Лютиерите

Г ермания е известна с прочутите си майстори, които изработват музикални органи.

Между Рейн и Одер има 170 ателиета за изработване на тези изключително сложни инструменти, а броят на служителите достига 2500 души като 430 от тях се учат в момента.

Едно от най-известните ателиета е Клайс в Кьолн. Изработката на органите се прави изцяло ръчно като единствената намеса на машини е тази на компютрите, с които се изобразяват хилядите части на органите.

Майсторите споделят, че всеки инструмент е различен и си има своя индивидуалност.

Невъзможно е един орган да се разглежда отделно от мястото, за което се изработва, тъй като трябва да се има предвид архитектурата, вътрешната подредба и разбира се, акустиката на помещението.

За създаването на един такъв инструмент е нужна най-малко половин година, а за цялостната му изработка ? една година.

Всички големи класически и фламенко-китаристи в Испания са категорични, че марката "Рамирез" представлява

"Страдивариус" на китарите.

Когато Ерик Клептън идва в Испания непременно се отбива в малкия бутик "Рамирез" в Мадрид - място, което се счита за най-святото сред китаристите.

Умението за изработване на китари на фамилията Рамирез датира горе-долу от 1870 г., когато братята Мануел и Хосе научават тайните на занаята от учителя си Франсиско Гонсалез.

Така умението се предава от поколение на поколение и в момента китарите "Рамирез" представляват истинско произведение на изкуството.

Амалия Рамирез е представител на петото поколение майстори на китари и продължава да пази семейната традиция.

За изработването на една китара са необходими около четири месеца, а от ателието годишно излизат едва около 130 инструмента.

Китара "Рамирез", изработена през 1917 г. и използвана от Андре Сеговия е изложена в Метрополитън мюзеум в Ню Йорк.

Поръчките идват от цял свят, но за да са сдобие човек с такава китара е нужно дълго чакане в още по-дългите списъци. Цената варира между 5500 и 12 000 евро.

По-достъпни са учебните китари, които също се изработват от ателието "Рамирез" и струват от 500 евро нагоре. Те също са с много добро качество и доказателство за това е, че такава китара използва по време на концертите си лидерът на "Dire Straits" Марк Нопфлър.

Като се заговори за цигулка веднага в съзнанието изниква името Страдивариус, а то от своя страна е свързано с

градчето Кремона,

което от втората половина на XVI век наброява повече от 100 майстори на струнните инструменти.

Оттогава насам Кремона се е превърнала в безспорната световна столица на този занаят. Тази си репутацията се дължи, както на имена като братята Амати, Джузепе Гуарниери и, разбира се, на самия Страдивариус, така и на световно известната школа за изработване на струнни инструменти.

В момента в търговската камара на Кремона има регистрирани около 120 майстори на струнни инструменти, което се вижда от пръв поглед, тъй като в красивия исторически център на града има много ателиета на майстори на цигулката.

Най-важното умение, което трябва да притежава един такъв майстор е да избере най-подходящото дърво за изработка на цигулката. За изработването на една цигулка са необходими около 2 месеца.

Международното училище в Кремона, в което се изучава изработването на цигулки предлага 5-годишно обучение, но истинските майстори казват, че този занаят се учи цял живот.

"Кремона" -

първата работилница за музикални инструменти в България

носи името на родното място на известните италиански майстори на цигулки и виоли.

Нейният основател Димитър Георигиев дълго време е бил в плен на мечтата си да изработи картечница по собствена конструкция, но Първата световна война променя плановете му.

По време на войната среща един германски войник, който сам изработва музикални инструменти и Димитър Георгиев се увлича по новата идея.

През 1922 г. той представя мостри за цигулка, китара и мандолина пред Пловдивската търговско-индустриална камара.

Става неин степендиант и специализира в Маркнойкирхен, Германия, известен с добрите си майстори на музикални инструменти. През 1924 г. Георгиев открива в Казанлък работилница с името "Кремона", която днес е частна фирма и продължава да изработват инструменти за широко потребление.

При промишленото производство липсва правилното окомплектуване на материала.

Лаковете са по-лоши от тези, които използват старите лютиери, казваше майстор Франц, чието ателие се намираше на софийската улица "Бачо Киро".

Сега облагодетелствани са неговите синове, които са наследили занаята.

Майсторските инструменти се правят от хора вещи в занаяти. Такива не са останали много.

Най-големият лютиер на България Найден Ганчев вече го няма.

В Плевен, Кюстендил, Пловдив и София работят по един-двама. Изработват се инструменти главно за лютиерски конкурси. Един майсторски инструмент помага на младия талант за правилното развитие на слуха.

Изработката продължава поне шест месеца и изисква добра физическа кондиция и умствена концентрация на майстора.

Яворовата или смърчовата дървесина трябва да престоят минимум 20 години, за да получат необходимите акустични качества.

Българските лютиери

броят за "щрайховата" дървесина доста пари, цената на изработения инструмент рязко се покачва и той става трудно продаваем, ако не е специална поръчка.

Някои от днешните лютиери са като папагали. Четат, че ренесансовите майстори са правели корпуса с еди-каква си дебелина и повтарят. Други просто се осланят на заложбите си.

Сред най-добрите в лютиерското изкуство е Васил Божков. Той работи в Мюнхен. Работилницата му познава световноизвестни имена.

Посещавана е от хора от целия свят. Божков поправя уникални инструменти, но световното му признание е заради най-добро тоново съвършенство и най-добра ръчна изработка.

Българинът спечелва доверието в Лиеж още през 1957 г. с изработения от него квартет от две цигулки, виола и виолончело.