Вестникът цитира британски военен източник, според когото "дезертьорствата и сега са често явление в Афганистан, но истинското развитие на тази игра тепърва предстои. Много от командирите на бойни единици там само изчакват какво ще се случи."
Според изданието предварително заявените намерения на американците бяха да ударят (и то точно) по административни сгради в Кабул и Кандахар, летища и военни бази в Шибаргхан и Мазар-и-Шариф на север, както и в тренировъчни бази край Джелалабад. В плановете нямаше граждански и инфраструктурни обекти (например мостове или пътища) заради опасенията, че бежанската криза само ще се влоши, както и заради предупрежденията на антиталибанската съпротива, че бомбите могат да тласнат населението към неуправляеми и хаотични действия, пише "Сънди таймс".
Вестник "Уолстрийт джърнъл", цитиран от "Сънди таймс", се позовава на американски официален представител, според когото бомбената кампания "трябва да бъде много прецизна и да завърши след няколко дни" със слагането на край на талибанския контрол. "Разчитаме повече на вторичния ефект", заявил той.
Часове след бомбардировките няколкохилядна американска армия може да се струпа по афганистанската граница, за да привлече вниманието на талибанските бойци и да провокира терористичните групи на "Ал Кайда" към бягство. В това време разузнавателни сателити и безпилотни самолети на САЩ ще се ослушват и за най-малките следи от комуникация между отрядите на "Ал Кайда", за които се предполага, че ще се стремят да поддържат връзка и да се информират едни други за ситуацията в страната.
Висши служители на Пентагона били убедени, че само бомбардировките не биха могли да дадат данни за местонахождението на бин Ладен или на духовния водач на талибаните молла Мохамад Омар. Едва десант по суша дори краткотраен, би изненадал Бин Ладен, смятали те.
В същото време обаче експертите предупреждават, че "фиксираното военно присъствие" на афганска земя за какъвто и да е период от време може да има катастрофални последици. Анди Месинг, който се е сражавал във Виетнам, Гренада и Салвадор и в момента ръководи екип за анализ на конфликти с нисък интензитет, е убеден, че Пентагонът планира да използва конвенционални сили в една много по-широка от очакваната офанзива. Лека пехота, морски пехотинци, както и други специални части може да навлязат стремително в Афганистан, за да разбият талибаните и да изгонят от скривалището му Бин Ладен. Спецчастите щели да разчитат на ежечасно актуализирана информация от дезертиращите талибански командири и на интензивно електронно разузнаване.
"Руснаците се опитаха и паднаха в капана", припомня Месинг пред "Сънди таймс". Затова вестникът изказва предположение, че масираната операция по суша на US части - независимо дали от самолетоносачи или от предварително подготвени изходни бази край границите с Пакистан, Таджикистан и Узбекистан - може да не продължи повече от два дни.
Тук според военните експерти щели да се намесят спецотрядите, част от които ще бъдат ангажирани и в психооперацията. Те вероятно ще превземат радиостанция, от която да излъчват обезкуражаващи послания, а може да осъществяват пропагандата си дори само чрез коли, оборудвани с високоговорители и с някой, който говори местните езици.
Според писателя Ричард Марчинко, автор на трилъри и бивш "тюлен", е възможно да е планирана и по-груба атака върху самочувствието на екстремистите, например екзекуции, разнасяне на глави върху пръти и потапяне на телата на терористите от "Ал Кайда" в свинска кръв (анатема за мюсюлманите). "Тези хора не разбират логиката, тъй че ще трябва да разговаряме с тях на езика, който владеят - казва Марчинко. - Когато ги убиваш, трябва да е по отвратителен начин."
Целта на операцията, Светият Граал, ще е главата на самия Бин Ладен или на някого от командирите му, пише "Сънди таймс". Бих се учудил, ако той е все още в Афганистан, казва обаче експертът Месинг.
Вестникът завършва с думите на американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, според когото битката със световния тероризъм ще прилича "много повече на студена, отколкото на гореща война". Той обаче не каза, че победата в Студената война отне на Америка 40 години, заключава "Сънди таймс".
