"Какви са първите образи, които изникват в съзнанието ви, когато се спомене думата "България"? Състезателки по вдигане на тежести? Намусени местни жители, които нямат желание да се усмихнат? Зловещи тайни агенти, които ликвидират хора на оживени лондонски улици чрез чадъри с потопен в отрова връх?
Без значение колко пъти го казвате и с какъв акцент, българският никога няма да дойде на мода, смята един от редовните автори в лъскавите приложения за пътешествия, които излизат към вестниците през уикенда. Определено е трудно да се отрече, че балканската република наистина страда от доста сериозен проблем с имиджа.
Но и тук, както в много други случаи - например автобусните екскурзии и Белгия - популярният образ има много малко връзка с действителността", констатира Нийл Кларк в британското седмично сп. "Спектейтър" (иска се регистрация), като разказва собствените си впечатления в обширен пътепис.
Съпругата ми и аз отидохме в България случайно.
План "А" предвиждаше да ходим в Ню Йорк, където най-сетне да се видим с приятел, с когото години наред се бяхме уговаряли за това посещение. Пет дни преди да тръгнем, открих, че не притежавам от новия вид паспорти, изисквани от Чичо Сам.
Пред перспективата да прекараме цяла седмица у дома, разчиствайки архива с домашни видеозаписи от коледните празници, ние бързо решихме да преминем към план "Б": да преровим като полудели интернет в търсене на евтини самолетни билети - докъдето е възможно, с единственото условие, че трябва да е някъде, където е студено, уютно и с гарантирано голямо количество сняг.
"Какво ще кажеш за Пловдив?", попита жена ми. Туристическият пътеводител ни съобщи, че това е "вторият по големина град в България, с 371 000 жители" и "възхитително място", а уебсайтът на Би Би Си за времето прогнозира два дни със сняг и температури под нулата.
Не се колебахме дълго. Пристигнахме в Пловдив - на военно летище, използвано само зиме за чартърни полети - в 19 ч. Беше студена януарска вечер и се влюбихме от пръв поглед.
Почувствахме се наистина в Източна Европа - усещане, което вече е недостъпно по терминалите на останалите аерогари в "Новата Европа".
"Това е най-красивият град, който можете да си представите. Отдалече блести красотата му", е писал за Пловдив преди 19 века гръцкият поет Лукиян и ако е преувеличил, не е с много.
Градът, чието оригинално име е било Филипополис, е по-стар и от Рим, и от Атина. Античността му означава, че
каквато и архитектура да харесвате, има голяма вероятност да я откриете тук -
независимо дали са тракийски руини от 5000 г. пр.н.е., прекрасно запазен римски амфитеатър от II век (с 6000 места за зрители, който през лятото все още приема на сцената си концерти и други спектакли) или обществени соцсгради от 60-те.
Перлата в короната е живописният стар град, известен със забележителната си колекция от къщи в бароков стил от XIX век, Възраждането, наречено така заради културния, политически и езиков ренесанс, довел до освобождаването на страната от отоманско иго през 70-те години на века.
Няколко от тези къщи са отворени за посетители и ние избрахме Хиндлияновата със запазената й турска баня, цветните стенописи и изключителна колекция реставрирани мебели от онова време.
Не пропускайте и близкия Етнографски музей, където си струва да платите таксата за вход дори само за да видите разкошното преддверие с рояла и сложните дървени плетеници, издялани по тавана.
За нас единственото разочарование в Пловдив бе липсата на сняг - и затова след три дни там решихме да тръгнем към планините.
Седемчасовото пътуване с влак от Пловдив до Банско
няма да е най-бързото жп пътешествие в живота ви, но може да се окаже най-запомнящото се. Последните пет часа, след като сменихме влака на гара Септември, се движите по тясна линия, която се провира през някои от най-впечатляващите планински пейзажи в Европа.
На половината път, при една от многобройните спирки, се качи група селяни, чийто тартор беше веселяк с физиономията на Тери Томас (британски актьор, 1911-1990 г. - бел.ред.), който в продължение на два часа забавлява всички пътници в нашия вагон с български фолклорни песни в съпровод на акордеон. Кога за последен път сте преживявали нещо такова във влаковете на "Върджин"?
Пристигнахме в Банско в приповдигнато настроение, а спасението ни от глад дойде под формата на славно опушен ресторант а ла 40-те на централния градски площад. Българската кухня е сред най-добрите в Европа, но ви предупреждавам, че тукашният готвач оползотворява всичко и не изхвърля нищо - затова сред вкусните ясния в менюто чакат мозъци, език и шкембе, предназначени за такива като мен, които не разбират добре кирилицата.
Така че ако объркате поръчката си, със сигурност България е най-подходящото място за това, защото средната цена на едно основно блюдо е 50 пенса. Тук имате и добра възможност да опитате и цялата листа с вината - в колко други европейски държави може да поръчате най-скъпото отлежало и въпреки това да ви върнат ресто от 2 лири?
След като получихме порцията си сняг за два дни престой в Банско, решихме да се запътим за София, на три часа път с автобус. Българската столица
може да не е от най-известните в Европа, но със сигурност е сред най-приятните.
В никоя друга европейска столица със същите размери няма да се почувствате такъв простор - София определено е идеалното място за хора, които иначе ненавиждат големите градове.
Там има достатъчно забележителности, които да ви накарат да я посетите не веднъж, а няколко пъти, но нашето време беше кът и затова трябваше да се задоволим с обиколка на "Светата Троица" - катедралата "Св. Неделя", руската църква "Св. Николай" с петте си позлатени кубета и внушителната църква "Александър Невски", построена в памет на 200 000-те руски воини, които са се сражавали за независимостта на България.
За щастие намерихме време да посетим и старомодния, но разкошен Природонаучен музей с неговата баснословна колекция от над 1 млн. образци на животни, растения и минерали.
Едно от най-хубавите от многото хубави неща в България е обичаят по вратите и стените да се закачат известия с имената и снимките на покойниците.
Първоначално това ми се стори отблъскващо,
но всъщност напомнянето за онези, които някога са ходили сред нас, насажда страхотно чувство за общност, а освен това ни кара да се съсредоточим върху нещата, които наистина имат значение. "There is a land of the living and a land of the dead and the bridge is love... the only meaning" (Има земя на живите и земя на мъртвите, а мостът помежду им е любовта... единствено това има значение) , както е казал Торнтън Уайлдър.
Видяхме стотици такива известия и, дори в центъра на София, нито едно лице на тях не беше обезобразено. Липсата на вандализъм не е единствената област, в която България надминава Великобритания.
Общественият транспорт е не само евтин, но също чист и пристига навреме. Хората може да не са прекалено словоохотливи и да не викат по улиците, но са любезни, приятелски настроени и отзивчиви; семейните връзки и религиозните вярвания са се запазили. Престъпността е ниска, а общото равнище на образованост - високо.
За онези, които искат да преживеят "изостаналата" Източна Европа, именно България - а не Унгария, Словакия, Чехия или Полша - е истинската. Непременно опитайте от тази прекрасна страна преди акулите от бизнеса с недвижими имоти, еврокомисарите и другите емисари на "напредъка" да я повредят завинаги.
