МЗ разработва нова наредба, която ще регламентира заплащането на специализантите.
Дълговете на болниците ще бъдат около 150 млн. лв. в края на годината, прогнозира от своя страна депутатът от БНС Борислав Китов след среща с ръководството на Българския лекарски съюз (БЛС)
Увеличаване на осигурителната вноска за здравеопазване е необходимо условие за получаване напо-качествена и по-достъпна услуга, заяви председателят на БЛС Андрей Кехайов. На този етап е трудно да се отговори на този въпрос, коментира Китов по този повод.
Според депутата от БНС преди приключване на реформата в здравеопазването не трябва да бъде увеличавана осигурителната вноска.
Здравеопазването е не достатъчно финансирано и управляващите трябва ясно да отговорят как то ще бъде дофинансирано, препоръча той. Няма ясно изразена политика в лекарствоснабдяването, добави депутатът.
