А ко на изборите в Германия се появи г-жа Меркеш, а във Франция сред кандидат-президентите има и един Шарак, съвпаденията ще си останат в рамките на забавните куриози.
На никой няма да му мине през ум, че мастити партийни стратези са решили да объркат по-разсеяните избиратели на Ангела Меркел и Жак Ширак, като пускат в обращение кандидати-ментета. Когато в България сред претендентите за държавен глава обаче има един Берон и втори Беронов и/или двама конституционни съдии, е добре да се зададе въпросът кой има интерес от това.
През 2001 г. НДСВ не успя да спечели пълно мнозинство в голяма степен и благодарение на двата си дубликата - Национално обединение за цар Симеон II и Коалиция "Симеон II".
Корифей в създаването на политически ментета е и Яне Янев - сега секретар на партията на Георги Марков "Ред, законност и справедливост". През 2002 г. Янев регистрира Б.З.Н.С., украсявайки абревиатурата на земеделската формация на Георги Пинчев с няколко точки. След това той си хареса и партията на Анастасия Мозер, като чрез проста инверсия в името й стана председател на НС - БЗНС. Прекалено
много съвпадения
има в политическата ни история, за да говорим за случайности.
По всичко личи, че и в тази кампания няма да се мине без обичайните псевдополитически хитрини, които обаче като нищо може и да се окажат с ключова роля за крайния резултат.
Впечатляващ е интересът към изборите на кандидати с агентурни имена. Някои вече се регистрираха в ЦИК, други все още са в режим stand by и само пускат медийни сигнали, че проявяват личен интерес към предстоящия вот. Половината са "десни", другите се целят в лявото (доста по-логично поведение с оглед на личните им биографии), но като обща бройка са мнозинство.
Ако не броим Гоце обаче, никой от палитрата няма и минимален шанс да стигне до балотаж. Тогава естествено възниква въпросът защо се кандидатират. Дори и обичайните обръщения в праймтайма на БНТ, които доскоро гарантираха петте минутки слава в национален ефир, вече отпаднаха с измененията в медийния закон.
Между другото, ако се върнем на примера с Германия, би било любопитно да се види реакцията на немските гласоподаватели, ако от 10 кандидат федерални президенти 8 или 9 са свързани с ЩАЗИ. Абсолютно невъзможна хипотеза, разбира се.
Интересен момент от българската предизборна среда е, че напливът на бивши ченгета със социален репертоар не само че не тревожи стратезите на "Позитано" 20, но дори ги радва. На пръв поглед и Волен Сидеров, и генерал Любен Петров, и проф. Григор Велев заплашват да се захранват с ляв електорат. И тримата ще търсят подкрепа сред разочарованите леви избиратели, сред онези, които смятат, че пенсиите им са ниски, че държавата ги е забравила, а НАТО е фашистка организация. С други думи, сред избирателите на Георги Първанов отпреди пет години.
На този фон обаче уважаваният ляв социолог Живко Георгиев възхвалява предстоящия сблъсък на идеи и плурализма на избора, който по думите му щели имат гласуващите на 22 октомври. "Има шанс да се случи нещо интересно", писа наскоро социологът.
Всъщност единственото наистина
"интересно нещо"
което е възможно да се случи, е Първанов да победи още на първия тур. Мижавите кандидатури може и да нямат потенциал за достойно представяне, но пък всеки от тях дава своя принос за увеличаване на избирателната активност. В съчетание с орязаните избирателни списъци (под контрола на МВР), конституционното условие за победа без балотаж - да са участвали повече от половината регистрирани гласоподаватели, изглежда напълно постижимо. Математиката показва, че са необходими около 150 000 повече избиратели в сравнение с първия кръг на избори 2001. А ако Първанов мобилизира електората си от балотажа преди 5 години, когато той беше едва ли не втора ръка кандидат в сравнение с фаворита Петър Стоянов, това прави около два милиона избиратели - с други думи, желязна победа още на 22 октомври.
Колкото до ченгетата вдясно - те са още по-полезни за кампанията на социалистите. Николай и Иван (Това са агентурните имена на Георги Марков и Красимир Каракачанов), не само че вдигат избирателната активност и отцепват електорат от крехката подкрепа за общия дясноцентристки кандидат, но и са перфектно алиби за агентурното минало на действащия държавен глава. Защото, ако сред наричащите себе си десни кандидати от общо трима двама са сътрудничили на бившата ДС, а един дори е бил колега на Първанов по македонска линия, рецензионната дейност под псевдонима Гоце изглежда като достойно интелектуално занимание.
На тези избори обичайните мераклии като Йоло Денев и нему подобните кандидати с особен блясък в очите, които години наред бяха абонати на всевъзможни вотове, най-вероятно няма да ги има. Просто не вършат работа. Тяхната роля през годините беше да дискредитират политическия процес, да поддържат устойчивото обществено клише, че "всички са маскари" и че трябва да си или луд, или крадец, за да се занимаваш с политика. Те обаче не могат да привличат избиратели и в този смисъл инвестицията в тяхното кандидатиране няма да може да се изплати.
Сега на мода са ловците на негласуващи. Кандидатпрезидентското ветрило е широко разтворено - един ще хване студентите, друг - македонците, трети - пенсионерите, четвърти - театралите, и т.н., докато активността мине заветните 50% + 1.
А колкото до сблъсъка на идеи, за който говори Живко Георгиев, и той е също токова измамен, колкото плурализмът на избора. Отварянето на глава "Енергетика", за което настояват Любен Петров и Нели Топалова, или увеличаването на българската армия, поискано от Григор Велев и армейския генерал Йордан Мутафчиев, са несъществуващи за нормалната политическа среда въпроси. Това просто е подмяна на един истински разговор, който очевидно е неудобен за някои.
