След 1946 г., когато решава да остане в Париж, до смъртта си през 2005 г., Боян Райнов не си дойде в България. "Мечтата му беше да се завърне с изложба", каза неговата дъщеря Диана-Мария Райнова в предаването "Въпреки" по РФИ-България с водещ Стефан Джамбазов.
През 1998 г. Агенцията за българите в чужбина направила първия неуспешен опит да организира изложба в София. Да се пренесат монументални скулптури за изложба, която трябва да е представителна за цялото творчество на автора си, се оказва сложна и твърде скъпа задача.
Сега в експозицията са включени 17 негови творби - скулптури и пластики, както и литографии, рисунки и плакати от негови изложби, събрани и предоставени от фондация "Николай Райнов".
Успехът на Боян Райнов в Париж не идва изведнъж. Като човек без родина, по онова време той е бил принуден да рисува шалчета, да работи в салон за подстригване на кучета или като шофьор, за да изхранва семейството си.
Произведения на Боян Райнов има в различни френски градове. Той е почетен гражданин на Антони, където е било ателието му. Правил скулптури от метал и от нов материал - полиестер с метални стружки и смоли, който имитира камък и може да се полира - от тази материя са повечето негови по-големи неща. Работил е и в бронз, олово, цинк.
"Той беше философ, скулптор и човек преди всичко и то в едно много добро спазване на пропорциите. Баща ми беше майстор на обичта, домът му беше отворен за всички", каза още Диана-Мария Райнова.
Тя е подарила негова скулптура, която ще бъде поставена в София пред сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство. На столичната улица "Паренсов" 47 ще бъде подредена постоянна експозиция от негови творби, където ще присъстват и други негови произведения извън показаните сега във Френския институт.
Боян Райнов е роден през 1921 г. в София в семейството на писателя Николай Райнов. Брат му е писателят Богомил Райнов.
Завършва Художествената академия в София, заминава за Париж през 1946 г., работи известно време в българското посолство, после решава да остане там.
В продължение на няколко десетилетия участва активно в художествения живот на френската столица, в близки отношения е с много от най-изявените фигури във френската култура.
Винаги много е държал на българския си произход. В интервю за БНТ казва: "Аз си спомням всичко от България и мога ли да забравя българския език, когато моят баща е голям български писател".
През 1946 г. се запознава се с Пол Елюар и прави изложба с рисунки към книгата "Красавиците и зверовете" на Пол Елюар в галерията "Ариел". Предговорът написва Жан Кокто. До 1962 г. участва в колективни изложби, прави и самостоятелни.
През 1963 участва в представителна изложба на основните тенденции в европейската скулптура, наречена "Изложбата на седемте тенденции в съвременната скулптура", заедно с други знаменитости като Арп, Джакомети, Гонзалес, Хайду, Лоран, Склавос. Очевидно тази изложба има много голямо значение за неговото по-нататъшно признание.
През същата година получава първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло, а общината на Париж откупва няколко негови творби.
До тогава във Франция са били издадени специални пощенски марки само за Огюст Роден и Аристид Майол, но след тяхната смърт. Боян Райнов е единственият скулптор във Франция, на когото се издава марка приживе.
Монументалните скулптурни групи на Боян "Приятелството между хората", "Семейството", "Градът" са признати за част от културното наследство на Франция. Негови скулптурни групи красят три парижки площада.
За творчеството на нежелания в родината си българин са писали с най-високи оценки световноизвестни интелектуалци: френският поет Рьоне Шар, колекционерът Кристиан Зервос, покойната Дора Валие - наша сънародничка в Париж, която имаше положението на едно от основните имена във френското изкуствознание.
"Неговите монументални творби всъщност са генератори на доброта, красота и порив в площадното пространство. Това са метални фонтани, от които блика поезия, и те са заслужили специална оценка от най-големия френски поет на този век Рьоне Шар, който пише през 1968 г.:
"Когато застанах пред неговите скулптури "Ранената птица", "Жената на брега на морето", "Прегърнатите", "Нощта", разбрах , че пред мен е едно от редките за нашия век осъществявания в пълен ръст. Оттогава непрекъснато моето приятелство придружава скулптора. Боян твори в извора на своя всеотдаен труд с митологичен размах, в притока на едно чувство, в което постоянно общуват изяществото и масата. Това са градини на надеждата, в които ние можем да се срещнем, за да се обичаме или за да се укрием в забравата на сменящите се предназначения на света".
Склонността на Боян Райнов към поезията прави поетичен езика на самия скулптор. Ето как той представя творческия си процес:
С тези средства изразявам обемите на всички страни на моята скулптура, която, нямайки начало, нито край, се превръща в монолит. Внимавам скулптурите ми да не стават умозрителни, далечни или чисто естетически възприятия. Тъй като са родени от постоянен допир с действителността, аз желая те да носят спомена за произхода си.
Да създам мой собствен свят, пълен със сила и жизненост, който със своите форми се различава от обкръжаващия ме свят, но който следва уравновесените и ясни закони на творението - това означава за мен постижение в творческата работа. Моето изстрадване в скулптурата е дялането, дълбането, при които се ражда новата форма със свой живот, за да изрази обичта ми или бунта ми".
