„Банска Луда Яна"- така се казва реката, която минава през моето родно село Бъта. Различни са преданията за името й. Непокорната дъщеря на дядо Душко удържала на думата си и не склонила глава да се омъжи на сила за турския бей забегнала в Средногорието.Народа и до днес пее песента"Снощи е Яна, от гора слязла..."
Навремето реката е била буйна и игрива,с годините се кротва в коритото си. Такава остава и до днес. Край бреговете й е минало детството на не едно и две поколения.Така беше и моето- безгрижно.Лятото цопахме из нея и се дивяхме на придошлите и води слез поредния проливен дъжд.
Днес основното й предназначение е за поливане на землището около нея.
А какво правим ние , за да я опазим и я направим по привлекателна за нашите деца и внуци....
От есента на 2005 година та и до наши дни над страната ни преминаха какви ли не природни катаклизми. Гласувани бяха милиони левове, за да се отстранят щетите на къщи и дворове, да се почистят речни корита и свлачища. През последните дни се заговори, че средствата са потънали незнайно къде и човешките мъки започват отново с пролетните и есенните дъждове.
И ако някъде се чудят как да отстранят щетите и последствията или пък как някоя фирма да "гушне"определената за целта сума, аз искам да Ви разкажа за моя баща Йордан Калагларски - 65 годишен пенсионер.Сигурно фразата "моят баща" ще Ви прозвучи малко тривиално, на аз ще Ви го опиша в малко по друга светлина.
От няколко години той се е заел с едно свое отдавнашно увлечение и изрисува стената на река"Банска Луда Яна", която минава през селото ни. На повече от 200 метра можете да видите и разгледате картини от ежедневието, морски и битови пейзажи, животни, човешки фигури. Всеки минал покрай стената се спира и разглежда.Някои му се чудят:
-"Йордане,как ти се занимава,как ти дойде на акъла" Той пък на шега казва, че това е Бътовската "Шипка 6"Всичко това е нарисувано с блажна боя,картините се разглеждат от далече. За боите е похарчил 20-30 лева,останалото от домашния ремонт на приятели и познати.
Заслужава се да се види.
Заповядайте!
Село Бъта се намира на 8 км. югоизточно от Панагюрище.
За бътовци се носи приказката,че"Проиграват преди да проходят и пропяват преди да проговорят".Славим се с Фолклорния ансамбъл"Иглика" към читалището,към който има женска певческа група много добри индивидуални изпълнители-певци, писатели- хумористи, самобитни дърворезбари с чиито дарения е събрана етнографска сбирка пресъздаваща миналото на селото.
Гордеем се с имената на:
Георги Стойковски- Европейски шампион по троен скок за 1963г.
Анелия Раленкова - Абсолютна световна шампионка по Художествена гимнастика от Мюнхен за 1981г./баща й е бътовец /
Димитър Димитров - Световен вицешампион по самбо за 1983г.
Костадин Топалов - Европейски шампион по джудо за 2004 г.
Сигурно не е случаен и факта,че на една улица живеят моя баща,автомобилния състезател Илия Царски и Световната шампионка по самбо Мария Оряшкова.
Обичаме си селото,но жалко, че демографския проблем не ни подминава.Младите заминават в големия град,на година вече се раждат 3-4 деца.
Искам да завърша с думите на един журналист казани още през 1972 г.,които думи дават най-вярна оценка за душевността на бътовското население и най-точно е разкрил корените на успехите:"Казват,че бътовци трудно се разделят с родния си край.Казват,че засели ли се човек тук,пуска здрави,жилави корени и се срастват със земята.И двете твърдения са верни,но още по-вярно е това,че хората от Бъта ревностно и грижливо пазят всичко родно".
криза, която тихо расте" />
