Виж репортаж на Евроком "Надежди за по-добър живот водят до сексуално робство" - под това заглавие вестник "Лос Анджелиз таймс" пише за разрастващия се трафик на женска плът по света. Автори на публикацията са Раф Касерт и Пол Шепърд от "Асошиейтед прес". Разследването им започва с разказ за българката Лидия Динева, която се озовала първо в Швейцария, а после - в Швеция.
Първоначално момичето искало да се приближи към Запада и богатствата му, към бягството от бедността, към работа (вероятно на първо време като сервитьорка), към бъдеще. На 20 години тя се доверила на приятели на нейни приятели и така се озовала в Стокхолм, където била принудена от сутеньорите да кръстосва улиците без паспорт и без да знае езика, макар и в луксозно облекло.
В глобализиращия се свят, който стопява държавните граници, както и при по-мощната и смазана машина на организираната престъпност, търговията със сексробини процъфтява както никога досега, твърдят правозащитни организации и правителствени служби, цитирани в статията. Според експерти от "Хюмън райтс уоч" известен тласък, макар и недиректен, тази търговия е получила след терористичните атаки на 11 септември, когато много западни държави наложили по-строг имиграционен контрол, и мнозина потенциални бежанци търсели заобиколни начини за установяване в тези държави.
Годишният оборот на трафика с хора е над 7 млрд. долара. Само наркотърговията, а може би и продажбите на оръжие, генерират по-големи печалби за престъпния свят, смятат експерти. Според американските власти оборотът в "жива сила" е достигнал 700 000 души годишно. Само за САЩ числото надхвърля 50 000 души, предимно жени, а понякога и деца. В публичните домове на Южна Калифорния работят около 10 000 азиатки, твърдят правозащитници от Лос Анджелиз.
Също толкова българки ежегодно минават границите из цяла Европа, за да проституират, твърди Международната организация по миграция. Толкова китайки пък се изпращат всяка година в Югоизточна Азия.
Според българката Лидия Динева, цитирана в статията, граничните власти се отнесли подозрително към нея единствено на датско-шведската граница, но всъщност било така, защото се интересували от наркотрафика, не от трафика на хора. Тя успяла да пресече границата с чешки паспорт, а чехите имали навика да пренасят и дрога, обяснява българката.
Най-накрая Лидия, вече с няколкомесечна дъщеря, се откупила от сутеньора си срещу 1300 долара, които взела назаем. Той обаче продължил да я изнудва за повече пари, разказва публикацията в "Лос Анджелиз таймс" и се спира по-подробно на разплитането на престъпната мрежа в Стокхолм и на присъдата на трафикантите - между две и шест години затвор. Не съм доволна от изхода на делото, заключава Лидия.
