В ъпреки 13-годишните международни усилия за поддържане на мира и за развитието на Босна, струващи милиарди, западните служители сега открито признават - разделената страна е навлязла в задънена улица и никой не вижда как ще излезе оттам.
Разочарованието, най-тежкото след края на войната от 1992-95 г., сега е открито. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен го изрази миналата седмица в столицата Сараево.
Международният администратор Мирослав Лайчак направи същото тази седмица в столицата на Република Сръбска Баня Лука.
Посланиците на САЩ, Германия и Холандия също говориха за парализата в Босна, предизвикана от продължаващата омраза между мюсюлмани и сърби. Всеки продължава да управлява своята съставна част и възприема другия като враг.
Мюсюлманите и хърватите, които съставляват по груби данни 50 и 15% от четирите милиона босненци, остават предимно във Федерацията на Босна и Херцеговина. Същевременно сърбите, една трета от населението, живеят в Република Сръбска.
Сложилото край на войната Дейтънско споразумение създаде до голяма степен автономни съставни части, за да държи враждебно настроените етнически групи далеч една от друга при слаба централна администрация, която се очакваше с времето да укрепне.
Но с оглед на непримиримата враждебност между мюсюлмани и сърби, общите институции бяха блокирани. Дори Лайчак, международният представител с големи пълномощия да управлява в Босна, не знае как да ги деблокира.
Нито правителството, нито съдилищата функционират на национално ниво. Това обезкуражава чуждестранните инвеститори, които виждат сложно, скъпо административно чудовище, обхващащо две почти независими съставни части, 10 кантона и специалния район Бръчко.
Междувременно, вместо постепенно да се интегрира в Босна и Херцеговина, както бе предвидено от мирните посредници през 1995 г., Република Сръбска стана по-силна. Тя показа мускули тази седмица, когато отхвърли конституционна реформа, която би намалила нейната юрисдикция в полза на централното правителство.
С това сърбите попречиха на Босна да се придвижи по-близо до членство в ЕС, тъй като Брюксел постави конституционната реформа като условие за по-близки връзки.
Сърбите отхвърлиха и предишна, по-мека отстъпка в рамките на реформите, които имат за цел да бъдат създадени функциониращи полицейски сили за цяла Босна и Херцеговина, което бе друго искане на ЕС.
Парламентът на Република Сръбска реши също, че сръбската част може да се оттегли от Босна и да се присъедини към "майката Република Сърбия", което бе целта на националистите в навечерието на босненската война, най-кървавата от всички конфликти след насилственото разпадане на бивша Югославия.
На политическо равнище премиерът на Република Сръбска Милорад Додик на практика няма конкурент, което го прави неоспорим представител на сръбската политика.
Неговият антипод в Сараево - мюсюлманският лидер Харис Силайджич, обвинява сърбите, че са изградили своята република върху геноцида на мюсюлманите. Силайджич призова Република Сръбска да бъде разпусната.
И двете страни продължават да настояват за своето, макар международните сили да продължават да изричат мантрата - нито отцепването, нито разпускането на сръбската република е възможно.
Словашкият дипломат Лайчак казва, че е малко уморен от всичко това.
Междувременно ЕС се подготвя да изтегли последните си 2125 войници, останали от десетките хиляди, които бяха разположени под командването на НАТО в края на босненската война преди 13 години.
Разочарованието е разбираемо, тъй като Босна пропусна шанса да предприеме стъпка към възстановяване от конфликт, в който загинаха 100 хил. души и много други бяха осакатени.
Макар милиарди долара да бяха вляти в страната, тя е в застой, който отива отвъд политиката. Инфраструктурата е неразвита, икономиката умира, а значителен напредък не се забелязва никъде.
При тези условия просперира само корупцията. През 2005 г. парламентарна комисия откри, че от 5,5 млрд. евро помощи около два милиарда са се "изпарили".
