"Аз съм последната надежда на митниците", каза преди половин година Емил Димитров. Шест месеца по-късно българските митници останаха без "последната си надежда". Престоят на Димитров на "Аксаков" 1 ще се запомни с хаоса, уволненията, неуспеха срещу контрабандата. Те, в комбинация с ексцентричните му идеи, рефлектираха върху цялата система. Назначението му беше предопределено от личното отношение на самия премиер, очевидно увлечен повече от медийния образ на Ревизора, отколкото от професионалните му възможности. И както винаги, схващането, че е по-важно не какво се случва, а как то изглежда в медийното пространство, изигра лоша шега. Защото атрибутите на екшънгероите вършат работа само временно.
Освен това проблемът не приключва с "оставки", тип ревизорен. "Какво ли следва оттук насетне?", пита "Дневник".
"Новото време е в криза" - това е темата на днешния "Труд". Любка Качакова била уволнена от зам.-министерския си пост за нелоялност, но тутакси й било предложено място във финансовото разузнаване, пише в коментара си вестника.
Нима финансовите разузнавачи не трябва да бъдат лоялни?! Трябва, разбира се, има си хас. Но какво излиза тогава - че Любка е била уволнена заради свръхлоялност. Още един от парадоксите на новото време...
Анализът на "24 часа" е посветен на главсека на МВР.
"Докога ще е Борисов момчето за всичко?", пита Петър Бойчев. Петканов, а най-вече премиерът трябва много да се страхуват от пропукването в МВР, пише авторът и анализира: Още когато Петканов изплю камъчето, че са се разбрали в един ресторант с президента Първанов шеф на НСС да стане Иван Чобанов, бе ясно, че нещо не е наред. Наистина не може такива кадрови решения да се вземат в кръчма, както реагира главният секретар. Истината е, че министърът се е опитвал да лансира две други имена, които да противопостави на Борисов.
Структурата на МВР е другият препъникамък в отношенията между министъра и генерала... В крайна сметка ситуацията при Петканов е такава. Аз си имам момче за всичко, но момчето трябва да си знае мястото - да бъде там, където се стреля, и по 25 часа в денонощие, ако трябва. Важните политически решения не са негова работа.
Двубоят в МВР - театър или жестока битка за влияние, това е и темата на "Наблюдателят" на "Сега".
Главният секретар и вътрешният министър все по-често се разминават по основни въпроси. Засега двамата запазват добър тон, но скоро противоречията им ще станат непреодолими. И един от тях може би ще трябва да си тръгне, конкретизира вестникът.
Защо държавата абдикира от "Столипиново", пита "Монитор"
Има ли власт в България? Неколкостотин цигани от пловдивския квартал "Столипиново" доказаха тия дни, че няма. Те се подиграха с държавността у нас, с общинските институции, с енергоснабдяване и с полицията, и то успешно. Пред очите на бездействащи полицаи цигански банди разбиха два магазина в "Столипиново", ограбиха ги и потрошиха цял тролейбус. Полицаите имали нареждане да пасуват, "защото щяло да стане етнически конфликт". Сигурно ще пасуват и когато циганите започнат да взривяват и убиват, както вече са се заканили.
Засега не е ясно дали има обвинени за престъпленията в "Столипиново". Въпреки, че двама полицаи са ранени и са изпотрошени коли на полицията. Има закани от страна на циганите, че в следващите дни ще запалят бензиностанция, което е чист тероризъм, но пак няма контрадействия.
Значи ли това, че утре в София могат да се съберат няколкостотин наистина социалнослаби граждани - нецигани, да ограбят няколко магазина, да строшат полицейски коли и физиономии, и да им се размине? Защото именно върху тези социалнослаби се прехвърля тежестта на шестте милиона и половина лева, които бандитстващите цигани дължат на "Електроразпределение"-Пловдив. През всичките тези години, през които вандалите от "Столипиново" се грееха с електрически печки на двора, без да плащат, два милиона и половина български пенсионери плащаха за тяхната наглост.
През всичките тези години, когато цигански барони правеха партии и вдигаха палати за милиони, със сателитни чинии на всеки балкон и с по два джипа отпред, нециганите в България се редяха на опашка, за да си платят тока и парното. През всичките години, когато цигани - бандити окрадоха всички паметници на националните ни герои от парковете, срязаха тонове проводници, което е терористичен акт в цивилизованите държави, и оставяха цели региони без ток, нанасяйки щети за милиони левове, нециганите се бесеха на тавана от безизходица.
... Неизвестен остава за публиката и фактът, че почти на всяка циганска къща в квартала на Пловдив има сателитна чиния, насочена към Турция. Както и този, че преди да си получат социалните помощи, циганите свалят старателно тежките златни бижута от себе си. В същото време 20% от българското население в активна възраст, което значи около милион нецигани, също нямат работа, въпреки че са образовани, квалифицирани и можещи. Тези хора обаче не практикуват тероризъм, не грабят магазини и не чупят полицейски коли и глави.
Коментарът на "Новинар":
Страшно интересно се оказва да поседиш пред ВИП-а на летище София. Виждаш как едно ято депутати излита в странство, друго пък каца. Така по няколко пъти на ден. И толкова бързат, че нямат време да си кажат даже едно "Здрасти!", завалиите. А тук държавата се тресе от слухове, оставки, бунтове. Направо да се чуди човек как насмогват нашите депутати хем да поседят по някоя минута в парламента, хем да танцуват до зори по курортите, а на всичкото отгоре и да пият бира във Виена и Париж. На такъв напрегнат живот трудно се издържа. И умората депутатска вече ясно личи. Затова май вече е време да ги пратим всичките да си починат някъде много далече от тия места.
Когато е напечено, политиците са далеч, пише в редакционния си коментар "Стандарт".
Задухалият вятър на промяната във властта отвя куп родни министри и депутати. Но не от местата им, а към чужбина. Новото време реагира съвсем в стила на предшествениците си. Щом стане напечено на върха, българският политик грабва куфарите и тутакси заминава зад граница - на семинар или в спешна командировка. Само да е по-далеч от нахално питащите журналисти, от гневни избиратели и от казана на уволнения и оставки, който завира с бясна сила. И в който не се знае кой и кога може да падне, заключава вестникът.
