Вот на недоверие в парламента, протести отвън, нови и стари политически кръгове напират да бутат кабинета. В същото време хората, които смятат да се приближат към урните на 28 октомври, намаляват за сметка на мераклиите за местна власт. Ще изкара ли тройната коалиция пълния си мандат, или оживелите спомени от 1997 г. имат основания и в днешната предизборна обстановка? Не според социолога от агенция "Сова Харис" Васил Тончев.
Г-н Тончев, защо опозицията внесе вот на недоверие на кабинета? Никой не очаква правителството да падне, синдикатите твърдят, че не искат такава подкрепа.
- Целта, както на всяка опозиция, е да уязви управлението, още повече - в предизборна обстановка. Очевидно е, че управляващите търпят негативи от недоволството на учителите. Вотът е безспорен опит да се политизира стачката и да се извлекат дивиденти.
Но ще успее ли опитът да се извлекат дивиденти? Хората са отегчени и не слушат дебати.
- Ефектът е двустранен. Учителите по всякакъв начин се опитват да не влязат в политически контекст, което е абсолютно зряла позиция на интелигентни хора. Но стачката не може да няма политически отзвук. От една страна, има известно втвърдяване на електората на БСП. В същото време се наблюдава и оттегляне на хора с центристки убеждения от намерението за подкрепа на управляващите. Налице са и съпричастност с протеста на учителите, и негативно отношение към властта. При всички случаи ефект върху изборите ще има.
И какъв ще бъде той?
- Зависи най-вече от изхода на стачката. Ако правителството успее да се споразумее преди изборния ден, ще излезе с някакви дивиденти. В противен случай ефектът върху управляващите ще бъде негативен. Очевидно е, че в обществото има съпричастност към протестиращите. От друга страна, обаче факт е и това, че немалко хора смятат исканията им за малко прекалени. Всички са съгласни, че преподавателите получават малко пари. Но пък хората преживяват и собствените си проблеми на база на ниския си стандарт. Затова и учителската стачка получава толкова широк отзвук.
Има ли изобщо вариант да падне правителството?
- Не, не виждам такъв вариант. За да падне правителството, трябва да се разтури коалицията, но по-малките партии в нея са заитересовани тя да оцелее. НДСВ и ДПС много добре знаят, че на евентуални предсрочни избори техните шансове ще бъдат по-малки. Много по-трудно ще стигнат до властта ако има нов вот. Не че няма да прескочат бариерата, за да влязат в парламента, но ще има нови субекти и играта ще стане много по-сложна.
Какво сочат проучванията на "Сова - Харис" за местния вот в София и Пловдив?
- Битката в София и Пловдив е сравнително ясна, тъй като има изявени фаворити. В столицата - това са представителите на ГЕРБ. В Пловдив - на ВМРО и на ГЕРБ. Според данните по абсолютни стойности може да се предвиди, че няма да има балотаж. Лично моето усещане обаче е, че втори тур по-скоро ще има, заради изострилата се полемика в предизборната борба. Освен това кандидатите са много и това създава възможност да се разпръснат гласовете, което вероятно ще доведе до балотажи в двата града.
Кои са разпознаваемите кандидат-кметове в столицата, кои успяха да излязат от графата "други"?
- Бойко Борисов събира 34%, 14% са за Бриго Аспарухов и 8% за Мартин Заимов. На четвърто място е Слави Бинев с около 3,5%, следват го Юлияна Дончева - 2,5%, и Антония Първанова с около 2%. Тити Папазов има около 1%, но има оттегляне и преориентиране на неговите избиратели. Кандидатурата му не беше подкрепена по-широко от десните партии, затова той се изгуби.
Коя партия ще бъде победител на местния вот?
- Най-много общински съветници ще има ГЕРБ - основно в по-големите градове. По брой спечелени кметски места обаче БСП ще има превес, тъй като социалистите издигнаха силни кандидатури.
Какви са възможните коалиции за бъдещото управление? Може ли ГЕРБ да управлява с БСП?
- На теория е възможно, но всичко това ще бъде определено след следващите парламентарни избори, не след местните. Естествено не изключвам вероятността двете най-големи партии да управляват заедно - такава е логиката на политическата реалност. Но е възможно и около ГЕРБ да възникне някаква нова конфигурация. Парламентарните избори са още далеч. Поне засега няма причина за предсрочни, не се виждат пукнатини в коалицията Няма повод и за сериозен натиск от улицата. В България нещата се развиват добре. Ситуацията е принципно различна от 1997 година. Тогава страната ни бе разорена и се стигна до ефекта на хиперинфлацията. В момента сме в Европейския съюз, брутният вътрешен продукт расте, има прираст в индустрията. Няма причина да пада властта.
А какво се случва със старата десница?
- Вдясно вече виждам два субекта. Единият е около ДСБ и СДС - т.нар. на тези избори "Десен алианс". Другият е познатият в момента СЪЮЗ.БГ, който също има перспективи. Те имат потенциал, защото ДСБ и СДС трябва да успеят да оберат гласовете в това пространство. Най-вероятно към тях ще се присъединят и ССД, защото Костов няма да ги допусне в своя коалиция.
Не допускате да има дясна коалиция след парламентарните избори ГЕРБ-СДС-ВМРО-СЪЮЗ.БГ, така ли? Те подписаха обща декларация срещу кабинета, оформиха се като кръг "Радисън".
- Не допускам, че там, където Иван Костов има влияние, ще има съюз с Бойко Борисов. А поне на този етап Пламен Юруков избра сътрудничеството с ДСБ за сметка на Бойко Борисов. Декларацията е опит да се извлече дивидент от стачката, не е предизборно споразумение.
