Винаги ме е впечатлявало постоянното любопитство на художника (р. 1923) към света и особено към баналните елементи в него, които той успява да опоетизира с жизнерадостен хумор. Спомням си изложбата магарета преди няколко години - инатливото, но и безкрайно търпеливо животно се открои като забавен герой със сложен характер и изяви. Сега авторът се е съсредоточил върху морето и свързаните с него ваканционни вълнения.
Всяка от картините весело или в по-минорна емоционална гама пресъздава сюжет, превръща го в знак, на който неизбежно реагираме. Всеки образ буди низ от спомени, от натрапили се гледки или мимолетни впечатления от десетки наши пребивавания край морето. Картините отмиват грозотата на много от видяното, за да го възприемем - със задна дата - като весел детайл от повседневния оптимизъм на живота. дочети...
