Заклинанието "български етнически модел" произтича от страховете ни, породени от насилственото изселване на българските турци. Страховете от етническата омраза, подсилени от войните в Западните Балкани, се познават и използват от ръководството на ДПС. В случай на нужда на българските турци се казва, че мнозинството пак ще им сменя имената и ще ги изселва, а на мнозинството, че етническият мир е заплашен. Но политическите обстоятелства вече са коренно променени.
България е член на НАТО. Предстои да станем член на ЕС. При гарантирани суверенитет, териториална цялост и ценности нито малцинството може да бъде плашено с насилие, нито обществото - с етнически размирици. Мирът замени кръвопролитията в Западните Балкани. Това стана и благодарение на политиката на ОДС, която не позволи да бъдем поставени на картата на войната и едновременно решително подпомогна НАТО да потуши конфликтите.
Процесът на оздравяване на съседните страни е мъчи-телен и противоречив, но България вече е в друга геополитическа орбита. В нея има други рискове.
Нито една партия не се съобразява с тези нови политически обстоятелства за България. По абсурден начин "българският етнически модел" продължава да е сведен до привилегии на определени хора и най-вече до икономическите им позиции.
Етническият мир се "купува" от ръководството
на етническата партия срещу политическа и икономическа власт.
След 11 септември и атентатите в Мадрид в Европа се води изключително активен дебат по въпросите за съжителството с милионите придошли мюсюлмани. Очаква се да участваме в него, защото имаме уникален опит и можем да дадем принос. В центъра на столицата ни върху едно много малко пространство има църкви на различните християнски деноминации, джамия и еврейска синагога. Това е завещаната от дедите ни взаимна толерантност.
Европейският дебат е достигнал до безспорни констатации.
Всяка европейска държава е съюз на свободни граждани, а не на общности. Уважава се всяко различие, но на никого не се признава правото да го задълбочава. Правата и отговорностите произтичат от закона, а не от произхода или вероизповеданието. Гарантират се личностни, а не групови права. Не се допуска да се дефинират и защитават групови интереси, различни от тези на цялото общество, защото законът е един за всички и всички са равни пред него. Ние, българските граждани, се включваме в европейската общност, където всички етноси и групи се приобщават към граждански и обществени отговорности и към отговорностите на местното и държавното управление на основата на гарантирани индивидуални права. Тези отговорности обаче се носят в лично качество точно така, както се ползват гражданските права. Обществената реализация на лицата от малцинствен произход е кауза на всяко отворено общество, а не лозунг на една етническа партия.
Това е днешният изказ на
идея, прогласена още от Васил Левски
В европейския случай говорим за пряка интеграция на индивида в демократичното общество, а в т.нар. "български етнически модел" - за интеграция на партия в това общество. Това в пряка реч заяви председателят на етническата партия у нас. "В следващите 5-10 г. Европа ще има нужда от ДПС" и даде за пример Косово?!
Страните от Европейската общност гарантират равенството - без ограничения, но и без привилегии. По принцип не се допускат етнически квоти в административните назначения, към каквито по първичен инстинкт се стреми етническата партия. Те противоречат на принципа на равенството и не решават проблемите на интеграцията. Напротив, задълбочават ги. Те утвърждават както сред малцинството, така и сред мнозинството съзнанието на етническа изключителност, която е път към разделението. Всяко ограничаване и привилегия предизвикват противодействие и верижна реакция на групово обособяване, а това дезинтегрира. Квотите подменят комплекса от необходими лични качества с едно - с етническия произход. Българските турци точно както останалите български граждани следва да отдават успеха си на своите лични постижения и на приноса си за отечеството, а не на произхода си. Източник на поминъка им не е битов групов рефлекс, а положените продуктивни усилия в националната икономика. По степента на личния, а не на груповия успех се оценяват качествата на човека в европейската общност. "Българският етнически модел" е пълна противоположност на този принцип.
Назначаването на некомпетентни лица
с аргумента, че "ще се научат", по същество ги изолира и компрометира излъчилата ги общност.
Личната интеграция е индивидуално постижение, а не партийно завоевание. Взаимоотношенията между малцинство и мнозинство не са монопол и заложник на една партия. Етническата партия
затваря малцинството в политическо гето
Български арменци и евреи например има във всички партии и институции и това доказва, че не им е необходимо партийно посредничество. Лицата с различен от мнозинството етнос и религия нямат нужда от партия, за да общуват с останалата част от нацията и с държавните институции.
В Европа всички сме малцинства. Затова европейското и в същата степен като него българското общество е отворено към различните етноси и религии и ги приема като изконна своя част. Това е наша традиция от времето, когато Учредителното събрание прие Търновската конституция. Ако личният просперитет е партийно завоевание, той е нетраен и незаслужен. Интересите на ръководството на ДПС са да ограничава прякото общуване в обществото и да поддържа в латентно състояние проблемите на българските турци с претенцията, че единствено чрез него те могат да бъдат решавани. Освен това то взима комисиона за своето посредничество, а тя е непосилно висока за самите български турци и респективно за цялото българско общество.
Хората с различни ценности и интереси гласуват различно, независимо в каква етническа общност са. Във всяка етническа, религиозна и друга общност хората държат на различни ценности, имат свой мироглед и интереси. Признакът етнос и религия не може да замести различията между тях в модерното общество. Така е навсякъде в страните членки на ЕС. Така е и сред всички български граждани. По тази причина етническата партия не е представителна за социалното, идейното и политическото многообразие. Тя не може да го защитава, затова го потиска и възпрепятства. Поради това е антидемократична. ДПС е политически феномен на прехода от тоталитаризъм към демократично общество.
Но българският преход завършва
Единственият начин българските турци да бъдат приобщени към българския, а след няколко години и към европейския дневен ред е многопартийната демокрация. Тяхната съдба няма да се реши от "внасяните" с рейсове от Турция "електорални единици".
Българските турци не могат да живеят
с илюзията, че имат резервна родина
Нашите мюсюлмани - тези от турски и тези от български корен, следва да отстояват правата си, запазвайки независимостта си от външни сили тук в собственото си отечество, както го правят всички европейци. Българските турци са първото коренно турскоезично население, което се интегрира в политическото и икономическото пространство на ЕС. Те ще станат европейци, защото са български, а не турски граждани. Това е уникално наше, а значи и тяхно постижение. То им дава права на членове на Европейската общност. Превръща ги във водещи спрямо турските емигранти в останалите европейски страни. От това произтичат права, но и отговорности.
На фона на случващото се в световен мащаб разделение и противопоставяне между етнически и религиозни общности, което Европейската общност е преодоляла, не можем да претендираме за свой етнически модел. Ние можем и следва да покажем, че сме мултиетническо общество, което е хомогенно в ценностно отношение и е задвижвано от споделени отговорности и общи цели.
Правото на алтернатива, на избор и приобщаване към европейския ни проект са протегнатата ръка, която дължим на нашите турци, за да могат да погледнат отвъд тютюневите полета на тежкото са съществуване. Това е нашият демократичен отговор на непрекъснатото изнудване с етнически мир.
