От две седмици ледоходът "тормози" Дунав и всички се питат ще замръзне ли напълно реката.
Край Силистра от няколко дни това е факт.
Очаква се замръзването в българския участък да продължи нагоре по течението, където ледоходът достига на места до 80%, информират от агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" в Русе.
Какво всъщност е ледоходът?
Хора от вътрешността на страната доскоро си задаваха този въпрос. Някои си го представяха като машина, а други - като обувки за ходене по лед.
Русенци с усмивка обаче им обясняват: "Ледоходът е движение на ледени блокове по течението на река Дунав".
И то движение, съпроводено със специфичен скърцащ звук, сякаш си във филм на ужасите. Издават го ледените блокове, които се търкат, блъскат, минават един под друг.
Ледоходът е рядко явление
Появява се веднъж на 5 години, казват експерти. Според тях условията за ледоход по река Дунав се създават, когато са налице 3 основни фактора - продължителен период от най-малко 10 дни, в които температурата на въздуха е под минус 10 градуса, ниско ниво на реката и температура на водата от 0 градуса.
Тогава започва да се образува лед. Първо, крайбрежен, който идва от замръзналите притоци.
Ледените късове се разрушават, вливат се в Дунав и така увеличават площта си. Ако тези 3 фактора продължат да съществуват повече от около 5 дни, постепенно процентът на ледоход по реката се увеличава и се превръща в същински.
Крайбрежният ледоход не е опасен. При тези фактори обаче за седмица той може да достигне от 50 до 70%.
Най-напред се покрива повърхността с ледени късове, после започва и тяхното удебеляване - от 1-2 сантиметра, докато се получат огромни плаващи ледени блокове от над 100 кв. метра с дебелина от 10 см и нагоре. Така постепенно реката се изпълва.
До 50% ледоходът не е опасен за корабоплаването. Но над този процент започва да застрашава плавателните съдове. Замръзването на реката пък се получава, когато ледоходът спре да се движи и стои на едно място.
Процесът се предшества от ледовите запори - там, където има голяма група острови и участъкът е тесен.
И си представете една ледена маса от 70 до 90%, която напира отгоре в този участък и всичкият ледоход се събира, за да премине. Чува се страшен шум и пукот.
Този лед се натрупва и набива под повърхността и така се създава леден бент. Той може да стигне до 10 метра дебелина. Нагоре от този запор, започва много бързо покачване на реката, може да се стигне и до наводнения.
Състоянието на река Дунав и нейните притоци ще бъде следено непрекъснато от гледна точка на риска, който може да създаде тя за наводнения. Това се разбра на извънредно заседание миналата седмица на Щаба за изпълнение на областния план за защита при бедствия, свикано от областния управител на Русе Стефко Бурджиев.
Общо 110 плавателни съда са прибрани в Пристанище Русе - Изток и Русе - Запад. Само четири са корабите, които се намират в построения край Русе зимовник, обясни директорът на "Морска администрация" в крайдунавския град капитан Георги Иванов.
В нашето пристанище липсва ледоразбивач, каквито имат в останалите държави по река Дунав, информира директорът на Параходство БРП Драгомир Кочанов и даде пример със Сърбия, Унгария и Румъния.
Заради големия ледоход на 8 февруари агенция "Морска администрация" забрани корабоплаването.
Така единствената връзка между България и Румъния остана ГКПП "Дунав мост", тъй като фериботите не работят. Специалисти пък казват, че загубите заради спряното корабоплаване по Дунав възлизат на милиони.
В същото време интересът на хората към това явление нараства с всеки изминал ден. Много русенци слизат до реката да се снимат.
За да не се получат инциденти, областният управител на Русе Стефко Бурджиев издаде заповед, с която нареди на кметовете на общини да създадат организация за наблюдението, охраната и недопускането на хора върху образуваните ледени повърхности по река Дунав, по вътрешните реки и хидротехнически съоръжения - за пързаляне, разходки и риболов.
За последен път реката е замръзвала напълно през зимата на 1985-1986 г. и то на два пъти - през декември и февруари. Чак в средата на март Дунав се е очистил от ледените късове, спомнят си експерти.
Граждани пък си припомнят, че най-голямото замръзване на реката е било през 1905 г.. Тогава русенци и гюргевчани са си ходели на гости по леда. И до днес се пазят снимки и картички, на които се виждат кучета, коне и пешеходци.
Ледоходът е бич за рибарите
Тогава излизат най-големите ентусиасти. Мрежите замръзват и стават с голям обем. Когато има кържи (така разговорно се наричат ледените блокове), мрежата може да застане в тях и трябва да се разчупи с брадви, за да се освободи, разкриват стари рибари.
"От 1996 г. до 2010 г. съм бил професионален рибар. Освен за плавателни съдове, ледоходът е "дискомфорт" и за рибите. Това е много тежък момент. Ледените блокове плуват един под друг и рибата си търси най-плътната вода", казва началникът на сектор "Рибарство и контрол" към регионалният център към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) в Русе Краснодар Лицов.
Той обяснява, че в момента рибите са с намалени жизнени функции заради студената вода и се ловят по-лесно.
Звукът, който издават парчетата лед, когато се движат и се удрят едно в друго подлудява рибата, която зимува в корени и ями, и я кара да се движи. През зимния период щуката си хвърля хайвера и ледоходът й се отразява неблагоприятно.
"Преди десетина години съм ловил риба в около 40% ледоход край село Кривина. Температурата на въздуха беше под минус 10 градуса, успях да извадя риба - беше 12-килограмов амур. Сега е невъзможно да се лови риба, много е опасно.
Лодката не може да се кара на двигател, тъй като не се знае какво плува във водата. По-скоро придвижването може да става с гребла, но и това не е препоръчително", разказва Лицов.
Той обаче е категоричен, че в момента по реката рибари няма, защото е невъзможно ловенето - нито може да се хвърли въдица, нито мрежи.
Ако някъде обаче реката замръзне напълно, може да се лови риба, като се пробие дупка в леда, а костурите са най-активни и кълвяли в момента, посочва Лицов.
"Освен костур изключително активни са и скобар, платика и морунаш. В момента рибари има в топлия канал при АЕЦ-Козлодуй", разказва началникът на регионалния център към ИАРА в Русе Михаил Михайлов.
И двамата обясняват каква голяма сила е водата и по пътя си ледоходът буквално орязва храсталаците. Дори и дървета не могат да му се опрат и биват повалени, допълва Лицов.
"Струпването на леда по река Дунав прилича на лунен пейзаж - ледените блокове застават обърнати, но за първи път виждам как при Силистра ледената кора е гладка", разказва Михайлов.
Ледоходът е неблагоприятен и за птиците, казват от Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите в Русе. По-уязвими са постоянно обитаващите и зимуващите видове.
Независимо, че са добре приспособени - с оперение и подкожна мазнина, комбинацията от продължителни ниски температури, замръзването на водоемите и заледената снежна покривка, възпрепятстват намирането на храна, което води до голям разход на енергия и оттам до изтощение.
Хората могат да помогнат на птиците, като ги подхранват със зърнени култури и хляб. Към момента няма данни за масово измиране на птици на територията на РИОСВ - Русе.
Зеленоглавите патици, корморани, гмурци, водни кокошки, гъски и лебеди са характерни обитатели на дунавското поречие.
Заради замръзване на по-голямата част от водоемите те се концентрират около все още незамръзналите участъци по река Дунав и в момента са честа гледка в близост до населените места.
