Към българите

  „Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край."

Вие, българите, познахте химна на страната си, нали?Прозвуча ли в съзнанието ви мелодията му? Разтуптя ли се сърцето ви от вълнение? Появиха ли се сълзи в очите ви? Изправихте ли се и вдигнахте ли гордо глава?

Правите всичко това при всеки повод, нали? Било то на мач или на трети март слушате, пеете химна. Казвате, че хубостта на България няма край, но лъжете. Лъжете и себе си, и другите.И незнайно защо, позволявайки на всекиго да прави каквото му хрумне, сякаш се опитвате да докажете, че красотата на България има край. Странни хора сте вие, българите. Казвате едно, а правите друго.

Наистина имате прекрасен химн, за който трябва да благодарите на неговия автор- Цветан Радославов.Песента ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА е написана от него през 1885 година. Много време е минало оттогава. През 1879 година София е избрана за столица на България.В миналото София е бил един от най- зелените градове в Европа. Днес, според проучване на Economist Intelligence Unit, българската столица е на предпоследно място в класацията ЗЕЛЕНИТЕ ГРАДОВЕ НА ЕВРОПА.

И затова са си виновни само софиянци, които позволиха и позволяват масовият строеж. Градинките и парковете намаляват за сметка на моловете. Сякаш вие, българите, мислите, че можете да живеете без растения, но без молове- не. И не просто го мислите, а се и опитвате да го докажете. Безучастно гледате как дървета и поляни се застрояват и на тяхно място изниква поредната бетонна сграда, която ще „краси" столицата и ще дава право на чужденците да ви слагат на последни места в класации като тази на EIU.От това софиянци печелят грозна столица.Печелят замърсен въздух.

Животът в София става непоносим. За това мое твърдение свидетелстват например алергиите и бързо гниещите плодове на дърветата. Да! За тези, които не знаят, трябва да кажа, че в града все още има дървета. Днес зелените площи в София са с около 1/3 по- малко в сравнение с 1989 година.''Сега всеки ден, всеки час навсякъде има матриал'', бетон, сгради и все по- малко зелени растения. Тъжно е, че денят на София е 17 септември- Вяра, Надежда и Любов. Все пак колко ли хора днес обичат столицата такава, каквато е днес? Аз се надявам, но не вярвам, че има хора, които от своя страна да вярват в светлото бъдеще на българската столица.

Радославов е живял в други времена,когато прелестите български са му се стрували безкрайни. Днес хора,които строят без ред, вече успяха да докажат не само на вас, наивни българи, които пеете прекрасния си химн и не знаете кого се опитвате да заблудите- себе си или другите, но и на целия свят, че красотата на България има край. И той е съвсем близо.Вижда се, но почти никой не си мърда пръста да го избегне. Така е, защото вие, българите, предпочитате да избягате от проблема, вместо да го решите.

Всъщност за вас проблемът на държавата, на родината не е ваш проблем, ако не ви засегне пряко. А засегне ли ви, предпочитате да избягате дори в друга държава, където този проблем не съществува или пък вече е решен, но от други, по-смели и по- амбициозни хора от вас. Бягате и казвате: „Обичам родината, мразя държавата"(уличен графит в София). И отново лъжете, стараейки се да оправдаете своето бягство. Защото ако наистина обичате родината и наистина мразите държавата, то няма да оставите родината в ръцете на държавата, а ще останете и ще се опитате да промените нещо. Но малък процент от вас,българите, се осмеляват да го направят.

Ако това ще ви успокои- не сте единствени. Повечето хора нямат против да се изкорени дърво или да се замърси почва, стига това да не се случва в техния двор на къщата. Повечето софиянци обаче живеят в блокове и никой не се старае да се погрижи за градинката пред блока, понеже никоя няма документ за собственост на тая малка зелена площ, на която могат да си играят децата. Затова след време тя най- често се заема от ''прекрасни'' гаражи.

Мисля, че и вие, както и всички други хора по света, не могат да живеят без природата.

През 19 век в САЩ се заражда философското движение трансцендентализъм, чийто основоположник е Емерсън. Според трансценденталистите човек е добър по природа и обществото е виновно за неговата поквара. Това твърдение от се противопоставя на рационализма, според който единствено обществото може да обуздае дивата природа на човека. Най- известният трансценденталист е Хенри Дейвид Торо, който прекарва две години край езерото Уолдън и ,откъснат от обществото, успява да го анализира по- добре.

Днес много хора твърдят, че той е избягал от цивилизацията. Това обаче не е така, тъй като Торо остава на брега на Уолдън, снабден с необходимите за своето оцеляване материали, и с помощта на приятели си построява къща. Неговата книга Уолдън, посветена на връзката му с природата, е била преведена на български, но днес вече трудно може да се намери дори сред старите книги на площад Славейков. Причината за това може да е само една- българинът вече не се интересува от връзката му с природата.

През 1990 младият Крис Маккундълс, който е привърженик на идеите на Торо, изоставя намеренията си да следва право, дарява парите си и,далеч от обществото, заживява в един изоставен автобус в Аляска, където след 113 дни умира вероятно от недояждане или отравяне с храна.

Този случай доказва, че човек не може да живее и далеч от обществото. Мисля, че сега е времето да се зароди едно ново ековманиачено движение, което да съчетава идеите на трансцендендалистите и рационалистите. Движение, което не се стреми да се изолира от природата или от обществото, а да ги обедини и да се грижи и за двете. Защото обществото зависи от природата така, както природата днес зависи от обществото. Бъдещето и здравето на обществото са зависими от здравето на природата. Време е да престанем да мислим, че човекът не е част от природата.

Честно казано аз не съм се притеснил особено за природата, а за човека. Природата ще оцелее и без човека, но човекът без природата- едва ли.Така например в мина Злата- Трънско,дълги години се е добивало злато чрез използване на вредните цианиди, които замърсявали региона. След девети септември мината е затворена и днес дори в близост до нея в големи количества се среща златист лишеи, който вирее само на най- екологично чистите райони. Сега Трънско е районът, където в най- големи количества се среща красивият златист лишеи.Е, от мината не се добива вече злато, но пък е останало все пак и нещо златисто, красиво и невредно, нали?

Напоследък се покачват страховете относно съдбата на Рила и то с право. Новопостроеният лифт към Рилските езера е с капацитет 700 души на час. Имайки предвид, че около езерата няма тоалетни, хотели и прочие, мога само да си представям какво ужасно бъдеще чака Рила.Страх ме е, че много от стихотворенията на Вазов скоро могат да излязат от учебната програма. В случай, че Рила продължава да се застроява, замърсява и да се превръща в тоалетна, думите на Вазов „Аз тук не се родих -- тук бих желал да тлея --''(„При Рилския манастир") биха били неактуални и даже биха будили у децата мисълта, че Вазов е искал да умре в тоалетна. Тъжно ли ви е? Гадно ли ви е? Нека! Защото затова ще сте виновни всички вие, българи!

Странни хора сте вие,българите. Ако двама българи кажат, че държавата им е зле или се подиграват на други българи, това няма да им е проблем. Но ако други хора ги оплюват или им се подиграват, тогава вече може и да се засегнат. Нещо в тях, заспало преди, може да се събуди.

Затова и през цялото време говорех сякаш не съм и аз българин. Сякаш не съм един от вас. Също като Торо се опитах за миг поне да се откъсна от обществото, за да мога по- добре да го анализирам.Нямаше смисъл да ви казвам „Тук е мръсно, там е гадно и прочие". Това си го знаем всички. Важното е в името на едно по- добро, по- здраво общество да се опитаме да променим себе си и отношението си към природата. „Не искам ни любов, ни пари , ни слава- дайте ми истината", казва Торо.

И аз ви казвам: Дайте ми истината! Спрете да ме лъжете, че природата и красотата на България са безкрайни! Спрете да лъжете себе си! Спрете да лъжете родината!Тя не го заслужава. Заслужава само почит, грижи, грижи и пак почит и пак грижи... Ако очаквате от мен да ви кажа какво да правите, недейте. Нямам право, защото аз съм част от обществото, и то трябва да достигне до решение.

Всички заедно трябва да решаваме какво да правим за доброто на природата. И не знам дали в началото е било словото, но наистина вярвам в неговата сила. И се надявам, че моите слова са ви накарали да се замислите за времена, в които няма да има нужда от лъжи. За времена,в които и аз самият гордо ще мога да запея заедно с вас химна на България.