Де етина мечки обитават Витоша, като достигат до
столичната планина по добре запазен зелен коридор от
Рило-Родопския масив, обяснява за БТА Симеон Арангелов, експерт по фауната в природния парк.
Преминавайки Плана и
Верила, мечките идват на Витоша без да се пресича миграционния
им път. Те пристигат откъм южната страна, половината от
тях отиват на изток към Бистришко бранище, а другите преминават
на запад над пернишките села Кладница и Рударци, уточнява експертът.
За последен път мечка е забелязана на 22 октомври
от пазач на парка над село Кладница. През май малко мече е
скитало над Бистришко бранище. Също там, през април, специалистите
открили и следи на възрастен мечок. Преди около три години пък мечка
с двете си малки се заселила над село Рударци.
Планинският водач Георги Петров-Бичи, който живее в Кладница, срещнал мечка в
началото на ежедневния си машрут, само на метри от първите къщи на
селото. Той обозначил мястото на срещата с хищника със собственоръчно
направени табели и превърнал мястото в забележителност на
гората.
Мечките на Витоша не са стръвници, те не са
страшни,
въпреки че като устройство на тялото и на
храносмилателния тракт са хищници, твърди Арангелов.
По
думите на експерта те са всеядни животни, но предпочитат "вегетарианска" храна и търсят най-вече горски плодове. Когато се
изплаши обаче, мечката може да стане много
опасна, за да се защити, предупреждава експертът.
Според него реакцията на местните жители и туристите е от основно значение за мирното съжителство.
Той дори
определя срещата с мечка като късмет, защото ако зависело от
тях, мечките нямало да ни дадат възможност да ги видим.
От Природен парк "Витоша" твърдят, че голяма
част от инцидентите с мечки възникват поради
неправилна реакция
на хората
Ако мечката е изненадана и не е успяла да избяга,
преди да дойдем, тя не напада веднага. Животното има плашеща
реакция - изправя се на задните си крака и започва да ръмжи и да
оголва зъби, за да покаже колко е страшно и че "не трябва да се
занимаваме с него", обяснява Арангелов.
Хората
възприемат подобно поведение като нападение, което според него е
изключително погрешно. При такава ситуация туристите реагират
по различен начин, имало дори случаи да замерват мечката с
камъни, за да я прогонят.
Други пък понечват да
бягат, но заради инстинкта си на хищник мечката може да
тръгне да ги преследва.
Какво да правим при срещата си с мечка в
планината?
Най-правилната реакция е да се запази
спокойствие, доколкото е възможно. "При
всяко положение трябва да останете на място, да се отдалечите от
нея бавно, без да я изпускате от поглед. Тя самата ще започне
да се отдалечава", уверява Арангелов.
Според него обаче
най-добрият начин да се предпазим от среща с мечка е когато се движим в група и разговаряме
помежду си. Мечките усещат приближаването им и се отдалечават. В
планините, в които има мечки, хората ходят със звънчета.
Слушането на радио и пеенето на песничка също
предпазва от среща с хищника, препоръчва експертът.
Мечката е приоритетен животински вид за
Европа. Тя е била изчезнал вид на Витоша, но се е появила отново
след предприетото залесяване в началото на миналия век и
обявяването на планината за природен парк.
За нас е важно да
запазим връзката с Рила
планина за едрите хищници - мечки,
вълци, твърдят от дирекцията на природния парк. Заради това според
експертите при изграждането на
далечния Южен обход на София - Дупница, Сапарева баня, Самоков трябва да има повече тунели и мостове, които да дадат възможност на
хищниците да преминават между Рила, Верила, Плана и Витоша.
Витоша е най-посещаваната защитена територия
в България. През нея преминават около 3,5 млн. туристи годишно.
Източник:
БГНЕС
