Коледа и литературата

Ако тези сенки останат непроменени от бъдещето, детето ще умре. Това са думи на едно от най-известните привидения в световната литература - духът на Коледа от призрачната приказка на Чарлз Дикенс "Коледна песен". Историята на английския класик за стиснатия стар Скрудж е посветена на смисъла на Коледа, състраданието за ближния и надеждата за спасение на душата. Дикенс завещава едно от своите прозрения в "Коледна песен"- че сме винаги способни да се променяме към добро.
В приказката на великия английски писател библейският сюжет за събитията около раждането на младенеца-спасител не присъства пряко. В разказа на един американски писател този сюжет е основен. Разказът се казва "Даровете на Влъхвите", а писателят е О`Хенри. Творбата е посветена на умението да приемаш и даваш дарове с любов и мъдрост. Влъхвите са били много мъдри хора, а аз ви разказвам за две глупави деца, които без мъдрост пожертваха всичко скъпо един за друг, пише О`Хенри.
В българската литература интерес за ценителите представлява епистоларния жанр. Коледните писма на Пейо Яворов, Николай Лилиев, Йордан Стубел са събрани в статията "Тиха нощ, свята нощ" на Катя Кузманова-Зографова. Пенчо Славейков също е отдал дължимото на най-големия християнски празник със стихотворението "Коледари", посветено на празнуването на светия празник на село:
Песни, шум по улици се счуват;
гости ходят, гости се посрещат.
Домакини свят обичай чуват -
Бъдни вечер бъден празник срещат,
с буйно пламнал бъдник на камини.