- С какво е свързан ангажиментът ви към финансовото министерство?
- С приемственост на политиката, провеждана от министъра. Съгласих се да работя с екипа в качеството на неплатен съветник. За известно време ще остана представител на България в Пакта за развитие към Съвета на Европа, също и в Черноморската банка за развитие, където съм вицегуверньор.
Ще продължа да бъда почетен председател на Българската дилърска асоциация. Надявам се и занапред да работя за развитието на българските финансови пазари, макар и от другата страна на оградата. Оптимист съм за икономическото бъдеще на страната и ми се струва, че през следващите няколко години ще изживеем малък ренесанс.
- Какво става с руския дълг?
- Знаете, че от Руската федерация са изплатени 100 млн. дълг. Предстоят още няколко стъпки през следващите месеци и ще получим договореното най-вероятно кеш.
- А за либийските задължения какви са шансовете?
- Този въпрос е чувствителен, но имаме контакти, разговаряхме няколко пъти м. г. Дългът е уточнен и признат - около 54 млн. USD, равно разпределени между главници и лихви.
- Как гледате на призивите за опрощаване на иракския дълг?
- Абсолютно негативно. В това министерство и в това правителство никой няма да се съгласи с тях. Това е игра на покер - който е с по-силни нерви, ще успее. Една от силните опции е да се присъединим в Парижкия клуб към страна наблюдател, което би ни дало същите възможности и същите привилегии като постоянни членки на клуба. Водят се разговори в момента, това е труден процес, но има доста добра възможност да приключи успешно за нас.
Проведох няколко разговора със секретаря на Парижкия клуб, сондирахме почвата. Разбира се, ние сме реалисти и трябва да се придържаме към някои международни норми. Неразумно и нелогично е да смятаме, че ще получим 100% от дълга, както обаче и за пълно опрощаване. Ще се търси разумен компромис.
- Над 4.5 млрд. лв. е в момента фискалният резерв, прогнозата ви е, че до края на годината ще останат 4 млрд. лв., защо?
- Защото сега се правят плащания - над 400-500 млн. лв. ще бъдат изплатени на министерства, на общините... Така че фискалният резерв може да остане и около 3,8 млрд. лв.
- Планирате ли още депозити в български банки?
- Засега не. Ефектът от депозираните около 200 млн. лв., който искахме да получим, е комбинация от значително повишена лихва плюс известно изглаждане на колебанията на монетарните агрегати чрез бюджета. Обвиняваха ни в монетарна политика, естествено, че я правим, защото бюджетът е свързан с плащания, всяка година март- юни изтегляме голяма ликвидност от системата като данъчни плащания.
- Как гледат политиците на предплащането на дълг, което смятате за полезно решение?
- Според мен - много добре (смее се).
- Смятате ли, че не бива да се инвестират резервни пари в инфраструктура?
- Не, това не е моята позиция. Смятам, че те трябва да се използват, но умерено и балансирано, защото фискалният резерв е за плащане на дълг. При положение че можем да впрегнем и частните инвеститори, ще има много добър ефект.
- Прословутите пари под черта от фискалния резерв ли са?
- Да, източникът на тези разходи е фискалният резерв. Това е според международно признато бюджетно счетоводство.
- Вярно ли е, че с тях дефицитът скача над 3%?
- Глупости - има си счетоводни норми, тези пари не са част от дефицита. Не сме първата държава, която предприема подобни действия - Унгария и Хърватия така изградиха магистралната си мрежа. Не става дума за скрит и явен дефицит, а дали е уместна една политика. Според мен тя е уместна, когато е разумна.
Използвани са въпросии от други медии.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!